Скорците са семейство малки и средни по големина птици — Sturnidae. Това семейство са врабчоподобни пойни птици, чиито най-известен вид е обикновеният скорец (Sturnus vulgaris). В семейството влизат както типичните скорци, така и добре познатите мина — гласовити и често социални видове от Азия и Африка.

Описание

Скорците се отличават с компактен тяло, къси опашки и здрави крака. Дължината им варира приблизително от 15 до 35 см в зависимост от вида. Оперението при много видове е тъмно с метален, преливащ блясък, понякога с бели петна или петънца; при някои видове нюансите са по-бледи или кафяви. Клюнът е по-прав и конусовиден, като при някои видове сменя цветa си в размножителния период (например става по-жълт).

Разпространение и местообитания

Скорците се срещат естествено в Стария свят - от Европа, Азия и Африка до Северна Австралия и островите в тропическия Тихи океан. Няколко европейски и азиатски вида са внесени в тези райони, както и в Северна Америка, Хаваите и Нова Зеландия. В тези нови райони те често се конкурират за местообитания с местните птици и са класифицирани като инвазивни видове в някои случаи.

Предпочитаните местообитания варират — от открити полета, ливади и земеделски площи до градски паркове и градини. Някои видове са силно свързани с човешките селища и лесно използват изкуствени гнездови ниши.

Поведение и хранене

Скорците имат силни крака и силен, директен полет. Те са много социални и често формират големи ята, особено извън размножителния период; при обикновения скорец тези ята могат да създават впечатляващи „мурмурации“ (въздушни вълни от птици). Храната им включва основно насекоми и други безгръбначни, както и плодове, семена и човешки отпадъци — много видове са ефективно всеядни.

Често търсят храна, като отварят човката си след пробиване в гъста растителност — поведение, известно като „пробутване с отворена човка“. Иглолистни, тревни площи и влажни зони привличат богата храна за видовете скорци.

Глас и интелигентност

Скорците имат разнообразни и сложни песни; някои видове са отлични имитатори и могат да копират звуци от заобикалящата ги среда — включително аларми на автомобили и човешка реч. Те използват широк набор от вокализации за общуване и могат да разпознават отделни индивиди по техните викове. Интелектът им се проявява и в способността да решават проблеми при намиране на храна и при използването на нови местообитания.

Размножаване

Повечето скорци гнездят в дупки — естествени кухини, стари дупки от други птици или в сградни ниши. Гнездата са изградени от растителни материали и мека постелка. Понасят се обикновено от 3 до 8 яйца, които могат да бъдат сини или бели в зависимост от вида; инкубацията трае около 11–14 дни, а малките напускат гнездото (излитат) след приблизително 2–3 седмици.

Видове и значение

Семейството включва десетки родове и около 100–120 вида. Много азиатски видове, особено по-големите, се наричат мина, а много африкански видове са познати като лъскави скорци заради преливащите си пера.

  • Обикновен скорец — Sturnus vulgaris (често образува големи ята и глобално е добре познат като интродуциран в Северна Америка).
  • Обикновена ми́на (common myna) — Acridotheres tristis (успешен инвазивен вид в много части на света).
  • Евразийски лъскав скорец — различни местни видове с характерен метален блясък.

Взаимодействие с хората и опазване

Ролята на скорците в екосистемите е разнообразна: те помагат за контрол на насекоми и разпространение на семена, но в някои региони, където са интродуцирани, причиняват щети на селското стопанство и конкурират местните видове за гнездови места. Някои популации намаляват заради загуба на местообитания, интензивно земеделие и намаляване на наличието на дупкови гнезда; други, напротив, са успешни и нарастват като инвазивни популации.

За опазване е важно да се следят тенденциите в популациите, да се запазват естествени местообитания и кухини за гнездене, както и да се управляват инвазивните популации там, където причиняват екологични или икономически вреди.

Ключови характеристики: социалност и стадна организация; здрави крака и силен полет; разнообразие в храненето (насекоми и плодове); склонност към гнездене в дупки; богат вокален репертоар и способност за имитация.