Екзистенциализъм | начин на мислене, който се фокусира върху това какво означава за хората да съществуват
Екзистенциализмът е начин на мислене, който се фокусира върху това какво означава за хората да съществуват. Той е философско направление. Става известно от книгите и филмите през XIX и XX век. Екзистенциализмът е известен с това, че се занимава с нихилистични проблеми, но като цяло все още е вид антинихилизъм. Той твърди, че хората имат воля и съзнание, но живеят в свят, който не ги притежава. Екзистенциализмът изхожда от предпоставката, че хората трябва да правят избор за живота си, като същевременно знаят, че са смъртни.
Началото му е поставено от датския философ Сьорен Киркегор (1813-1855). Киркегор е бил много религиозен човек, но през XX в. екзистенциализмът става все по-атеистичен. Повечето от основните му мислители и писатели са в континентална Европа. Например Жан-Пол Сартр прекарва по-голямата част от Втората световна война в германски затворнически лагер, където чете философията на Мартин Хайдегер. Когато излиза, изнася лекция, наречена "Екзистенциализъм и хуманизъм". Тази ранна лекция може би е по-лесна за четене от по-късните му произведения.
Много религии и философии (начини на мислене за света) твърдят, че човешкият живот има смисъл (или цел). Но хората, които вярват в екзистенциализма, смятат, че светът и човешкият живот нямат смисъл, освен ако хората не им придадат смисъл: "съществуването предхожда [е преди] същността". Това означава, че ние откриваме, че съществуваме в света, и след това си придаваме смисъл, или "същност". Както е казал Сартр: "Ние сме осъдени да бъдем свободни". Това означава, че нямаме друг избор, освен да избираме, и че носим пълна отговорност за избора си. Друг начин да го кажем е, че винаги правим избор, дори и да не го осъзнаваме.
Екзистенциалистите вярват, че нашата човешка "същност" или "природа" (начин на съществуване в света) е просто нашето "съществуване" (битие в света). Казано по-просто, "същността" на човека или това, което го прави "човек", не се дължи на природата или на неконтролируеми обстоятелства; по-скоро човешката същност е наистина само това, което ние избираме да направим. Това означава, че единствената природа, която ние като хора имаме, е тази, която сами си създаваме. В резултат на това екзистенциалистите смятат, че действията или изборите, които човек прави, са много важни. Те вярват, че всеки човек трябва сам да реши кое е правилно и кое не, и кое е добро и кое лошо.
Хората, които вярват в екзистенциализма, си задават въпроси като "какво е да си човек (личност) в света?" и "как можем да разберем човешката свобода (какво означава човек да бъде свободен)? Екзистенциализмът често се свързва с негативни емоции, като тревожност (безпокойство), ужас (много силен страх) и смъртност (осъзнаване на собствената смърт). Някои екзистенциалисти, като Сартр и Хайдегер, смятат, че мисленето за тези емоции помага на хората да изберат начина, по който искат да живеят живота си.
Екзистенциализмът понякога се бърка с нихилизма. Той се различава от нихилизма, но има сходство. Нихилистите вярват, че човешкият живот изобщо няма смисъл (или цел); екзистенциализмът казва, че хората трябва сами да изберат целта си.
Жан-Пол Сартр (1905-1980), един от основните философи екзистенциалисти
Екзистенциализмът в книгите
Много от основните източници на екзистенциализма са написани на други езици и едва по-късно са преведени, най-вече след 50-те години на ХХ век.
- В книгата "Аутсайдерът" на Колин Уилсън (1956 г.) се разглежда идеята за социалния аутсайдер в съвременното общество. Това е една от малкото книги на английски език, която дава разбираемо обяснение на идеите и трудовете на Достоевски, Сартр и Камю, особено на идеята за отчуждението.
- Irrational Man: a study in existential philosophy (Неразумният човек: изследване на екзистенциалната философия), William Barratt (1958 г.), Anchor Books ISBN 0-385-03138-6. Това е по-пряко изследване на екзистенциализма от професионален философ. То въвежда идеята за екзистенциализма като философия.
- Франц Кафка пише книги за хора, които се чувстват безнадеждни, защото са попаднали в абсурдни (безсмислени или безсмислени) ситуации, които не разбират.
- Фьодор Достоевски е руски писател, автор на романи като "Престъпление и наказание" и "Братя Карамазови". Достоевски пише и "Записки от подземието", в който разказва за човек, който не може да се впише в обществото и се чувства отчужден.
- Херман Хесе е писател, който през 1928 г. написва книгата "Степният вълк". Хесе използва екзистенциалистката идея на Киркегор, за да напише тази книга.
- Жан-Пол Сартр пише романи като "Желязо в душата", които имат екзистенциална тематика. Хората в историите на Жан-Пол Сартр често се сблъскват със смъртта и трябва да направят труден избор.
- Албер Камю пише романи като "Чужденецът", в които разказва за екзистенциализма. В "Чужденецът" се разказва за мъж, който няма чувства (емоции), след като майка му умира. Мъжът не вярва в Бог. Мъжът няма чувства (емоции), след като убива (убива) един арабин.
Екзистенциализмът във филмите
През 1957 г. Ингмар Бергман заснема филма "Седмият печат". В него се показват мрачните времена на късното Средновековие, причинени от черната чума, глада, Стогодишната война между Франция и Англия и папската схизма.
Филмът "Шофьор на такси" от 1976 г. (с актьора Робърт де Ниро) съдържа екзистенциални идеи. Главният герой се чувства тъжен и самотен, защото не може да разбере света. Филмите "Vivre sa vie (филм)" на Жан-Люк Годар и "8 1/2" на Федерико Фелини са ярки примери за модата на екзистенциализма в Европа в началото на 50-те години, която повлиява на американски филми като "Easy Rider" или "The Graduate" през 60-те години.
I Heart Huckabees е филм от 2004 г. на режисьора Дейвид О. Ръсел. Филмът се върти около мъж, който наема двама екзистенциални детективи, за да разберат за неговото "съвпадение". Той среща своя "друг" и се изкушава от тъмната страна на екзистенциализма.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява екзистенциализмът?
О: Екзистенциализмът е начин на мислене, който се фокусира върху това какво означава за хората да съществуват. Той е философско направление, което се занимава с нихилистични проблеми, но като цяло все още е вид анти-нихилизъм. То гласи, че хората имат воля и съзнание, но живеят в свят, който няма такива. Екзистенциализмът се основава на предпоставката, че хората трябва да правят избор за живота си, като същевременно знаят, че са смъртни.
Въпрос: Кой поставя началото на екзистенциализма?
О: Екзистенциализмът е започнат от датския философ Сьорен Киркегор (1813-1855).
Въпрос: Екзистенциализмът твърди ли, че човешкият живот има смисъл или цел?
О: Не, екзистенциалистите смятат, че светът и човешкият живот нямат смисъл, освен ако хората не им придадат смисъл. Те вярват, че ние откриваме себе си, че съществуваме в света, и тогава си придаваме смисъл или "същност".
В: По какво се различава това от нихилизма?
О: Нихилистите смятат, че човешкият живот изобщо няма смисъл или цел; докато екзистенциалистите казват, че хората трябва сами да изберат целта си.
В: Какви емоции често се свързват с екзистенциализма?
О: Екзистенциализмът често се свързва с отрицателни емоции като тревога (безпокойство), ужас (много силен страх) и смъртност (осъзнаване на собствената ни смърт).
В: Какво мислят екзистенциалистите за правенето на избор?
О: Екзистенциалистите смятат, че нашите действия или избори са много важни, защото според тях единствената природа, която ние като хора имаме, е тази, която сами си създаваме. В резултат на това те вярват, че всеки човек трябва сам да реши кое е правилно и кое не, и кое е добро и кое лошо.
