Ингмар Бергман — биография и филмография на шведския майстор
Ингмар Бергман — пълна биография и филмография на шведския майстор: живот, ключови филми, творческо влияние и анализ на неговия мрачен и вдъхновяващ гений.
Ернст Ингмар Бергман (IPA: ['ɪŋmar 'bærjman] на шведски, но обикновено IPA: [ˈbɝgmən] на английски) (14 юли 1918 - 30 юли 2007) е шведски театрален и филмов режисьор. Ингмар Бергман открива мрачността и отчаянието, както и комедията и надеждата в своите незаличими изследвания на човешкото състояние. Той е смятан за един от най-големите майстори на съвременното кино.
Много световни режисьори, сред които американците Уди Алън и Робърт Олтман, руският режисьор Андрей Тарковски и тайванският режисьор Анг Лий, посочват творчеството на Бергман като основно влияние върху работата си.
Ранен живот и образование
Ингмар Бергман е роден в Упсала, Швеция, в семейството на лютерански пастор. Детството му е белязано от религиозната строгост на баща му и от чувството за изолация, което по-късно ще рефлексира в темите на неговите филми. Завършва гимназия в родния си град и следва право за кратко, преди да се насочи към театъра — първоначално като актьор и сценарист в местни театрални трупи, а впоследствие като режисьор.
Кинокариера и ключови филми
Берман започва да работи в киното през 40-те години и бързо се откроява със своя личен стил — интензивни близки планове, експресивно осветление и психологическо изобличаване на персонажите. Някои от най-важните му филми са:
- „Седмият печат“ (Det sjunde inseglet, 1957) — символично и философско произведение, в което рицар се среща със Смъртта и играе шах в търсене на отговори за живота и вярата.
- „Диви ягоди“ (Smultronstället, 1957) — разтърсващ разказ за стареещ академик и неговите спомени, сънища и отчуждение.
- „Персона“ (Persona, 1966) — експериментален и рязък портрет на идентичността и границите между личности, считан за едно от върховите постижения в киното на 20. век.
- „Плач и шепот“ (Viskningar och rop / Cries and Whispers, 1972) — интензивна драма за женските отношения, болката и смъртта, отличаваща се с цветова палитра и камерна близост.
- „Сцени от един семеен живот“ (Scener ur ett äktenskap, 1973) — болезнено честен разказ за разпадащия се брак, предаден чрез интимни диалози и емоционални конфронтации.
- „Фани и Александър“ (Fanny och Alexander, 1982) — епична семейна сага, съдържаща както магическо, така и реалистично измерение; филм, който донесе международно признание и награди.
Тематични мотиви и стил
В творчеството си Бергман често се връща към теми като смъртта, вярата, вината, езика на съня и спомените, човешката самота и сложните междуличностни отношения. Неговият стил се характеризира с:
- интимни, психологически фокусирани сцени и широко използване на близки планове;
- сътрудничество с оператори като Sven Nykvist, който създава характерната мека, но контрастна визия в много от филмите на Бергман;
- минимализъм в декора и силна зависимост от актьорската игра — с чести партньори като Лив Улман, Инрид Тюлин, Биби Андершон и Гунар Бьорнстренд.
Театрална работа
Освен киното, Бергман има забележителна кариера в театъра — като режисьор и адаптатор на пиеси от класически и съвременни автори. Работил е в шведски и международни театри, като оценката за неговите сценични реализации често е също толкова висока, колкото и за филмите му.
Личен живот и завершаващи години
Личният живот на Бергман е сложен и публично обсъждан — имал е няколко брака и множество значими отношения. В по-късните си години той се установява на острова Fårö, където продължава да работи и да живее по-усамотено. Бергман умира на 30 юли 2007 г. на 89-годишна възраст.
Награди и наследство
Ингмар Бергман е носител на множество международни отличия и почести, включително награди от големи филмови фестивали и почетни отличия. Неговият принос към киното и театъра е неоспорим: творчеството му продължава да се изучава в академични среди, да вдъхновява режисьори и актьори и да предизвиква дискусии за смисъла, вярата и човешките взаимоотношения.
Подбрана филмография (избор)
- Torment (1944) — ранна работа като сценарист и асистент режисьор
- Crisis (1946)
- Smultronstället / Диви ягоди (1957)
- Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957)
- Wild Strawberries / Диви ягоди (1957)
- Persona (1966)
- Viskningar och rop / Плач и шепот (1972)
- Scener ur ett äktenskap / Сцени от един семеен живот (1973)
- Fanny och Alexander / Фани и Александър (1982)
Ингмар Бергман остава фигура, чието творчество продължава да вълнува и провокира. Неговият стремеж към честно, безкомпромисно изследване на човешката душа и отношението ѝ към вярата, любовта и смъртта го прави една от най-влиятелните личности в историята на световното кино.
Биография
Ернст Ингмар Бергман е роден в Упсала, Швеция, в семейството на лютеранския свещеник от датски произход Ерик Бергман (по-късно капелан на шведския крал) и съпругата му Карин (родена Окерблом). Той израства, заобиколен от религиозни образи и дискусии. Баща му е бил доста консервативен енорийски свещеник и строг баща на семейството: Ингмар е бил затварян в тъмни килери за нарушения, като например намокряне на леглото. "Докато бащата проповядваше далеч от амвона, а паството се молеше, пееше или слушаше", пише Ингмар в биографията си Laterna Magica,
"Посветих интереса си на тайнствения свят на църквата - ниски арки, дебели стени, мирис на вечност, цветна слънчева светлина, трептяща над най-странната растителност от средновековни картини и издълбани фигури по таваните и стените. Там имаше всичко, което въображението на човек може да пожелае - ангели, светци, дракони, пророци, дяволи, хора."
Отбива две петмесечни задължителни военни служби и учи изкуство и литература в Стокхолмския университетски колеж (по-късно Стокхолмски университет), но не се дипломира. Вместо това се интересува от театър, а по-късно и от кино (макар че в началото на 30-те години на ХХ век се превръща в "истински пристрастен към киното").
Въпреки че е израснал в благочестиво лютеранско семейство, Бергман заявява, че е загубил вярата си на осемгодишна възраст, но се е примирил с този факт едва при създаването на филма "Зимна светлина".
От началото на 60-те години на миналия век Бергман живее през по-голямата част от живота си на остров Ферьо, Готланд, Швеция, където създава редица свои филми. След продължителна битка с шведското правителство заради предполагаемо укриване на данъци Бергман се премества за известно време в Мюнхен и се завръща в Швеция едва през 1982 г., когато снима филма "Фани и Александър". Бергман заявява, че това ще бъде последният му филм и че ще продължи да режисира театър. Оттогава насам той прави няколко филма за телевизията, но по-късно се оттегля във Ферьо, като през 2004 г. заявява, че никога повече няма да напусне острова.
Ингмар Бергман умира в дома си на остров Фарьо рано сутринта на 30 юли 2007 г. на 89-годишна възраст, в същия ден, в който умира друг велик режисьор - Микеланджело Антониони.
Семейство
Бергман е женен пет пъти:
- 25 март 1943 г. - 1945 г., с Елза Фишър, хореографка и танцьорка (разведена). Деца:
- Лена Бергман, актриса, родена през 1943 г.
- 22 юли 1945 г. - 1950 г., за Елен Лундстрьом, хореограф и филмов режисьор (разведена). Деца:
- Ева Бергман, филмов режисьор, родена през 1945 г,
- Ян Бергман, филмов режисьор (1946-2000), и
- близнаците Матс и Анна Бергман, актьори и филмови режисьори, родени през 1948 г.
- 1951 - 1959 г., с Гюн Грут, журналист (разведена). Деца:
- Ингмар Бергман младши, капитан на самолет, роден през 1951 г.
- 1959 - 1969 г., с Кяби Ларети, концертна пианистка (разведена). Деца:
- Даниел Бергман, филмов режисьор, роден през 1962 г.
- 11 ноември 1971 г. - 20 май 1995 г., за Ингрид фон Розен (моминско име Карлебо) (вдовица). Деца:
- Мария фон Розен, писателка, родена през 1959 г.
Първите четири брака завършват с развод. Последният приключва, когато съпругата му Ингрид умира от рак на стомаха през 1995 г. на 65-годишна възраст. Освен с браковете си Бергман има романтични връзки с актрисите Хариет Андершон (1952-55 г.), Биби Андершон (1955-59 г.) и Лив Улман (1965-70 г.). Той е баща на писателката Лин Улман заедно с Лив Улман. Общо Бергман има девет деца, едно от които умира преди него.
Награди
Награди "Оскар
През 1971 г. Бергман получава наградата в памет на Ървинг Г. Талбърг на церемонията по връчването на наградите "Оскар". Три негови филма печелят наградата "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Списъкът на номинациите и наградите му е представен по-долу:
- Печели: Най-добър чуждестранен филм The Virgin Spring (Jungfrukällan) (1960)
- Печели: Най-добър чуждестранен филм През тъмно стъкло (Såsom i en spegel) (1961)
- Печели: Най-добър чуждестранен филм Фани и Александър (Fanny och Alexander) (1983)
- Номинирани: Най-добър оригинален сценарий, Wild Strawberries (Smultronstället) (1957)
- Номинирани: Най-добър оригинален сценарий Through a Glass Darkly (1961)
- Номинирани: Най-добър оригинален сценарий, "Викове и шепот" (Viskningar och rop) (1974)
- Номинирани: Най-добър филм, "Викове и шепот" (Viskningar och rop) (1974)
- Номинирани: Най-добър режисьор, "Викове и шепот" (Viskningar och rop) (1974)
- Номинирани: Най-добър режисьор, Лице в лице (Ansikte mot ansikte) (1977)
- Номинирани: Най-добър оригинален сценарий, "Есенна соната" (1979)
- Номинирани: Най-добър оригинален сценарий, Фани и Александър (Fanny och Alexander) (1983)
- Номинирани: Най-добър режисьор, Фани и Александър (Fanny och Alexander) (1983)
Награди BAFTA
- Номинирани: Най-добър филм от всякакъв източник, "Магьосникът" (Ansiktet) (1960)
- Номинирани: Най-добър чуждестранен филм, Фани и Александър (Fanny och Alexander) (1984)
Берлински филмов фестивал
- Печели: "Златна мечка" за най-добър филм, Wild Strawberries (Smultronstället) (1957)
- Номинирани: "Златна мечка" за най-добър филм, Through a Glass Darkly (Såsom i en spegel) (1961)
- Спечелена награда OCIC за "През тъмно стъкло" (1961)
Награди "Сезар
- Номинирани: Най-добър чуждестранен филм, Вълшебната флейта (Trollflöjten) (1976)
- Номинирани: Най-добър чуждестранен филм, "Есенна соната" (1979)
- Печели: Най-добър чуждестранен филм, Фани и Александър (Fanny och Alexander) (1984)
- Номинирани: Най-добър европейски филм, Saraband (2005)
Филмов фестивал в Кан
- Печели: Най-добър поетичен хумор Усмивки на една лятна нощ (Sommarnattens leende) (1955)
- Номинирани: Златна палма Усмивки на една лятна нощ (Sommarnattens leende) (1955)
- Спечелил: Специална награда на журито Седмият печат (Det Sjunde inseglet) (1957)
- Номинирани: Златна палма Седмият печат (Det Sjunde inseglet) (1957)
- Печели: Най-добър режисьор На ръба на живота (Nära livet) (1958)
- Номинирани: Златна палма На ръба на живота (Nära livet) (1958)
- Спечелил: Специална награда Пролетта на девственицата (Jungfrukällan) (1960)
- Номинирани: Златна палма Пролетта на девицата (Jungfrukällan) (1960)
- Спечели: Голямата награда за технически постижения "Викове и шепот" (Viskningar och rop) (1972)
- Печели: Palm of Palms (1997)
- Спечелил: Награда на Икуменическото жури (1998 г.) (Специална награда за цялостното му творчество.)
Награди "Златен глобус
- Печели: Най-добър чуждестранен филм Wild Strawberries (Smultronstället) (1960)
- Печели: Най-добър чуждестранен филм The Virgin Spring (1961)
- Печели: Най-добър чуждестранен филм Сцени от един брак (1975)
- Печели: Най-добър чуждестранен филм Face to Face (1976)
- Печели: най-добър чуждестранен филм Есенна соната (1978)
- Печели: най-добър чуждестранен филм Фани и Александър (1984)
- Номинирани: Най-добър чуждестранен филм Срам (1968)
- Номинирани: Най-добър чуждестранен филм "Викове и шепот" (1973)
Други награди и отличия
- Чуждестранен почетен член на Американската академия на науките и изкуствата (1961 г.)
- Наградата "Дороти и Лилиан Гиш" (1995 г.)
- Награда на Академията на БАФТА за стипендия (1988 г.)
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой беше Ернст Ингмар Бергман?
О: Ернст Ингмар Бергман е шведски театрален и филмов режисьор.
В: Какви теми е изследвал в творчеството си?
О: В изследванията си на човешкото състояние той разглежда мрачността, отчаянието, комедията и надеждата.
В: Как го възприемат много режисьори?
О: Много режисьори по света го смятат за един от най-големите майстори на съвременното кино.
В: Кои са някои от режисьорите, които са посочили творчеството на Бергман като влияние върху собственото си?
О: Американските режисьори Уди Алън и Робърт Олтман, руският режисьор Андрей Тарковски и тайванският режисьор Анг Лий са посочвали творчеството на Бергман като влияние върху собствените си филми.
В: Кога е роден Ернст Ингмар Бергман?
О: Ернст Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 г.
В: Кога е починал?
О: Той почина на 30 юли 2007 г.
Въпрос: Как се произнася "Ernst Ingmar Bergman" на английски?
О: На английски език обикновено се произнася [ˈbɝgmən].
обискирам