Фарьорски острови | група от осемнадесет острова в северната част на Атлантическия океан

История

Първите сведения за хора, живели на Фарьорските острови, са от IX в. Тук са живели ирландски монаси.

 

Области и общини

В административно отношение островите са разделени на 34 общини, в които има около 120 града и села. Традиционно съществуват и шестте sýslur ("области"; Norðoyar, Eysturoy, Streymoy, Vágar, Sandoy и Suðuroy).

 

География

Фарьорските острови са осемнадесет острова край бреговете на Северна Европа, между Норвежко море и северната част на Атлантическия океан. Площта им е 1399 кв. км (540 кв. мили) и няма големи езера или реки. Бреговата линия е 1 117 км (694 мили) и няма сухоземни граници с друга държава. Единственият остров, на който не живее никой, е Литла Димун.

Разстояния до най-близките страни и острови

• Sula Sgeir (необитаем, Шотландия): 240 км (149 мили)
• Шетланд (Шотландия): 280 км (174 мили)
• Шотландия (британски континент): 310 км (193 мили)
• Исландия: 450 км (280 мили)
• Норвегия: 675 км (419 мили)
• Ирландия: 678 км (421 мили)

 
Необитаемият остров Lítla Dímun.  

Икономика

Риболовът, отглеждането на овце и туризмът са важна част от икономиката на Фарьорските острови. Около 1990 г. икономиката изпитва затруднения. Безработицата намалява в края на 90-те години. В края на 1998 г. тя спада до около 6 %. До юни 2008 г. безработицата намалява до 1,1 %, след което в началото на 2009 г. нараства до 3,4 %. Въпреки това, тъй като риболовът е толкова важен за икономиката, ако има проблеми с риболова, икономиката може да изпадне в затруднение От 2000 г. насам на Фарьорските острови са създадени нови бизнес проекти за привличане на нови инвестиции. Въвеждането на Burger King в Торшавн беше широко разгласено, но никой не знае как ще се развият нещата за тази компания. Търговията на островите се улеснява от мостовете или тунелите, които свързват 80 % от населението на островите.

Население (1327-2004 г.)

Година Жители 1327 ca. 4,000 1350 ca. 2,000 1769 4,773 1801 5,255 1834 6,928 1840 7,314 1845 7,782 1850 8,137 1855 8,651 1880 11,220 1900 15,230 1911 ca. 18,800 1925 22,835 1950 31,781

Година Жители 1970 ca. 38,000 1975 40,441 1985 45,749 1989 47,787 1995 43,358 1996 43,784 1997 44,262 1998 44,817 1999 45,409 2000 46,196 2001 46,996 2002 47,704 2003 48,214 2004 48,353

 
Фарьорска овца, Hvalba.  


Новият ферибот Smyril влиза във Фарьорските острови  

Култура

Ólavsøka

Националният празник Ólavsøka е на 29 юли. На него се отбелязва смъртта на свети Олаф. Празненствата се провеждат в Торшавн. Те започват вечерта на 28 юли и продължават до 31 юли.

Официалната част на празника започва на 29-и с откриването на Фарьорския парламент. През деня се провежда процесия с много хора от църквите на островите.

Скандинавската къща на Фарьорските острови

Скандинавската къща на Фарьорските острови (на фарьорски: Norðurlandahúsið) е най-важната културна институция на Фарьорските острови. Тя подкрепя скандинавската и фарьорската култура на местно ниво и в скандинавския регион. Домът се управлява от директор, който се сменя на всеки четири години.

Музика

На островите има много художници и музиканти, като най-известните от тях са изброени по-долу:

Музиканти:

• Eivør (Eivør Pálsdóttir)
• Лена (Лена Андерсен)
• Teitur (Тейтур Ласен)
• Хьони Лисберг (Høgni Lisberg)
• Брандур Ени

Групи:

• Týr
• Gestir
• 200
• Clickhaze.

На островите се провеждат музикални фестивали, в които участват международни музиканти, като

• Summartónar,всяко лято.
• G! Фестивал в Гьота през юли.
• Summarfestivalurin в Клаксвик през август.

Храна

Традиционната фарьорска храна се основава главно на месо и картофи и използва малко пресни зеленчуци. Много важно месо на островите е агнешкото, което е първата съставка на много ястия. Други типични за островите ястия са прясна риба, мас, китове, морски птици, фарьорски бухали и техните яйца.

 
Годишният парад на ólavsøka на 28 юли  

Климат

Климатът се определя като субарктичен океански климат (климатична класификация на Кьопен: Cfa), с хладно лято и студена зима. Обикновено има мъгла или силен вятър, които причиняват проблеми на въздушния трафик.

 

Животни и растителност на островите

На Фарьорските острови има повече овце, отколкото хора. На островите няма местни бозайници, тъй като са отдалечени от сушата. На островите понякога живеят много видове птици, като гага, скорец, врабче, гургулица и черна гургулица. Днес на Фарьорските острови живеят само няколко вида диви сухоземни тюлени - сивите тюлени. Понякога туристите могат да видят китове във водите близо до островите. Сивите тюлени се срещат много често около бреговете на Фарьорските острови. Естествената растителност на Фарьорските острови е като на шотландските острови или в Ирландия. Тя е предимно от диви цветя, треви, мъх и лишеи.