Нихилизъм — определение, история, видове и идеи на Ницше
Изчерпателен преглед на нихилизма: определение, история, видове и ключовите идеи на Ницше — философски контекст, влияние и съвременни интерпретации.
Нихилизмът е начин на мислене, който отхвърля смисъла, понятията или живота. Той може да бъде философска позиция, културен феномен или психическо състояние. Самата дума – нихилизъм, идва от латинската дума за "нищо": nihil, затова често се определя като убеждението, че ценностите и смисълът са илюзорни или лишени от обективна основа. Нихилизмът може да означава, че ценностите са произволни и безсмислени идеи; може да означава и убеждението, че нищо в света няма присъщ смисъл или цел. В практиката има множество разновидности и степени на нихилизъм — от строго философски разсъждения до дълбоко лично отчаяние.
Исторически контекст и руска традиция
През XIX в. терминът „нихилизъм“ става широко употребяван във връзка с хора и движения, които отхвърлят религиозните догми и традиционните морални ценности. Руски мислители като Михаил Бакунин и Дмитрий Писарев са сред онези, които вдъхновяват радикални обобщения и действия, защото виждат в разрушаването на остарелите институции възможност за социална промяна. Думата се разпространява и чрез литературата: в романа "Бащи и синове" на Иван Тургенев героят Базаров е представен като типичен нихилист, което превръща понятието в културна икона.
Руският нихилизъм влияе и върху революционни групи; фигури като Сергей Нечаев и по-късно Владимир Ленин черпят от радикални антирелигиозни и антисистемни идеи. В същото време големи руски писатели като Фьодор Достоевски разглеждат нихилизма и неговите морални последици в романите си — първоначално с интерес, а по-късно и критично, след периода на изгнание. Неговите творби като "Престъпление и наказание" и други изследват психологията на героя, който е разкъсан между морално безразличие и чувство за вина.
Радикализацията на някои руски групи довежда до насилие: хората, които на 13 март 1881 г. убиват руския император, цар Александър II, често са наричани нихилисти или мотивирани от нихилистични идеи — факт, който допълнително засилва общественото отрицание на понятието.
Видове нихилизъм
- Метафизичен нихилизъм — отрича съществуването на каквато и да е фундаментална реалност или смисъл отвъд явленията.
- Епистемологичен нихилизъм — скептичен възглед, който твърди, че знанието е невъзможно или коренно несигурно.
- Морален (етичен) нихилизъм — отрича обективните морални норми и стойности; според него моралните съдържания са продукт на човешки договори или биологични импулси.
- Екзистенциален нихилизъм — субективното преживяване на липса на смисъл, често свързано с отчаяние, празнота или апатия.
- Политически или активистки нихилизъм — практики, насочени към унищожаване на установени институции и ценности като средство за социална трансформация.
Идеите на Фридрих Ницше
Ницше е един от мислителите, които най-подробно анализират нихилизма. Той смята, че нихилизмът не е просто отрицание, а исторически процес, при който традиционните ценности „се разпадат“ — това той нарича „разрушаване на ценности”. Ницше драматично формулира идеята за „смъртта на Бога“: с изчезването на религиозния статут и сигурност, европейската култура остава без централна система от стойности, което води до вакуум на смисъла.
За Ницше това положение има два основни риска: пасивен нихилизъм — апатия и обезсмисляне, и активен нихилизъм — целенасочено разрушаване, което обаче също може да бъде деструктивно. Неговите отговори включват идеята за переоценка на всички ценности, стремеж към създаване на нови стойности и идеята за Übermensch (свръхчовек) като образ на онзи, който преодолява старите морални ограничения и създава смисъл. Друг ключов мотив у Ницше е концепцията за воля за власт и перспективизъм — виждането, че истината и ценностите са винаги от перспективата на конкретен живот и сила.
Ницше критикува християнството като форма на нихилизъм, защото според него то поощрява отрицание на земния живот и пренася ценностите в отвъден свят; това, по негови думи, е „отрицание на живота“. Традиционните религиозни мислители обаче възразяват, че самият нихилизъм произлиза от секуларизацията и от отхвърлянето на религията, че то е симптом, а не причина.
Последици и съвременни реакции
Днес нихилизмът е тема в философията, литературата, психологията и политиката. Екзистенциалисти като Жан-Пол Сартр и Албер Камю разглеждат въпроса как човек може да живее автентично пред лицето на липсата на обективен смисъл; Камю формулира идеята за „абсурда“ и предлага активен отговор — търсене на смисъл чрез действие и съпротива. Религиозните и етични традиции продължават да предлагат реактивни и конструктивни решения: от възстановяване на религиозните основи до разработване на нови секуларни етики.
Имайки предвид сложността на понятието, важно е да различаваме описателните и оценъчните употреби на думата „нихилизъм“ — тя често се използва като обида срещу критични мислители или като диагноза на културни промени. В практичен план отговорите на тяхилитичните предизвикателства включват критична рефлексия, творческо създаване на смисъл и социални практики, които подкрепят устойчиви и прозрачни ценности.
Картина на нихилист от Иля Репин
Важни термини
- анти-нихилизъм - Анти-нихилизъм означава да си против нихилизма. Това е и жанр в руската литература през XIX век. Примери за хора, които са били наричани антинихилисти, са Иван Тургенев, Фьодор Достоевски и Фридрих Ницше. Но по един или друг начин много антинихилисти в крайна сметка са подпомагали нихилизма.
- отричащ живота - Ако нещо отрича живота, това означава, че има негативно и нездравословно отношение към живота. То е обратното на "жизнеутвърждаващо". Жил Дельоз казва, че отричането на живота и съществуването е това, което Фридрих Ницше нарича "нихилизъм". Нихилизмът често се разглежда като дума за отричащи живота убеждения.
- разрушаване на ценности - разрушаване на ценности означава разрушаване на ценностите, които хората приемат за даденост. Това става чрез поставяне под въпрос на традиционните ценности, докато те се разпаднат. Фридрих Ницше пише, че нихилизмът означава да се унищожи това, което съществува, а не просто да се иска то да изчезне. Това се нарича още обезценяване на ценностите, което означава унищожаване на стойността на тези ценности.
Произход
Думата "нихилизъм" идва от "nihil", което на латински означава "нищо". Точният произход на думата "нихилизъм" обаче е неизвестен. През Средновековието думата се е използвала за някои видове ерес. Около времето на Френската революция тя е дума за унищожаване на християнството и традиционните европейски ценности. Тя е била използвана в много европейски държави. Скоро думата се използва и в английския език. Вероятно тя е дошла от френската, немската или къснолатинската форма на думата.
"Нихилизъм" става философска дума първо на немски, а след това и на руски език. Тези две значения са обединени от Фридрих Ницше.
Немски нихилизъм
През 1733 г. думата "нихилизъм" е използвана от немския писател Фридрих Леберехт Гьотц. Той използва думата като литературен термин. През 1787 г. един швейцарски мислител на име Якоб Херман Оберейт също използва думата, а през 1799 г. - Фридрих Хайнрих Якоби. Тук тя за първи път става част от философията. Убеждението, че никой не може да познае истинската реалност, Оберейт нарича "нихилизъм". Той използва това определение, за да нарече Имануел Кант нихилист. Това е така, защото според Кант хората не могат да бъдат сигурни в истинските неща, а могат да бъдат сигурни само в опита си за тях. Якоби също използва това определение, за да каже, че Кант и неговите последователи са нихилисти. Например, той нарича Йохан Готлиб Фихте нихилист. Якоби смята, че немският идеализъм и хуманизъм са видове нихилизъм, които идват от епохата на Просвещението. Според него тези така наречени рационални философии са пълна противоположност на рационалното.
Около 1824 г. немски журналист на име Йозеф фон Гьорес използва думата "нихилизъм" в политически смисъл. Той казва, че отхвърлянето на социалните структури е нихилизъм. Но по това време думата "нихилизъм" почти отмира. Например немският мислител Макс Щирнер е наричан един от първите истински нихилисти, но той никога не е използвал тази дума. Той пише повечето си произведения през 40-те години на XIX век.
Руски нихилизъм
Руският нихилизъм е ранен вид нихилистична философия. Той е бил и субкултура, която понякога се е смесвала с революционизма. Поради това руският нихилизъм често е наричан погрешно вид политически тероризъм. Основният му интерес е бил да унищожи традиционните ценности, особено в изкуството и религията. Основните му философи са Николай Чернишевски и Дмитрий Писарев. То също така атакува вярата в свободната воля и Бог. Немският нихилизъм произлиза от немския идеализъм, но руският нихилизъм е различен, защото атакува идеализма.
Николай Надеждин е вероятно първият писател, който използва думата "нихилизъм" на руски език. Той я използва за първи път през 1829 г., като нарича скептицизма същото като нихилизма. И Василий Берви използва същото значение. Руски журналисти като Михаил Катков и Виссарион Белински също използват тази дума. Катков наричал нихилизма, защото отхвърлял всякакъв морал. Той се притеснявал, че може да предизвика революция. Белински използвал думата по по-неутрален начин. Но по онова време думата все още не е била популярна.
Михаил Бакунин често е наричан бащата на руския нихилизъм. През 1842 г. той пише: "Затова нека се доверим на вечния дух, който разрушава и унищожава само защото е непостижимият и вечен източник на целия живот. Страстта към разрушението е и съзидателна страст!". Тогава, през 50-те и 60-те години на XIX в., започва да се формира теорията на руския нихилизъм. Първоначално това е философия на скептицизма към морала и истината. Именно през 1862 г. руският писател Иван Тургенев прави думата "нихилизъм" популярна. Той я използва в романа си "Бащи и синове", за да опише отношението на младото поколение. Нихилистите в книгата казват, че са хора, които отхвърлят всичко, което могат. Въпреки че Тургенев е бил по-скоро антинихилист, много млади хора започват да се наричат "нихилисти" заради тази книга.
За Писарев нихилизмът е предимно философски, а не политически. Той смята, че необикновените хора трябва да се освободят от правилата и морала. Смятал е, че всеки, който направи това, ще бъде над обикновените хора. По-късно обаче руският нихилизъм става все по-политически. Той вдъхновява много революционери като Сергей Нечаев и Владимир Ленин.
Ницше
Вероятно най-важното обяснение на нихилизма идва от Фридрих Ницше. Той пише много критики срещу нихилизма. Но също така е имал някои сходни убеждения с нихилисти като Дмитрий Писарев и Макс Щирнер. Поради това понякога го наричат нихилист, а понякога - антинихилист. Неговото обяснение на нихилизма съчетава немското и руското значение на думата, а също така отива и по-далеч.
Когато Ницше задава въпроса "Какво означава нихилизъм?", той отговаря, че "най-висшите ценности се обезценяват". Той казва, че нихилизмът е, когато някой мисли, че това, което трябва да съществува, не е това, което съществува. Например някои хора искат да съществува съвършен свят вместо реалния свят. Но нихилизмът не се състои само в това да искаш всичко да изчезне - Ницше казва, че нихилизмът също така се опитва да атакува и унищожи всичко, което съществува.
Якоб Херман Оберейт е основен антинихилист през 1700-те и 1800-те години.
Дмитрий Писарев е основен руски нихилист от 60-те години на XIX в.
Фридрих Ницше пише много за проблемите на нихилизма
Свързани страници
- Абсурдизъм
- Цинизъм
- Егоизъм
- Екзистенциализъм
- Бог е мъртъв
- Песимизъм
- Постмодернизъм
Въпроси и отговори
В: Какво представлява нихилизмът?
О: Нихилизмът е начин на мислене, който отхвърля смисъла, понятията или живота. Той може да означава убеждението, че ценностите са безсмислени идеи и че нищо няма цел или смисъл.
В: Кой е писал за нихилизма?
О: Фридрих Ницше е немски мислител, който пише много неща за нихилизма. Неговите трудове често се смятат за най-важното обяснение на нихилизма.
В: Как Ницше обяснява нихилизма?
О: Ницше пише, че нихилизмът идва от поставянето под въпрос на традиционните ценности, докато те се разпаднат, което той нарича "разрушаване на ценности".
В: Кой популяризира думата "нихилизъм"?
О: Думата "нихилизъм" е популяризирана от руския роман "Бащи и синове" на Иван Тургенев. Героят на тази история е нихилист на име Базаров.
В: Какво мисли Фьодор Достоевски за нихилизма?
О: Фьодор Достоевски също е бил почти нихилист, но след десет години в изгнание става антинихилист. Той пише за възгледите си за нихилизма в много романи като "Престъпление и наказание".
Въпрос: Как Ницше гледа на ролята на християнството в разрушаването на ценностите?
О: Ницше смята, че християнството е допринесло за разрушаването на ценностите, и го нарича вид нихилизъм, тъй като то отрича живота с нездраво отношение към него.
Въпрос: Будизмът ли е като нихилизма?
О: Понякога хората смятат, че части от будизма са като нихилизма, въпреки че други части го отхвърлят напълно.
обискирам