Семе

Развитие от семената

Семето, макар и неактивно, е малко живо същество. В него се съдържа зародишът на бъдещото растение, който не се променя и не се развива: той е в покой. Общоприетата идея е, че семето "спи", докато получи това, от което се нуждае, за да се събуди. Това не е вярно. Различните семена имат различни навици, несъмнено адаптирани към местообитанието им. Съществуват различни видове етапи на покой при семената:

1. Дремене на семената: означава, че семената не се развиват за известно време, дори когато условията са подходящи.^p98 Забавеното покълване (развитие) дава време за разпръскване. Във вътрешността на семето настъпват промени, които рано или късно го карат да покълне. Подробностите варират в огромна степен при различните видове.

2. Зимуване на семената: не успяват да покълнат, защото условията не са подходящи. Растежът се предизвиква от определени събития в околната среда. За някои, но не за всички семена, са известни подробности за задействащите фактори. Дъжд, пожар, температура на почвата са примери. Много семена покълват едва след като са били изядени и са преминали през храносмилателната система на животно. Това също е метод на разпространение.

Когато едно семе покълне ("събуди се"), то започва да расте в малко растение, наречено разсад. То използва мекия месест материал вътре в семето за хранителни вещества (храна), докато стане готово да се храни самостоятелно, използвайки слънчева светлина, вода и въздух.

Повечето семена покълват под земята, където няма слънчева светлина. Растението не се нуждае от хранителните вещества в почвата за няколко дни или седмици, защото семето има всичко необходимо, за да расте. По-късно обаче то ще започне да се нуждае от слънчева светлина. Ако има слънчева светлина, растението ще я използва, за да расте здраво. Ако няма светлина, растението все още ще расте известно време, но пластидите му няма да узреят: хлорофилът няма да стане зелен. Ако растението не получава достатъчно светлина, накрая то ще умре. То се нуждае от светлина, за да си набавя храна, когато запасите в семената свършат.

• Най-старото датирано с въглерод 14 семе, което е израснало в растение, е семе от юдейска финикова палма на около 2000 години, намерено при разкопки в двореца на Ирод Велики в Масада, Израел. То е покълнало през 2005 г.
• Най-големите семена се произвеждат от кокосовата палма Lodoicea maldivica, наричана още "двойна кокосова палма". Целият плод може да тежи до 23 килограма и обикновено съдържа едно единствено семе.

Произход и еволюция

Семената са важен елемент от размножаването и разпространението на иглолистните и цъфтящите растения. Растения като мъховете, черните дробове и папратите нямат семена и използват незащитени спори и други методи, за да се размножават. Преди горния девонски период сухоземните растения, като съвременните папрати, са се размножавали чрез изпращане на спори във въздуха. Спорите се приземявали и се превръщали в нови растения само при благоприятни условия. Спорите имат малко запаси от храна и може да са само единични клетки, а не ембриони.

Еволюцията на семената е променила жизнения цикъл на растенията, като ги е освободила от необходимостта от външна вода за полово размножаване и е осигурила защита и хранителни вещества за развиващия се ембрион. Тези функции позволили на растенията да се разпространят извън непосредственото съседство на водоизточниците. Те са могли да използват по-сухи и високопланински среди. За това свидетелства ^p92успехът на семенните растения във важни биологични ниши на сушата - от горите до пасищата, както при горещ, така и при студен климат. Съвременните семенни растения са Гимноспермите с голи семена и Ангиоспермите с покрити семена, обикновено плодове.

Първите истински семена произхождат от горния девон преди 370-354 милиона години, което вероятно е мястото на първата им еволюционна радиация. Най-ранните дървета, произвеждащи семена, са в горите от карбонския период. ^p112Семепроизводните растения постепенно се превръщат в един от най-важните елементи на почти всички екосистеми.