Ернст Ингмар Бергман (IPA: ['ɪŋmar 'bærjman] на шведски, но обикновено IPA: [ˈbɝgmən] на английски) (14 юли 1918 - 30 юли 2007) е шведски театрален и филмов режисьор. Ингмар Бергман открива мрачността и отчаянието, както и комедията и надеждата в своите незаличими изследвания на човешкото състояние. Той е смятан за един от най-големите майстори на съвременното кино.

Много световни режисьори, сред които американците Уди Алън и Робърт Олтман, руският режисьор Андрей Тарковски и тайванският режисьор Анг Лий, посочват творчеството на Бергман като основно влияние върху работата си.

Ранен живот и образование

Ингмар Бергман е роден в Упсала, Швеция, в семейството на лютерански пастор. Детството му е белязано от религиозната строгост на баща му и от чувството за изолация, което по-късно ще рефлексира в темите на неговите филми. Завършва гимназия в родния си град и следва право за кратко, преди да се насочи към театъра — първоначално като актьор и сценарист в местни театрални трупи, а впоследствие като режисьор.

Кинокариера и ключови филми

Берман започва да работи в киното през 40-те години и бързо се откроява със своя личен стил — интензивни близки планове, експресивно осветление и психологическо изобличаване на персонажите. Някои от най-важните му филми са:

  • „Седмият печат“ (Det sjunde inseglet, 1957) — символично и философско произведение, в което рицар се среща със Смъртта и играе шах в търсене на отговори за живота и вярата.
  • „Диви ягоди“ (Smultronstället, 1957) — разтърсващ разказ за стареещ академик и неговите спомени, сънища и отчуждение.
  • „Персона“ (Persona, 1966) — експериментален и рязък портрет на идентичността и границите между личности, считан за едно от върховите постижения в киното на 20. век.
  • „Плач и шепот“ (Viskningar och rop / Cries and Whispers, 1972) — интензивна драма за женските отношения, болката и смъртта, отличаваща се с цветова палитра и камерна близост.
  • „Сцени от един семеен живот“ (Scener ur ett äktenskap, 1973) — болезнено честен разказ за разпадащия се брак, предаден чрез интимни диалози и емоционални конфронтации.
  • „Фани и Александър“ (Fanny och Alexander, 1982) — епична семейна сага, съдържаща както магическо, така и реалистично измерение; филм, който донесе международно признание и награди.

Тематични мотиви и стил

В творчеството си Бергман често се връща към теми като смъртта, вярата, вината, езика на съня и спомените, човешката самота и сложните междуличностни отношения. Неговият стил се характеризира с:

  • интимни, психологически фокусирани сцени и широко използване на близки планове;
  • сътрудничество с оператори като Sven Nykvist, който създава характерната мека, но контрастна визия в много от филмите на Бергман;
  • минимализъм в декора и силна зависимост от актьорската игра — с чести партньори като Лив Улман, Инрид Тюлин, Биби Андершон и Гунар Бьорнстренд.

Театрална работа

Освен киното, Бергман има забележителна кариера в театъра — като режисьор и адаптатор на пиеси от класически и съвременни автори. Работил е в шведски и международни театри, като оценката за неговите сценични реализации често е също толкова висока, колкото и за филмите му.

Личен живот и завершаващи години

Личният живот на Бергман е сложен и публично обсъждан — имал е няколко брака и множество значими отношения. В по-късните си години той се установява на острова Fårö, където продължава да работи и да живее по-усамотено. Бергман умира на 30 юли 2007 г. на 89-годишна възраст.

Награди и наследство

Ингмар Бергман е носител на множество международни отличия и почести, включително награди от големи филмови фестивали и почетни отличия. Неговият принос към киното и театъра е неоспорим: творчеството му продължава да се изучава в академични среди, да вдъхновява режисьори и актьори и да предизвиква дискусии за смисъла, вярата и човешките взаимоотношения.

Подбрана филмография (избор)

  • Torment (1944) — ранна работа като сценарист и асистент режисьор
  • Crisis (1946)
  • Smultronstället / Диви ягоди (1957)
  • Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957)
  • Wild Strawberries / Диви ягоди (1957)
  • Persona (1966)
  • Viskningar och rop / Плач и шепот (1972)
  • Scener ur ett äktenskap / Сцени от един семеен живот (1973)
  • Fanny och Alexander / Фани и Александър (1982)

Ингмар Бергман остава фигура, чието творчество продължава да вълнува и провокира. Неговият стремеж към честно, безкомпромисно изследване на човешката душа и отношението ѝ към вярата, любовта и смъртта го прави една от най-влиятелните личности в историята на световното кино.