Шведски език — произход, граматика, диалекти и особености (å, ä, ö)

Шведски език: произход, граматика, диалекти и уникалните знаци å, ä, ö — всичко за историята, произношението и особеностите на този скандинавски език.

Шведският език ( svenska ) се говори предимно в Швеция и в някои части на Финландия, обикновено по южното и западното крайбрежие и на Аландските острови. Около десет милиона души говорят шведски като първи или втори език. Той е сходен с два от другите скандинавски езици - норвежкия и датския, и човек, който разбира един от тези езици, може по писмен път и често и по говорим да разбере и останалите. Други скандинавски езици, като исландски и фарьорски, са по-малко близки и не могат лесно да бъдат разбрани от говорещите шведски. В цяла Швеция се говори и пише на стандартен шведски език, но в малките градове и селските райони има някои местни диалекти с значителни различия в граматиката и лексиката.

Произход и историческо развитие

Шведският език започва като диалект на староскандинавския, който е бил взаимноразбираем из целия север в епохата на викингите. Около XII в. шведските говори започват постепенно да се отделят от другите скандинавски диалекти. През Средновековието и Ренесанса тези диалекти се развиват в днешните норвежки, исландски, фарьорски и датски езици. Шведският е германски език, който има общи корени с английския, немския и нидерландския; в контактите си с Англия и поради викингските нашествия той е междуособно повлиял и на английския, а търговските връзки с Ханзейската лига обясняват влиянието от немския и нидерландския през Средновековието. Стандартизацията на шведския като писмен език е подпомогната от преводите на Библията и административни текстове през XVI век (включително шведската Библия при управлението на крал Густав Васа).

Фонетика и правопис: Å, Ä, Ö и други звукове

В шведския правопис има три букви, които не съществуват в английската азбука: å, ä и ö. Тези букви представляват отделни фонеми (звукосъчетания):

• å — гласен звук между [a] и [o], често транскрибиращ се като [o] или [ɔ] в различни диалекти; звуково напомня английската дума awe (в определени произношения). Исторически произлиза от двойно aa.
• ä — преден отворен гласен [ɛ], подобен на звука в английската дума bed.
• ö — задно/предно полуотворено гласно, обозначавано като [øː] или [œ] в различни позиции; напомня на звук, близък до u в английската дума burn (в британско произношение).

Тези знаци се използват и във финландския език, докато норвежкият и датският използват сходни букви æ и ø. Алфабетът на съвременния шведски завършва с трите специални букви в реда: ... x, y, z, å, ä, ö. (В норвежки и датски редът е ... x, y, z, æ, ø, å.)

Шведският звукопис включва още някои характерни особености: sj‑звучене (писано обикновено като sj, skj, stj и др.) представя труден за чужденците звук, често описван като [ɧ]. Има и разлика между дълги и кратки гласни, която е фонемна (т.е. дължината може да променя значението на думата).

Граматика — накратко и с примери

Шведската граматика има някои отличителни черти спрямо английския:

• Членуване — определителните членове се добавят към края на съществителното: ett hus (къща) → huset (къщата); en bil (кола) → bilen (колата).
• Род — съществуват два граматически рода: общ (utrum, често наричан „en-думи“) и среден (neutrum, „ett-думи“). Не всички категории следват лесно правила — често трябва да се учи заедно с думата.
• Множествено число — формира се по различни модели: напр. en bil → bilar, ett hus → hus (без промяна в някои случаи). Има множество неправилни форми.
• Прилагателни — съгласуват се по род и число: en stor bil (голяма кола), ett stort hus (голяма къща), stora bilar (големи коли).
• Глаголи — не се спрегат по лице (лично обръщение): формата е една и съща за всички лица в настоящето време (напр. jag är, du är, han är). Времена се образуват чрез прости форми и перфектни конструкции.
• Порядък на думите (V2) — в утвърдителни прости изречения глаголът заема втората позиция: например Idag läser jag en bok (Днес чета книга) — глаголът läser е втори елемент.
• Тонална (интонационна) система — в много шведски диалекти има две тонални интонации (accent 1 и accent 2), които могат да различават думи, които иначе имат еднакъв правопис и форма. Класически пример е разликата между думи като anden (с различен смисъл в зависимост от тона — „патицата“ vs. „духът“).

Диалекти и регионални варианти

Шведският има богата диалектна картина. Диалектите се различават от относително малки фонетични особености до значителни граматични и лексикални различия. Основни групи включват говорите на:

• Свеаланд (централна Швеция) — близки до стандартния шведски.
• Гьоталанд (южна и югозападна Швеция) — включва диалекти като скаунски (skånska), които имат силно влияние от датския и могат да звучат различно за непосветените.
• Норланд (северна Швеция) — диалекти с характерни фонетични особености, често запазили архаични черти.
• Гутниш (готландски) — говорим на остров Готланд с уникални особености.
• Финландски шведски — variant на шведски, разпространен сред шведскоезичните общности в Финландия и на Аландските острови; има свои лексикални и фонетични различия, но остава взаимноразбираем със стандартния шведски.

Като правило, писменият стандартен шведски (понякога наричан rikssvenska) служи като общо средство за междурегионална комуникация, образованието и медиите.

Съвременен статут и употреба

Шведският има официален статус в Швеция (от 2009 г. признат като национален език) и е един от официалните езици на Европейския съюз. В Финландия шведският е също официален език и има законово защитен статут за шведскоезичните региони и институции. Езикът се използва широко в образованието, администрацията, медиите, културата и бизнес отношенията в Швеция и в шведскоезичните райони на Финландия.

Полезни бележки за учещите

• За бързо напредване е полезно да се изучават основните модели на членуване и род — това улеснява разпознаването на формите в изречението.
• Слушането на радиа и гледането на телевизия на шведски помага за усвояване на интонацията и типичните фонетични особености като sj‑ звука и различаването на дължина на гласните.
• Когато се учи правописът, обърнете внимание, че å, ä, ö са отделни букви и имат своите места в азбуката — това е важно при търсене в речници, азбучни списъци и при употреба на клавиатури.

Шведският е жив, динамичен и културно богат език с дълга история и силна присъствие в съвременната скандинавска култура. Неговата относителна близост до други скандинавски езици прави изучаването му полезно и за по-широка комуникация в региона.

Въпроси и отговори

В: Какъв език се говори предимно в Швеция?

В: Колко души говорят шведски?

Въпрос: Може ли човек, който говори един скандинавски език, да разбира останалите?

В: Има ли местни диалекти на шведския език?

В: Какъв е произходът на шведския език?

В: Има ли знаци, използвани в шведския език, които не се използват в английския?

В: Какъв граматичен род се използва в шведския език?

Търсене по буква