Врабчета (род Passer): видове, характеристика и местообитание
Открийте врабчетата (род Passer): около 30 вида, отличителни черти, поведение и местообитания — от градските домашни врабчета до планинските и скалните видове.
Врабчето е представител на рода Passer. Те са дребни врабчоподобни птици от семейство Врабчоподобни. Известни са още като старопланински врабчета. Врабчетата често правят гнездата си в близост до къщи или сгради. Това означава, че те са едни от най-лесно видимите птици в природата.
Родът има около 25–30 вида по света. Най-известният от тях е домашното врабче, Passer domesticus, но към рода се причисляват и други добре познати видове като дървесното врабче (Passer montanus) и испанското врабче (Passer hispaniolensis). Някои автори причисляват други родове към групата на врабчетата: Петрония (Petronia) - скалните врабчета; Carpospiza (Carpospiza) - бледата скална врабчета; и Montifringilla (Montifringilla) - снежните врабчета. Класификацията понякога се променя с напредването на молекулярните изследвания, затова точният брой и разпределение на видовете могат да варират между различните таксономични справочници.
Външен вид и размери
Врабчетата са дребни, нарастват обикновено между 11 и 18 см. Характерни признаци:
- Кукаст, къс и конусовиден клюн, приспособен за консумация на семена и зърна.
- Заседнал, компактен корпус и къси крила.
- Двуполов диморфизъм при много видове: мъжките често са по-ярко оцветени (например при домашното врабче мъжките имат сива теменна част и черно гърло), а женските и младите са по-неутрални, кафеникави и ивицисти.
Поведение и социалност
Врабчетата са изключително социални птици. Те се събират в струпвания и ядат в компании, особено извън сезона на размножаване. Обикновено са активни през деня, често се движат по земята търсейки семена, отпадъци и дребни насекоми. В градска среда свикват с хората и използват строителни структури за гнездене.
Храна
Основна диета: семена и зърна. Пригответелените от хора храни (хляб, трохи) също често привличат врабчетата. По време на размножителния сезон родителите дават повече животинска храна (насекоми, паяци) на малките, за да осигурят необходимите протеини за растежа им.
Размножаване и гнездене
Врабчетата гнездят в цепнатини, ниши, покривни извори, улуци, вятърни капаци, в кладенци на дървета или в изкуствено осигурени кутии. Гнездата са изградени основно от слама, пера и друг мек материал. Повечето видове правят по няколко гнездови сезона в годината, снасят от 3 до 6 яйца в кладката, а периода на излюпване обикновено е около 10–14 дни. Младите напускат гнездото след още 10–15 дни, но остават близо до родителите за кратко време.
Ареал и местообитания
Повечето видове от род Passer обитават предимно Стария свят — Европа, Азия и Африка. Някои видове са лесно разпространени в селски и градски среди, а други предпочитат сухи степи, полупустинни и скални местности. Домашното врабче е пример за вид, който е разпространен из целия свят благодарение на асоциирането си с човешките селища — то е въведено в Северна и Южна Америка, Австралия и други региони.
Врагове, паразити и заболявания
Сред основните хищници на врабчетата са котки, грабливи птици и змии, които унищожават гнезда или ловят индивиди. Те могат да бъдат засегнати от външни паразити (кърлежи, пощурки), вътрешни паразити и зарази като бактериални и вирусни заболявания; в градска среда се срещат и проблеми със замърсяване и токсини (пестициди).
Взаимоотношения с хората
Врабчетата са сред най-познатите и често срещани птици в градове и села. Те имат дълга културна връзка с хората — присъстват в народни песни, поговорки и фолклор. Понякога се смятат за вредители (при посяти култури или при замърсяване), но в градска среда изпълняват и полезни роли, като контролират популациите на насекоми.
Опазване
Много видове врабчета са широко разпространени и не са застрашени, но в последните десетилетия се наблюдават спадове в популациите на някои видове в градски и крайградски райони заради загуба на местообитания, намаляване на насекомите (ресурса за млади птици), интензивна селскостопанска практика и използване на пестициди. За опазването им помагат мерки като осигуряване на гнездови кутии, поддържане на зелени площи, намаляване на химическите препарати и създаване на подходящи хранилки и водни точки.
В заключение, врабчетата от род Passer са адаптивни, социални и близки до човешките обиталища птици, чиято биология и поведение ги правят лесно разпознаваеми и важни за екосистемите и културното наследство на много народи.
Описание
Врабчетата са малки птици. Дължината им е между 11 и 18 сантиметра. Теглото им е между 13 и 42 грама. Обикновено са кафяви и сиви. Имат къси опашки и малки, силни човки. Повечето врабчета се хранят със семена или малки насекоми. Врабчетата са социални птици и живеят на ята (групи).
Домашното врабче
Домашното врабче (Passer domesticus) е вид врабче. Живее по целия свят. Първоначално е живяло само в Европа и Азия. Хората обаче започнали да пътуват до нови места и домашното врабче също се отправило към тях. Сега то е птицата с най-широко разпространение. Това означава, че то живее на най-много места. Видът има около 50 подвида.
Дистрибуция
Врабчетата се срещат на всички континенти на Земята. Преди време те са живеели само в Европа, Азия и Африка. След това обаче хората са пътували до Австралия, Северна и Южна Америка и сега врабчетата се срещат и там. Домашното врабче се среща на всички континенти. В Австралия в Западна Австралия няма врабчета, тъй като те не са успели да прекосят пустините, които отделят този щат от източните щати. Правителството наема хора, които да ловуват и унищожават всички врабчета, които биха могли да пристигнат.
Северна Америка
Домашното врабче е пренесено в Америка в края на XIX век. То е въведено умишлено. Внесено е от няколко души, сред които и Юджийн Шифелин, който е бил богат нюйоркски почитател на Шекспир. Той искал да въведе в Америка всички птици, споменати в произведенията на Шекспир. Два от тези видове имали голям успех: скорците и домашните врабчета. Той организира дружество за внос на чужди птици, регистрирано в Олбъни.
Мъжко домашно врабче
Други така наречени "врабчета
Някои орнитолози са смятали, че естрилдидските финки са от същото семейство като врабчетата. Сега обаче те са в друго семейство - Estrildidae.
Съществува и група, наречена "американски врабчета" или врабчета от Новия свят. Те също са от друго семейство - Emberizidae (врабчоподобни).
Живият плет (познат също като дундук или акцент) Prunella modularis също не е истинско врабче. То е от друго семейство - Prunellidae. Нарича се врабче само защото хората наричат всички малки кафяви птици "врабчета". Орнитолозите наричат всички тях LBJ (little brown jobs), защото обикновено е много трудно да бъдат различени.
Описание
Домашното врабче е малка птица. Дължината му е между 14 и 18 см (5,5-7,1 инча). Теглото му е между 24-39,5 грама (0,85-1,4 унции). Женските са по-малки от мъжките.
Мъжките и женските домашни врабчета са с различни цветове. Мъжките са кафяви, сиви и бели. То има черно гърло. Женските и младите домашни врабчета са кафяви и тъмножълти или кремави. Те имат ивици (райета) по главата и крилата си.
Местообитание
Домашното врабче живее близо до хората, често в близост до къщите на хората в градовете. Живее и в близост до ферми и прави гнездо в храст или малко дърво. То може да има две или три малки годишно. Това означава, че има два или три комплекта яйца и малки всяка година.
Местата за гнездене са разнообразни, но предпочитани са кухините. Най-често гнездата се строят в стрехите и други пукнатини на къщите. Използват се и дупки в скали и брегове или хралупи на дървета.p52–57 Понякога врабчетата сами изкопават гнездата си в пясъчни брегове или изгнили клони. По-често то използва гнездата на други птици, като например гнездата на лястовиците в брегове и скали и дупките на стари дървета. Често използва и изоставени гнезда. Понякога превзема активни гнезда, като прогонва или убива обитателите им. Дървесните хралупи се използват по-често в Северна Америка, отколкото в Европа. Това поставя врабчетата в конкуренция със сините птици и други северноамерикански гнездящи в хралупи птици, поради което популацията на местните птици намалява.
Опазване на околната среда
Броят на домашните врабчета в Обединеното кралство е намалял, може би защото местообитанията им в живия плет са се свили. Сега те са "застрашени" в Обединеното кралство. В други страни обаче птицата все още е много разпространена. Живите плетове са необходими на птиците, тъй като хищниците обикновено не могат да стигнат до гнездата им. Те не биха могли да се защитят от свраките (например), ако се изправят лице в лице.
Яйца от Passer domesticus domesticus
Врабчетата в Китай на Мао
Врабчетата ядат малко зърно. Затова Мао решава, че врабчетата трябва да бъдат унищожени в Китай. Резултатът е катастрофален глад с добиви на зърно, които са малка част от предишните. Явно никой не е знаел достатъчно за врабчетата. Те са основни хищници на скакалците. Когато врабчетата били малко, скакалците процъфтявали и изяждали голяма част от пшеницата. В условията на автокрация е трудно да се каже на лидерите, че грешат.
- В провинция Съчуан, въпреки че събраното зърно намалява от 1958 до 1961 г., броят на съобщените на централното правителство данни продължава да се увеличава.
- В Гансу добивът на зърно намалява с 4 273 000 тона от 1957 до 1961 г. Разминаването между очакваното и реалното количество зърно води до повсеместен глад в Китай на Мао.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява врабчето?
О: Врабчето е член на рода Passer, който е малка врабчова птица, принадлежаща към семейство Passeridae.
В: Къде врабчетата често правят гнездата си?
О: Врабчетата често правят гнездата си в близост до къщи или сгради, което ги прави едни от най-лесно видимите птици в природата.
В: Колко вида врабчета има по света?
О: По света има около 30 вида врабчета.
В: Кой е най-известният вид врабче?
О: Най-известният вид врабче е домашното врабче (Passer domesticus).
В: Има ли други родове, които понякога се смятат за част от групата на врабчетата?
О: Да, някои авторитети причисляват към групата на врабчетата и други родове, като Petronia (скално врабче), Carpospiza (бледоскално врабче) и Montifringilla (снегоринче).
обискирам