Девонски период (419–359 млн. г.) — геология, еволюция и растителност

Девон (419–359 млн. г.): бурна еволюция — риби и тетраподи, първите гори и семенни растения, огромни рифове и драматични континентални промени.

Девонът е четвъртият период от палеозойската ера и фанерозоя. Продължава от преди около 419 милиона години (миа) до около 359 миа. Наречен е на името на Девъншир, Англия, където за първи път са изучени скали от този период. Девонските пластове се разделят на долни, средни и горни подразделения (приблизително: ранен — Lochkovian, Pragian, Emsian; среден — Eifelian, Givetian; късен — Frasnian, Famennian).

Геология и палеогеография

През девона нивото на морето е било високо (глобална трансгресия) и климатът най-често е бил топъл до умерено топъл. На юг се е намирал суперконтинентът Гондвана, а на север — континентът Сибир. Ранната форма на малкия континент Еврамерика (Евроамерика) се е намирала между тях. С течение на времето океанските и континенталните плочи се придвижват и Пангея тъкмо започва да се формира. В отложенията от девона често се срещат варовици, рифови структури и черни шисти — отражение на широкото разпространение на рифообразуващите организми и на периоди на аноксия в моретата.

Морска фауна и рифове

Девонът често е наричан „векът на рибите“, поради голямото разнообразие и конспективен разцвет на рибите. Сред групите се открояват Agnatha (риби без челюсти), Acanthodii (бодливи риби), Placoderms (бронирани риби) — например впечатляващи родове като Dunkleosteus, Chondrichthyes (хрущялни риби, ранни акулоидни форми) и ранните Osteichthyes (костни риби), включително както лъчеперите, така и лопатеперите (Sarcopterygii), от които произлизат тетраподите. Девонските пластове съдържат и разнообразни мекотели (напр. наутилоидни главоноги и амонити), брахиоподи, коралови общности, трилобити и други морски безгръбначни.

В тропичните плитки морета се развиват обширни рифови системи, изградени главно от табулатни корали, стенакодни (rugose) корали и stromatoporoidea. По-късните части на девона показват упадък на тези рифови биоми вследствие на серии кризи и промени в морските условия.

Сухоземна колонизация и растителност

Девонът е критичен за развитието на сухоземната биота. От водораслоподобни форми и рано разклонени стъбла през този период възникват по-сложни големите растения. Появяват се първите гори, често със високи дървета и развита дървесна биомаса — пример за това е родът Archaeopteris (прогимносперм), който е образувал широко разпространени горски екосистеми.

Първите семенни растения се появяват и започват да се разпространяват към края на девона, осигурявайки нови режещи приноси в еволюцията на флората и позволили развитието на по-сухоземни екосистеми. Колонизацията на сушата е подпомогната и от развитието на почви и разгръщане на коренови системи.

Еволюция на животинския свят на сушата

По сушата се установяват различни членестоноги — първите наземни пазители на екосистемите, като паякообразни, многоноги и ранни видове, които са предшественици на насекомите. В по-късните части на девона се появяват и първите предци на настоящите насекоми (насекоми).

Ключово събитие е еволюция на рибите в тетраподи — преход от воден към наземен живот чрез няколко междинни форми. Сред известните преходни форми са лопатеперите като Eusthenopteron, а по-късно Acanthostega и Ichthyostega, както и по-новооткритият Tiktaalik (късен девон), които показват морфологични адаптации към живот в плитки води и по брега: изразени крайници, ребра и структури, годни за поддържане на тежестта извън водата.

Край на девона — кризи и изчезвания

Краят на девона е белязан от големи биотични промени и няколко вълни на масово измиране, най-известната от които е събитие, свързано с границата Франскин–Фаменски (Frasnian–Famennian). Тези кризи довеждат до значителни загуби в морската фауна — особено сред рифообразуващите организми, коралите, някои групи риби и други безгръбначни.

Предложените причини включват широко разпространена морска аноксия (липса на кислород), понижения и колебания на морското равнище, променените хидрохимични условия вследствие на нарастване на ерозията и вноса на хранителни вещества от сушата, вулканична активност и други фактори. Разпространението на големи горски масиви е възможно да е променило въглеродния цикъл и качеството на водата, което допринася за екологичните промени.

Значение

Девонът е от ключово значение за историята на живота: в него групи като рибите преживяват бурна радиация, възникват първите гори и семенни растения, а еволюцията към тетраподите поставя основите на наземните гръбначни животни. Освен това събитията в девона оформят геоложките и екологичните предпоставки за по-нататъшното развитие през карбона и впоследствие.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой период от палеозойската ера е девонът?

В: Кога е продължил девонският период?

В: На кого е кръстен?

В: Какъв вид риба е съществувала през този период?

Въпрос: Какви други организми са еволюирали по това време?

В: Кои континенти са съществували по това време?

Търсене по буква