Екзистенциализмът е начин на мислене, който се фокусира върху това какво означава за хората да съществуват. Той е философско направление, разглеждащо преживяването на индивида, свободата, избора и търсенето на смисъл в свят, който не предлага готови отговори. Става известно от книгите и филмите през XIX и XX век и намира силно отражение както в академичната философия, така и в литературата, театъра и киното. Екзистенциализмът често се асоциира с разглеждането на сложни и понякога нихилистични въпроси, но в по-широк смисъл той е форма на отговор — начин да се създаде смисъл пред лицето на несигурността. Теоритичното ядро на философията е, че хората имат воля и съзнание, но живеят в свят, който не диктува техните ценности; те трябва сами да ги изберат. Екзистенциализмът изхожда от предпоставката, че хората трябва да правят избор за живота си, като същевременно знаят, че са смъртни.

Исторически корени и основни автори

Началото на екзистенциалистката традиция обикновено се свързва с датския философ Сьорен Киркегор (1813–1855), който поставя акцент върху индивидуалната вяра, избора и отношението към Бог. Неговите писания разглеждат екзистенциални теми като отчуждението, отчаянието и личната отговорност — проблеми, които по-късно ще се развият в различни посоки.

През XX век екзистенциализмът придобива силно влияние и става все по-често асоцииран с атеистични и секуларни интерпретации. Повечето от ключовите мислители и писатели са от континентална Европа. Например Жан-Пол Сартр прекарва част от Втората световна война в германски затворнически лагер, където чете и обмисля мислите на Мартин Хайдегер. Когато излиза, изнася лекция, наречена "Екзистенциализъм и хуманизъм", която прави основните идеи по-достъпни за широката публика. Сред други важни фигури са Албер Камю, Симон дьо Бовоар, Карл Ясперс и Мерло-Понти, като всеки от тях развива различни аспекти на екзистенциалната мисъл в философията и литературата.

Основни идеи и понятия

  • Съществуването предхожда същността — едно от най-известните твърдения в екзистенциализма: човек първо съществува в света, а след това чрез своите избори и действия създава своята "същност" или идентичност. В този смисъл няма предварително зададена човешка природа, която да определя какво трябва да сме.
  • Свобода и отговорност — свободата е основна, но и тежка. Както е казал Сартр: "Ние сме осъдени да бъдем свободни". Това означава, че нямаме друг избор освен да избираме, и че носим пълна отговорност за избора си; дори и бездействието е избор.
  • Автентичност и "лоша вяра" — екзистенциалистите насърчават хората да живеят автентично, т.е. да приемат своята свобода и отговорност. "Лошата вяра" (mauvaise foi) описва склонността да се криеш от тази отговорност, да се оправдаваш чрез външни роли или социални очаквания.
  • Тревога, ужас и абсурд — екзистенциализмът признава, че осъзнаването на абсолютната свобода и на смъртността може да предизвика тревожност (безпокойство), ужас и усещане за абсурд. Някои мислители, като Камю, разглеждат абсурда като централна тема и предлагат начини за справяне с него чрез твърдост и съпротива (напр. "Митът за Сизиф").

Свобода, избор и морал

Екзистенциалистите подчертават, че моралните ценности не произтичат автоматично от природа или религиозни догми, а се създават чрез човешките избори. Това поставя силен акцент върху личната отговорност: когато избираме, ние не само формираме своя живот, но и даваме пример за човешката природа като цяло. В този смисъл изборът има етични последици — избираме и за човечеството, според някои интерпретации на Сартр.

Тревожност, смърт и срещата с нищото

Размишленията за смъртността са централни за екзистенциализма. Осъзнаването на собствената смърт (осъзнаване на собствената смърт) често отключва преживяване на тревожност и подтиква към преоценка на живота. Някои екзистенциалисти, включително Хайдегер и Сартр, смятат, че срещата с тези емоции може да бъде освобождаваща — тя кара човека да живее по-автентично и да направи ясни решения за своя живот.

Религия, нихилизъм и различни посоки

Много религии и философии твърдят, че човешкият живот има смисъл или цел, поставена отвън. Екзистенциализмът подхожда по-различно: той казва, че светът и човешкият живот нямат смисъл, освен ако хората не им придадат такъв. Това твърдение води до често цитираната формула: "съществуването предхожда [е преди] същността". Разликата с нихилизма е важна — нихилистите твърдят, че животът изобщо няма смисъл, докато екзистенциализмът подчертава възможността и задължението човек сам да избере и да придаде смисъл.

Влияние в изкуството, литературата и практиката

Екзистенциализмът оказва силно влияние в литературата — автори като Достоевски, Кафка, Сартр и Камю изследват екзистенциални теми чрез романи и пиеси. В киното и театъра темите за абсурда, отчуждението и свободния избор са чести мотиви. В психологията се развива т.нар. екзистенциална терапия, която работи със смисъла, свободата и отговорността като ключови проблеми за клиента.

Критики

  • Някои критици смятат, че екзистенциализмът преувеличава индивидуалната свобода и подценява социалните, икономическите и културните фактори, които ограничават избора.
  • Други посочват риск от морален релятивизъм — ако всеки сам създава ценностите си, как се съгласуват различните избори в общество? Екзистенциалистите отговарят, че свободата идва и с отговорност към другите и към човечеството като цяло.
  • Някои академични критици намират част от екзистенциалната литература за трудноразбираема или прекалено литературна за философски анализ.

В обобщение, екзистенциализмът е богат и многопластов подход към въпросите за свободата, смисъла, избора и човешката смъртност. Той не предлага лесни отговори, но поставя акцент върху личната отговорност и необходимостта всеки човек да оформя своя живот чрез съзнателни решения.