Епохата на викингите

Начало

В Англия епохата на викингите започва драматично на 8 юни 793 г., когато северняците разрушават абатството в Линдисфарн. Монасите били убити в абатството, хвърлени в морето, за да се удавят, или отвлечени като роби заедно с богатството на църквата. Опустошаването на Свещения остров в Нортумбрия от викингите шокира и тревожи кралските дворове в Европа. "Никога досега не е виждано такова зверство", заявява нортумбрийският учен Алкуин от Йорк. Повече от всяко друго събитие нападението над Линдисфарн хвърля сянка върху възприемането на викингите през следващите 1100 години. През 90-те години на XIX в. учени извън Скандинавия започват да преосмислят постиженията, майсторството, технологичните умения и мореплаването на викингите.

До управлението на Виктория във Великобритания викингите са изобразявани като жестоки и кръвожадни. Историите от средновековна Англия винаги са ги представяли като "вълци сред овце". През XIX в. общественото мнение се променя. Първите предизвикателства към многобройните антивикингски образи във Великобритания се появяват през XVII век. Някои научни трудове, посветени на епохата на викингите, стават достъпни за читателите във Великобритания. Археолозите започват да разкопават миналото на викингите във Великобритания. Лингвистите започват да работят върху идентифицирането на произхода на селските идиоми и пословици от епохата на викингите. Новите речници на староскандинавския език позволяват на викторианците да изучават някои от исландските саги.

През втората половина на XVIII в. исландските саги все още се използват като важни исторически източници, но епохата на викингите се смята за варварски и нецивилизован период в историята на скандинавските страни. До неотдавна това, което се знаеше за историята на епохата на викингите, се основаваше на исландските саги, историята на датчаните, написана от Саксо Граматик, Руската първобитна хроника и Войната на ирландците с чужденците. Малко учени все още приемат тези текстове за надеждни източници; в днешно време историците разчитат повече на археологията и нумизматиката, които са помогнали на хората да разберат периода.

Фон

Северняците са били изследователи, колонизатори и търговци, както и грабители. Норвежките викинги изследват Северния Атлантически океан и заселват Исландия, Фарьорските острови, Шетландските и Оркнейските острови, Кейтнес в Шотландия, Гренландия и (за кратко) Северна Америка. Викингите от Дания нападали пристанища и крайбрежни градове по бреговете на Европа и Британия. Викингите от Швеция навлизат на изток, в районите, които днес са част от Русия и Украйна, като установяват търговски връзки с Близкия изток и отвъд него.

През IX в. в Ютланд се установява силна централна власт и датчаните започват да търсят земя, търговия и плячка извън собствената си територия. В продължение на много векове Норвегия е заселвана от германски народи от Дания и Швеция, които създават земеделски и рибарски общности по крайбрежието и езерата. Планините и фиордите образуват силни естествени граници. Общностите остават независими една от друга, за разлика от ситуацията в Дания, която е равнинна. Към 800 г. в Норвегия има 30 малки кралства. Морето е било най-лесният начин за комуникация между тези норвежки кралства и външния свят. През VIII в. скандинавците започват да строят военни кораби и да ги изпращат на набези. Дългоходните кораби на викингите са били способни да пътуват в открито море, но също така са имали много малко газене, което означава, че са можели да плават в по-плитки заливи и по-нагоре по реките от другите кораби по онова време. Това е довело до появата на термина "викинг", който идва от старонорвежката дума vīk (означаваща вход или залив). Човек, който се е отправял на набези, е бил наричан "викинг".

Не е известно какво е предизвикало експанзията и завоеванията на викингите. Тази епоха е по същото време като Средновековния топъл период (800 - 1300 г.) и спира с началото на Малкия ледников период (около 1250 - 1850 г.). Липсата на пакетиран лед по тяхно време може да е позволила на викингите да тръгнат на "а-викинг" или "набег". Смята се, че езичниците норвежци са страдали от неравностойни търговски практики от страна на християнските търговци, които са получавали предимство чрез християнската мрежа от търговци. Сред търговците, които тайно търгували със скандинавските езичници, съществувала двустепенна система на ценообразуване. Набезите на викингите се случвали както поотделно, така и заедно с редовните търговски експедиции.

Историците предполагат също, че скандинавското население е било твърде голямо за полуострова и не е имало достатъчно реколта, за да се изхранват всички. Това довело до търсене на повече земя за изхранване на постоянно увеличаващото се викингско население. Вътрешните конфликти, особено през периода на завладяване и заселване, последвал първите набези, довели до постепенното централизиране на властта в по-малко ръце. Това означавало, че нисшите класи, които не искали да бъдат потискани от алчни крале, започнали да търсят собствени земи. Тези, които се заселват в Исландия, създават първата модерна република в Европа с годишно събрание от избрани служители, наречено Алтинг.

Дълъг кораб на викингите

Преглед

Най-ранната дата, посочена за викингски набег, е 787 г., когато според англосаксонската хроника група мъже от Норвегия отплават към Портланд, в Дорсет. Там кралски служител ги приема за търговци. Те го убиват, когато той се опитва да ги заведе в имението на краля, за да платят търговски данък за стоките си. За начало на епохата на викингите на Британските острови обаче често се посочва 793 г. В англосаксонската хроника е записано, че северняците нападат важния островен манастир Линдисфарн:

"AD. 793. През тази година над земята на Нортумбрия дойдоха страшни предсказания, които ужасиха хората най-страшно: това бяха огромни светлинни платна, които се втурваха във въздуха, вихрушки и огнени дракони, които летяха по небесната твърд. Тези страховити знамения скоро бяха последвани от голям глад, а не след дълго, на шестия ден преди празника на януари същата година, ужасяващите набези на езичниците нанесоха плачевни опустошения в Божията църква на Светия остров (Линдисфарн) чрез грабежи и кланета." -Англосаксонска хроника

През 794 г., според хрониките на Ълстър, е имало сериозно нападение срещу родната къща на Линдисфарн в Йона, което е последвано през 795 г. от набези по северното крайбрежие на Ирландия. От базите там северняците отново нападат Йона през 802 г., като причиняват голямо клане сред братята Сели Де и опожаряват абатството до основи.

Краят на епохата на викингите традиционно се отбелязва в Англия с три големи събития: неуспешното нашествие на Харалд Харадри, който е победен от саксонския крал Харолд Годуинсън през 1066 г. в битката при Стамфорд Бридж; в Ирландия - превземането на Дъблин от Стронгбоу и неговите хиберно-нормански сили през 1171 г.; и в Шотландия - поражението на крал Хакон Хаконарсон в битката при Ларгс през 1263 г. Впоследствие Харолд Годуинсън е победен в рамките на един месец от Уилям, херцог на Нормандия, който е друг потомък на викинги. Нормандия е придобита от нормандците (северняците) през 911 г. Шотландия придобива днешния си вид, когато възвръща териториите си от норвежците между XIII и XV век.

Повечето скандинавски историци и археолози дават различно определение. Вместо това се смята, че епохата на викингите приключва с установяването на кралска власт в скандинавските страни и приемането на християнството като доминираща религия. Датата обикновено се поставя някъде в началото на XI в. и в трите скандинавски страни. Краят на епохата на викингите в Норвегия е отбелязан с битката при Стиклестад през 1030 г. При нея Норвегия е провъзгласена за християнска държава и норвежците вече не могат да бъдат наричани викинги.

Кралството на франките по времето на Карл Велики е особено силно засегнато от набезите на викингите, които без особени затруднения могат да плават по Сена. Към края на управлението на Карл Велики и по време на управлението на неговите синове и внуци започва поредица от викингски набези, които водят до скандинавско завладяване и заселване на региона, известен днес като Нормандия.

През 911 г. френският крал Шарл Прости сключва споразумение с викингския военачалник Роло, който е с норвежки или датски произход. Шарл дава на Роло титлата херцог и му предоставя владението на Нормандия. В замяна на това Роло се заклева във вярност на Шарл, приема християнството и се задължава да защитава северната част на Франция от набезите на други викингски групи. Няколко поколения по-късно нормандските потомци на тези викингски заселници се идентифицират като французи и през 1066 г. пренасят френския език и своя вариант на френска култура в Англия. С норманското завоевание те стават управляващата аристокрация на англосаксонска Англия, което води до промяната на староанглийския език в средноанглийски.

Религия

В началото на викингската епоха викингите вярвали в нордическата религия. Те вярвали в пантеон от богове и богини, както и във Валхала - рай за воините. Нисшата класа на обществото отивала на място, наречено "хел", подобно на живота на земята. Според вярванията на викингите викингските вождове щели да угодят на своите богове на войната с храбростта си и щели да станат "достойни за кораб", т.е. вождът щял да заслужи "погребение в морето". Те извършвали и погребения на сушата, които често все още включвали кораб, съкровище, оръжия, инструменти, дрехи и дори роби и жени, погребани живи заедно с мъртвия вожд, за пътуването му към Валхала и приключенията в задгробния живот. Поетите съчинявали саги за подвизите на тези вождове, за да запазят спомена за тях жив.

Фрейр и сестра му Фрея са богове на плодородието, което означава способност за растеж. Те се грижели хората да имат много деца и земята да ражда много реколта. Някои земеделци дори наричали нивите си на името на Фрейр с надеждата, че това ще осигури добра реколта. Към края на епохата на викингите все повече скандинавци били обръщани в християнството, често насилствено. Въвеждането на християнството не сложило веднага край на викингските пътешествия, но може би е било фактор, който е помогнал за края на епохата на викингите.

Търговски центрове

Някои от най-важните търговски пристанища през периода включват както съществуващи, така и древни градове като Йелинг (Дания), Рибе (Дания), Роскилде (Дания), Хедеби (Дания, сега Германия), Орхус (Дания), Винета (Померания), Трусо (Полша), Каупанг (Норвегия), Бирка (Швеция), Бордо (Франция), Йорвик (Англия), Дъблин (Ирландия) и Алдейгуборг (Русия).

укрепен викингски град Арос (Орхус, Дания) 950 г.

Селища извън Скандинавия

Великобритания

• Jórvík (Йоркшир)
• Danelaw
• Hjaltland

Източна Европа

• Bjarmland
• Garðaríki
• Серкланд
• Miklagard

Atlantic

• Фарьорски острови
• Гренландия
• Helluland
• Исландия
• Маркланд
• Vinland

В художествената литература и театъра

В края на XIX в. Рихард Вагнер и други творци от периода на романтизма създават опери и други произведения на изкуството, посветени на древната германска култура. Те харесвали викингите, защото те не били гърци или римляни. Те измислили идеята викингите да носят кожени дрехи и шлемове с крила или рога по тях и да пият от издълбани животински рога. Някои древни германци са носили шлемове с рога, но истинските викинги не са ги носили. Вагнер и партньорите му умишлено обличат актьорите в операта "Пръстенът на нибелунгите" така, че да изглеждат като древни германци и публиката да има усещането, че съвременните германци произлизат от средновековните викинги.

Свързани страници

• Viking