Врабчовият ястреб (Accipiter nisus) е малка хищна птица от семейство Accipitridae, разпространена в Евразия и Северна Африка. Видът има няколко подвида и се среща както в голи и смесени горите, така и в хедъри, паркове и градски градини.

Описание

Врабчовият ястреб е отличим по компактното си тяло с къси, заоблени крила и дълга опашка — комбинация, която му дава изключителна маневреност между дърветата. Възрастният мъжки има сиво-синкав гръб и крила и добре изразена напречна оранжево-червеникава ивица по гърдите и корема. Женските и младите птици са кафяви на гърба и крила с кафяви ивици по гърдите; очите при младите са жълти, при възрастните — оранжево-червени.

Има силен полов диморфизъм по размер: женските са до около 25% по-големи от мъжките — една от най-големите разлики между половете при всички видове птици.

Средни размери (приблизителни): дължина 29–46 cm (мъжките по-малки, женските по-едри), размах на крилете 59–80 cm; тегло: мъжки около 110–200 g, женски 150–320 g (варира според подвида и региона).

Местообитания и хранене

Ястребът предпочита гористи местообитания, но лесно се приспособява към крайградски и градски условия и често може да бъде забелян в градските градини. Основната му храна са дребни и средни по размер птици, които населяват горите и градините.

Мъжките ловуват по-дребни видове, като синигери, чинки и врабчета, докато по-едрите женски могат да нападат и видове като дроздове и скорци. Понякога посягат и на по-едри птици над 500 грама, а в диетата им могат да влизат и малки бозайници или насекоми в зависимост от наличността.

Ловната им тактика включва преследване чрез внезапни атаки и бързи маневри между дърветата — използват прикритие, за да се доближат неочаквано до жертвата.

Разпространение и миграции

Видът се среща широко в Европа, части от Азия и части от Африка. Населенията, които се размножават на север, често мигрират на юг през зимата; птици, които живеят по-южно, обикновено са по-непълно/частично мигриращи или седящи.

Размножаване и развитие

Врабчовите ястреби строят гнездо в дървета, обикновено в гората или в големи насаждения близо до източници на храна. Гнездото е направено от клонки, често със застилка от по-фини материали, и може да достигне ширина около 60 см.

Женската снася обикновено 3–6 яйца, най-често 4 или 5 яйца с бледосини черупки. Малките се излюпват след около 33 дни на насиждане; те остават в гнездото още приблизително 24–28 дни преди първите полети. Обикновено има едно гнездене годишно, въпреки че при изобилни храни възможно е подселване или по-рядко—второ гнездо.

Популация и оцеляване

Според наблюдения делът на младите врабчови ястреби, които оцеляват до една година, е около 34%. Умират повече млади мъжки, отколкото млади женски. От възрастните птици около 69% оцеляват от една година до следващата. Средната продължителност на живота в популацията е около четири години, въпреки че отделни индивиди могат да живеят значително по-дълго при благоприятни условия.

Заплахи и опазване

През 50-те години на ХХ век броят на врабчовите ястреби в Европа намалява значително. Химикали за унищожаване на нежелани насекоми ("пестициди") често се поставяли върху семената преди засаждането им; дребните птици ги изяждали, а врабчовите ястреби — техните хищници — трупали токсини чрез хранителната верига. Това довело до отравяния и до снасяне на яйца с твърде тънки черупки, които често се счупвали преди излюпването. След ограничаването и забраната на много от тези пестициди популациите се възстановили, и в наши дни видът е една от най-разпространените грабливи птици в Европа.

Към настоящия момент международният статус на вида е благоприятен (IUCN — Least Concern), но локални заплахи включват загуба на хабитати, случайни отравяния и преследване от хора, които смятат, че птицата заплашва домашни птици.

Отношение към хората и културно значение

Ловното поведение на врабчовия ястреб понякога предизвиква недоволство у хора, които отглеждат пощенски гълъби или птици за месо. Някои обвиняват ястреба за намаляването на броя на по-малките птици, но научни изследвания показват, че увеличението на числеността на врабчовите ястреби не е довело до драстично редуциране на популациите на полеви и горски птици през втората половина на XX век. Например изследване в Шотландия установи, че по-малко от 1% от умрелите домакински гълъби са били убити от врабчови ястреби.

Врабчовият ястреб се използва в соколарството повече от 500 години — смятан е за смел ловец, макар че неговото обучение е по-трудно в сравнение с някои други соколарски видове. Видът присъства и в европейската култура: среща се в някои стари немски митове, споменат е в пиеса на Уилям Шекспир и в стихотворение на Тед Хюз.