Фарьорски острови — архипелаг в Северния Атлантик и автономна територия на Дания
Фарьорските острови или Føroyar (буквално "Овчи острови") са група от осемнадесет острова в северната част на Атлантическия океан, разположени между Шотландия, Норвегия и Исландия. Островите имат пресечен, скалист релеф, множество фиорди и драматични крайбрежни отвеси; много от населените места са разположени в заливи и долини, защитени от откритото море.
Те са част от Кралство Дания. През 1948 г. на Фарьорските острови е предоставено самоуправление (Home Rule), чрез което местните институции поемат отговорност за голяма част от вътрешните въпроси, докато отбраната и международните отношения формално остават в компетенцията на Дания (с изключения и специални договорености в определени области). Повечето държавни функции се управляват от правителството на Фарьорските острови, но островите остават свързани с Дания по въпроси като правна рамка и валута. Фарьорските острови имат много сходства по климата, природата и историческото наследство с Исландия, Шетландските острови, Оркнейските острови, Външните Хебриди и Гренландия. Исторически архипелагът е бил част от норвежкото кралство и след разпадането на унията Дания–Норвегия в началото на XIX в. остава под датска администрация. Фарьорските острови имат свои представители и участие в работата на Северния съвет.
География и население
Общата площ на архипелага е около 1 400 km². Населението е компактно и се концентрира основно в столицата Тórshavn и в няколко по-големи градчета и села. Общият брой жители е в порядъка на десетки хиляди (около 50–55 000), като през последните десетилетия се наблюдава стабилен или лек ръст на населението благодарение на икономическата активност и добрата социална инфраструктура.
Език и култура
Официални езици са фарьорският (Føroyskt) и датският. Фарьорският е северногермански език, близък до старонорвежкия и до исландския, и е силно присъстващ в местната култура, литературата и образованието. Културните традиции включват народни песни и епични балади (kvæði), традиционен верижен танц, занаятите като плетиво и дърворезба, както и специфична кухня, базирана предимно на морски дарове и овче месо.
История
Колонизацията на островите датира от викингските времена; през вековете Фарьорите са били под влиянието на Норвегия, а по-късно и на Дания. През XX век стремежите към по-голяма автономия довеждат до приемането на Закона за самоуправление през 1948 г., който дава широки правомощия на местните институции. Оттогава статутът на островите се развива постепенно чрез допълнителни споразумения с Дания.
Политика и управление
Фарьорските острови имат парламент и правителство, които вземат решения по основните въпроси на вътрешната политика, икономиката, образованието и социалните услуги. Външната политика и отбраната по правило остават в компетенцията на Кралство Дания, но архипелагът води преговори и сключва споразумения по специфични търговски и морски въпроси. Островите изпращат свои представители и участват в обмяна с други северни и островни общности.
Икономика
Икономиката е силно зависима от риболова и преработката на рибни продукти — риба, ферми за морски продукти и риболов представляват основен източник на доходи и заетост. Има и развиващ се сектор на туризма, услуги, корабоплаване и лека промишленост. Социалните и инфраструктурни инвестиции, както и устойчивото използване на морските ресурси, са сред приоритетите на местната политика.
Транспорт и комуникации
Свързаността между островите и към континента се поддържа чрез фериботни линии, редовни въздушни връзки (включително националния превозвач Atlantic Airways) и растяща мрежа от пътни съобщения, мостове и подводни тунели, които значително улесняват вътрешните пътувания. Главното летище на архипелага е на остров Vágar, от където има полети до Дания, Исландия и други европейски дестинации.
Климат и природа
Климатът е субполярно океански — ветровит, с меки зими и прохладни лета, чести облачни и влажни периоди. Природата е зрелищна: високи скалисти брегове, зелени планински пасища, богата морска фауна и значими птичи колонии (например гнездовища на пуффини и други морски птици). Овцевъдството е една от традиционните дейности и е дало и името на архипелага.
Туризъм и посещения
Туризмът привлича посетители с панорамни пешеходни маршрути, наблюдение на птици, ветровити фиорди и уникална културна програма. Популярни забележителности са исторически селища, традиционни червени къщи с трева на покривите и природни феномени по бреговете.
Фарьорските острови съчетават богато историческо наследство и силна връзка с природата, което ги прави интересна дестинация и значима автономна територия в геополитическия и културен контекст на Северната Атлантика.


Карта на Фарьорските острови
.jpg)

Спътниково изображение на Фарьорските острови на НАСА.
История
Първите сведения за хора, живели на Фарьорските острови, са от IX в. Тук са живели ирландски монаси.
Области и общини
В административно отношение островите са разделени на 34 общини, в които има около 120 града и села. Традиционно съществуват и шестте sýslur ("области"; Norðoyar, Eysturoy, Streymoy, Vágar, Sandoy и Suðuroy).
География
Фарьорските острови са осемнадесет острова край бреговете на Северна Европа, между Норвежко море и северната част на Атлантическия океан. Площта им е 1399 кв. км (540 кв. мили) и няма големи езера или реки. Бреговата линия е 1 117 км (694 мили) и няма сухоземни граници с друга държава. Единственият остров, на който не живее никой, е Литла Димун.
Разстояния до най-близките страни и острови
- Sula Sgeir (необитаем, Шотландия): 240 км (149 мили)
- Шетланд (Шотландия): 280 км (174 мили)
- Шотландия (британски континент): 310 км (193 мили)
- Исландия: 450 км (280 мили)
- Норвегия: 675 км (419 мили)
- Ирландия: 678 км (421 мили)


Необитаемият остров Lítla Dímun.
Икономика
Риболовът, отглеждането на овце и туризмът са важна част от икономиката на Фарьорските острови. Около 1990 г. икономиката изпитва затруднения. Безработицата намалява в края на 90-те години. В края на 1998 г. тя спада до около 6 %. До юни 2008 г. безработицата намалява до 1,1 %, след което в началото на 2009 г. нараства до 3,4 %. Въпреки това, тъй като риболовът е толкова важен за икономиката, ако има проблеми с риболова, икономиката може да изпадне в затруднение От 2000 г. насам на Фарьорските острови са създадени нови бизнес проекти за привличане на нови инвестиции. Въвеждането на Burger King в Торшавн беше широко разгласено, но никой не знае как ще се развият нещата за тази компания. Търговията на островите се улеснява от мостовете или тунелите, които свързват 80 % от населението на островите.
Население (1327-2004 г.)
|
|


Фарьорска овца, Hvalba.


Новият ферибот Smyril влиза във Фарьорските острови
Култура
Ólavsøka
Националният празник Ólavsøka е на 29 юли. На него се отбелязва смъртта на свети Олаф. Празненствата се провеждат в Торшавн. Те започват вечерта на 28 юли и продължават до 31 юли.
Официалната част на празника започва на 29-и с откриването на Фарьорския парламент. През деня се провежда процесия с много хора от църквите на островите.
Скандинавската къща на Фарьорските острови
Скандинавската къща на Фарьорските острови (на фарьорски: Norðurlandahúsið) е най-важната културна институция на Фарьорските острови. Тя подкрепя скандинавската и фарьорската култура на местно ниво и в скандинавския регион. Домът се управлява от директор, който се сменя на всеки четири години.
Музика
На островите има много художници и музиканти, като най-известните от тях са изброени по-долу:
Музиканти:
- Eivør (Eivør Pálsdóttir)
- Лена (Лена Андерсен)
- Teitur (Тейтур Ласен)
- Хьони Лисберг (Høgni Lisberg)
- Брандур Ени
Групи:
- Týr
- Gestir
- 200
- Clickhaze.
На островите се провеждат музикални фестивали, в които участват международни музиканти, като
- Summartónar,всяко лято.
- G! Фестивал в Гьота през юли.
- Summarfestivalurin в Клаксвик през август.
Храна
Традиционната фарьорска храна се основава главно на месо и картофи и използва малко пресни зеленчуци. Много важно месо на островите е агнешкото, което е първата съставка на много ястия. Други типични за островите ястия са прясна риба, мас, китове, морски птици, фарьорски бухали и техните яйца.


Годишният парад на ólavsøka на 28 юли
Климат
Климатът се определя като субарктичен океански климат (климатична класификация на Кьопен: Cfa), с хладно лято и студена зима. Обикновено има мъгла или силен вятър, които причиняват проблеми на въздушния трафик.
Животни и растителност на островите
На Фарьорските острови има повече овце, отколкото хора. На островите няма местни бозайници, тъй като са отдалечени от сушата. На островите понякога живеят много видове птици, като гага, скорец, врабче, гургулица и черна гургулица. Днес на Фарьорските острови живеят само няколко вида диви сухоземни тюлени - сивите тюлени. Понякога туристите могат да видят китове във водите близо до островите. Сивите тюлени се срещат много често около бреговете на Фарьорските острови. Естествената растителност на Фарьорските острови е като на шотландските острови или в Ирландия. Тя е предимно от диви цветя, треви, мъх и лишеи.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват Фарьорските острови?
О: Фарьорските острови са група от осемнадесет острова в северната част на Атлантическия океан между Шотландия, Норвегия и Исландия.
В: Кой има местно управление над Фарьорските острови?
О: От 1948 г. Фарьорските острови имат местно (автократично) управление.
Въпрос: Кога жителите на Фарьорските острови получават правото да правят бизнес с хора от всички държави?
О: Хората на Фарьорските острови имат право да правят бизнес с хора от всички страни от 1856 г. насам.
В: Кой контролира повечето държавни дела във Фарьорските острови?
О: Повечето правителствени въпроси се контролират от правителството на Фарьорските острови, с изключение на военната отбрана.
Въпрос: Как се сравнява островната група с други области?
О: Фарьорските острови имат сходство с Исландия, Шетландските острови, Оркнейските острови, Външните Хебриди и Гренландия.
В: Кога напускат Норвегия?
О: Островната група напуска Норвегия през 1815 г.
В: Имат ли представители в някакви съвети или организации?
О: Да, те имат свои представители в Северния съвет.