Скорци (Sturnidae) — семейство врабчоподобни пойни птици: описание и видове

Скорци (Sturnidae) — изчерпателно описание и видове: разпространение, поведение, гнездене, оперение и инвазивен статус. Научи за обикновения скорец и други социални пойни птици.

Скорците са семейство малки и средни по големина птици — Sturnidae. Това семейство са врабчоподобни пойни птици, чиито най-известен вид е обикновеният скорец (Sturnus vulgaris). В семейството влизат както типичните скорци, така и добре познатите мина — гласовити и често социални видове от Азия и Африка.

Описание

Скорците се отличават с компактен тяло, къси опашки и здрави крака. Дължината им варира приблизително от 15 до 35 см в зависимост от вида. Оперението при много видове е тъмно с метален, преливащ блясък, понякога с бели петна или петънца; при някои видове нюансите са по-бледи или кафяви. Клюнът е по-прав и конусовиден, като при някои видове сменя цветa си в размножителния период (например става по-жълт).

Разпространение и местообитания

Скорците се срещат естествено в Стария свят - от Европа, Азия и Африка до Северна Австралия и островите в тропическия Тихи океан. Няколко европейски и азиатски вида са внесени в тези райони, както и в Северна Америка, Хаваите и Нова Зеландия. В тези нови райони те често се конкурират за местообитания с местните птици и са класифицирани като инвазивни видове в някои случаи.

Предпочитаните местообитания варират — от открити полета, ливади и земеделски площи до градски паркове и градини. Някои видове са силно свързани с човешките селища и лесно използват изкуствени гнездови ниши.

Поведение и хранене

Скорците имат силни крака и силен, директен полет. Те са много социални и често формират големи ята, особено извън размножителния период; при обикновения скорец тези ята могат да създават впечатляващи „мурмурации“ (въздушни вълни от птици). Храната им включва основно насекоми и други безгръбначни, както и плодове, семена и човешки отпадъци — много видове са ефективно всеядни.

Често търсят храна, като отварят човката си след пробиване в гъста растителност — поведение, известно като „пробутване с отворена човка“. Иглолистни, тревни площи и влажни зони привличат богата храна за видовете скорци.

Глас и интелигентност

Скорците имат разнообразни и сложни песни; някои видове са отлични имитатори и могат да копират звуци от заобикалящата ги среда — включително аларми на автомобили и човешка реч. Те използват широк набор от вокализации за общуване и могат да разпознават отделни индивиди по техните викове. Интелектът им се проявява и в способността да решават проблеми при намиране на храна и при използването на нови местообитания.

Размножаване

Повечето скорци гнездят в дупки — естествени кухини, стари дупки от други птици или в сградни ниши. Гнездата са изградени от растителни материали и мека постелка. Понасят се обикновено от 3 до 8 яйца, които могат да бъдат сини или бели в зависимост от вида; инкубацията трае около 11–14 дни, а малките напускат гнездото (излитат) след приблизително 2–3 седмици.

Видове и значение

Семейството включва десетки родове и около 100–120 вида. Много азиатски видове, особено по-големите, се наричат мина, а много африкански видове са познати като лъскави скорци заради преливащите си пера.

• Обикновен скорец — Sturnus vulgaris (често образува големи ята и глобално е добре познат като интродуциран в Северна Америка).
• Обикновена ми́на (common myna) — Acridotheres tristis (успешен инвазивен вид в много части на света).
• Евразийски лъскав скорец — различни местни видове с характерен метален блясък.

Взаимодействие с хората и опазване

Ролята на скорците в екосистемите е разнообразна: те помагат за контрол на насекоми и разпространение на семена, но в някои региони, където са интродуцирани, причиняват щети на селското стопанство и конкурират местните видове за гнездови места. Някои популации намаляват заради загуба на местообитания, интензивно земеделие и намаляване на наличието на дупкови гнезда; други, напротив, са успешни и нарастват като инвазивни популации.

За опазване е важно да се следят тенденциите в популациите, да се запазват естествени местообитания и кухини за гнездене, както и да се управляват инвазивните популации там, където причиняват екологични или икономически вреди.

Ключови характеристики: социалност и стадна организация; здрави крака и силен полет; разнообразие в храненето (насекоми и плодове); склонност към гнездене в дупки; богат вокален репертоар и способност за имитация.

Стада

В Североизточна Европа скорците мигрират, но в Южна и Западна Европа птиците са постоянни. Като цяло скорците са силно социално семейство. Повечето видове се обединяват в ята с различна големина през цялата година. Тези ята могат да включват други видове скорци, а понякога и видове от други семейства. Тази социалност е очевидна в поведението им при нощуване. През неразмножителния период някои леговища могат да наброяват хиляди птици. Някога ятата във Великобритания са наброявали милиони птици, макар че сега броят им е по-малък от преди.

През есента и зимата Sternus vulgaris е силно стаен вид. Размерът на ятата е променлив: огромните ята са впечатляваща гледка и звук. Тези ята често привличат хищниптици, като например врабчови ястреби. По време на полет ятата образуват плътна кълбовидна формация, която често се разширява и свива и променя формата си, привидно без водач.

В градските центрове, горите или тръстиковите масиви могат да се образуват много големи леговища, понякога до 1,5 милиона птици, които създават проблеми с изпражненията си. Огромни ята от над един милион скорци се наблюдават точно преди залез слънце през пролетта в югозападната част на Ютланд, Дания. Там те се събират през март, докато не напуснат гнездовите си райони в средата на април. Ятата им създават сложни форми на фона на небето - явление, известно на местно ниво като "Черното слънце". Най-доброто място за наблюдаване на този спектакъл са блатата на морето в Тондер и Есбьорг.

В средата на зимата, малко преди залез слънце, в някои райони на Обединеното кралство се формират ята от пет до петдесет хиляди скорци. Тези ята обикновено се наричат "Starling Moot".

• Колективно поведение на животните

Северна Америка

Въпреки че в Северна Америка има около 200 милиона скорци, всички те са потомци на 60 птици, пуснати през 1890 г. (и още 40 през 1891 г.) в Сентръл парк, Ню Йорк, от Юджийн Шифлин. Той е бил член на Обществото за аклиматизация на Северна Америка, което се е опитвало да въведе в Северна Америка всички видове птици, споменати в произведенията на Уилям Шекспир.

Тъй като е интродуциран вид, европейският скорец не е защитен от Закона за защита на мигриращите птици. В Северна Америка те се считат за вреден вид. Птиците, които се движат на огромни ята, често представляват опасност за въздушния транспорт, нарушават работата на добитъка, прогонват местните птици и нощуват в градските квартали. Те оставят след себе си агресивни изпражнения и щети за стотици милиони долари всяка година. През 2008 г. правителствените агенти на САЩ са отровили, застреляли и хванали в капани 1,7 милиона скорци - повече от всеки друг вреден вид.

Млад екземпляр от голямо стадо в Калифорния, САЩ.

Въпроси и отговори

В: Как се нарича семейството на птиците?

В: Къде се срещат естествено скорците?

В: Внасяни ли са скорци в други райони?

В: Как скорците търсят храна?

В: Как изглежда оперението на скореца?

В: Къде гнездят повечето видове?

В: Някои азиатски видове известни ли са като мини?

Търсене по буква