Врабчов ястреб (Accipiter nisus) — описание, местообитания и поведение
Врабчов ястреб (Accipiter nisus) — подробно описание, местообитания, поведение, ловни навици и размножаване. Разпространение, статус и защита на вида.
Врабчовият ястреб (Accipiter nisus) е малка хищна птица от семейство Accipitridae, разпространена в Евразия и Северна Африка. Видът има няколко подвида и се среща както в голи и смесени горите, така и в хедъри, паркове и градски градини.
Описание
Врабчовият ястреб е отличим по компактното си тяло с къси, заоблени крила и дълга опашка — комбинация, която му дава изключителна маневреност между дърветата. Възрастният мъжки има сиво-синкав гръб и крила и добре изразена напречна оранжево-червеникава ивица по гърдите и корема. Женските и младите птици са кафяви на гърба и крила с кафяви ивици по гърдите; очите при младите са жълти, при възрастните — оранжево-червени.
Има силен полов диморфизъм по размер: женските са до около 25% по-големи от мъжките — една от най-големите разлики между половете при всички видове птици.
Средни размери (приблизителни): дължина 29–46 cm (мъжките по-малки, женските по-едри), размах на крилете 59–80 cm; тегло: мъжки около 110–200 g, женски 150–320 g (варира според подвида и региона).
Местообитания и хранене
Ястребът предпочита гористи местообитания, но лесно се приспособява към крайградски и градски условия и често може да бъде забелян в градските градини. Основната му храна са дребни и средни по размер птици, които населяват горите и градините.
Мъжките ловуват по-дребни видове, като синигери, чинки и врабчета, докато по-едрите женски могат да нападат и видове като дроздове и скорци. Понякога посягат и на по-едри птици над 500 грама, а в диетата им могат да влизат и малки бозайници или насекоми в зависимост от наличността.
Ловната им тактика включва преследване чрез внезапни атаки и бързи маневри между дърветата — използват прикритие, за да се доближат неочаквано до жертвата.
Разпространение и миграции
Видът се среща широко в Европа, части от Азия и части от Африка. Населенията, които се размножават на север, често мигрират на юг през зимата; птици, които живеят по-южно, обикновено са по-непълно/частично мигриращи или седящи.
Размножаване и развитие
Врабчовите ястреби строят гнездо в дървета, обикновено в гората или в големи насаждения близо до източници на храна. Гнездото е направено от клонки, често със застилка от по-фини материали, и може да достигне ширина около 60 см.
Женската снася обикновено 3–6 яйца, най-често 4 или 5 яйца с бледосини черупки. Малките се излюпват след около 33 дни на насиждане; те остават в гнездото още приблизително 24–28 дни преди първите полети. Обикновено има едно гнездене годишно, въпреки че при изобилни храни възможно е подселване или по-рядко—второ гнездо.
Популация и оцеляване
Според наблюдения делът на младите врабчови ястреби, които оцеляват до една година, е около 34%. Умират повече млади мъжки, отколкото млади женски. От възрастните птици около 69% оцеляват от една година до следващата. Средната продължителност на живота в популацията е около четири години, въпреки че отделни индивиди могат да живеят значително по-дълго при благоприятни условия.
Заплахи и опазване
През 50-те години на ХХ век броят на врабчовите ястреби в Европа намалява значително. Химикали за унищожаване на нежелани насекоми ("пестициди") често се поставяли върху семената преди засаждането им; дребните птици ги изяждали, а врабчовите ястреби — техните хищници — трупали токсини чрез хранителната верига. Това довело до отравяния и до снасяне на яйца с твърде тънки черупки, които често се счупвали преди излюпването. След ограничаването и забраната на много от тези пестициди популациите се възстановили, и в наши дни видът е една от най-разпространените грабливи птици в Европа.
Към настоящия момент международният статус на вида е благоприятен (IUCN — Least Concern), но локални заплахи включват загуба на хабитати, случайни отравяния и преследване от хора, които смятат, че птицата заплашва домашни птици.
Отношение към хората и културно значение
Ловното поведение на врабчовия ястреб понякога предизвиква недоволство у хора, които отглеждат пощенски гълъби или птици за месо. Някои обвиняват ястреба за намаляването на броя на по-малките птици, но научни изследвания показват, че увеличението на числеността на врабчовите ястреби не е довело до драстично редуциране на популациите на полеви и горски птици през втората половина на XX век. Например изследване в Шотландия установи, че по-малко от 1% от умрелите домакински гълъби са били убити от врабчови ястреби.
Врабчовият ястреб се използва в соколарството повече от 500 години — смятан е за смел ловец, макар че неговото обучение е по-трудно в сравнение с някои други соколарски видове. Видът присъства и в европейската култура: среща се в някои стари немски митове, споменат е в пиеса на Уилям Шекспир и в стихотворение на Тед Хюз.
Яйца на врабчова кукумявка
Описание
Врабецът е малка хищна птица с къси, широки крила и дълга опашка. Тези приспособления му помагат да лети между дърветата. Женските могат да бъдат с до 25 % по-големи от мъжките и да бъдат два пъти по-тежки. Когато женските са по-големи от мъжките, това се нарича "обратен полов диморфизъм". Той е необичаен при висшите гръбначни животни, но е типичен за хищните птици.
Възрастният мъжки е дълъг 29-34 см от човката до опашката, а размахът на крилете му е 59-64 см (23-25 инча). Тежи 110-196 г. стр. 158 Мъжкият е с шистовосив гръб и крила (понякога по-сини). Гърдите и коремът му са с тънки червени ивици, но отдалеч могат да изглеждат оранжеви. Очите му са оранжево-жълти или оранжево-червени.
Женската е много по-голяма - дълга е 35-41 см, а размахът на крилете ѝ е 67-80 см. Теглото ѝ е 185-342 г. (6,5-12,1 унции). Гърбът и крилата на женската са тъмнокафяви или сивокафяви, а гърдите и коремът са с кафяви ивици. Очите ѝ са яркожълти до оранжеви.
Младите врабчови птици имат кафяв гръб и крила, а краищата на перата са с ръждив цвят. По гърдите и корема им има по-големи кафяви ивици и петна, а очите им са бледожълти.
Бледата долна част на тялото на врабчовата кукумявка и по-тъмният гръб и крила са пример за контразасенчване. Това оцветяване противодейства на ефекта на светлината, идваща отгоре, и спомага за това птицата да е по-малко видима. Всъщност противозасенчване се наблюдава при повечето животни, включително при сокола скитник, мишелова и други птици от вида Accipiters. Ивиците на врабчовата кукумявка са типични за маркировката на хищните птици, които живеят в горите.
Врабчовите ястреби летят по схема, която се описва като "клатушкане, клатушкане и пързаляне". Плъзгането означава, че полетът е с форма на движение нагоре-надолу. Във Великобритания врабчовите ястреби, живеещи по-на север, имат по-дълги крила от птиците на юг. Врабчовите птици имат малък клюн с кука. Тя се използва за премахване на перата на плячката. Дългите крака и пръсти на врабчовия ястреб му помагат да улавя и изяжда птици. Средният му пръст е много дълъг и се използва за хващане на предмети.
Жълтото око на този млад мъжки ястреб (уловен за опръстеняване) може да стане оранжево
Продължителност на живота
Повечето врабчови птици живеят около четири години. 34% от младите птици доживяват до една година. 69% от възрастните птици оцеляват от една година до следващата. Най-старият известен див врабчов ястреб е живял повече от 20 години.
Младите врабчови птици (на възраст под една година) тежат по-малко от възрастните. Те са особено слаби през двата месеца след напускането на гнездото. Вероятно по това време има висока смъртност, особено при мъжките. Това може да се дължи на факта, че по-малките мъжки улавят по-малко храна. Те не могат да уловят някои от по-едрите жертви, които могат да уловят женските. Това означава, че те трябва да се хранят по-често. Женско врабче със средно тегло може да преживее седем дни, без да се храни. Мъжкият може да преживее само четири дни.
Таксономия
Врабчокопитните са част от семейство Accipitridae и род Accipiter. Някои англичани са наричали врабчовия ястреб "син ястреб" заради цвета на мъжкия. Други стари наименования са ястреб, ястреб с острие и каменен сокол.
Шведският биолог Каролус Линей е първият, който описва врабчовата кукумявка. През 1758 г. той го нарича Falco nisus. През 1760 г. френският естествоизпитател Матюрин Жак Брисон го премества в рода Accipiter.
Сегашното научно наименование произлиза от латинските думи accipiter (ястреб) и nisus (врабчов).
Ястребът образува свръхвид заедно с русокосия ястреб от Източна и Южна Африка и вероятно с мадагаскарския ястреб. Евразийските врабчови кучета изглеждат малко по-различно в различните части на ареала си. Птиците в източната част на ареала са по-големи и по-бледи. Общопризнати са шест подвида врабчови птици:
Въпроси и отговори
Въпрос: Как изглежда възрастният мъжки врабчоподобен?
О: Възрастният мъжки ястреб има синьо-сив гръб и крила, с тънки оранжеви ивици по гърдите и корема.
В: Колко голяма е разликата в размерите на мъжките и женските врабчови кучета?
О: Женските са с до 25 % по-големи от мъжките, което е една от най-големите разлики в размерите при всички видове птици.
В: С какви птици се хранят врабчетата?
О: Мъжките врабчови ястреби се хранят с по-малки птици като синигери, финки и врабчета, а женските - с по-големи птици като дроздове и скорци. Те могат да убиват птици с тегло над 500 грама.
В: Къде се срещат?
О: Врабчовите ястреби се срещат в Европа, части от Азия и части от Африка. Птиците, които се размножават на север, мигрират на юг за зимата, докато тези, които живеят по-на юг, остават там или летят на по-къси разстояния.
В: Как строят гнездата си?
О: Врабчовите ястреби строят гнездо в гората от клонки, което може да бъде широко до 60 см. Женската снася четири или пет яйца с бледосини черупки.
В: Колко време е необходимо, за да се излюпят малките от яйцата, снесени от женски врабчов?
О: Пиленцата се излюпват след 33 дни и напускат гнездото след още 24 до 28 дни.
В: Защо популацията на врабчетата в Европа намалява през 50-те години на ХХ век? О: Популацията им е намаляла поради използването на пестициди върху семената преди засаждането им, които са били изядени от малки птици, които след това са били изядени от врабчови ястреби, което е довело до увеличаване на количеството химикали в хранителната верига, което им е повлияло негативно - някои са били отровени, а други са снасяли яйца с твърде тънки черупки, които са се чупели, преди да се излюпят пиленцата.
обискирам