Вулкан | планина, в която има лава
Вулканът е планина, в която лавата (гореща течна скала) излиза от магмената камера под земята или е излизала в миналото. Вулканите се образуват при движението на тектоничните плочи.
Земната кора се състои от 17 основни, твърди тектонски плочи. Те плават върху по-топъл и мек слой в мантията. Вулканите често се намират там, където тектонските плочи се раздалечават или събират. Вулкани могат да се образуват и там, където има разтягане и изтъняване на плочите на земната кора, например в Източноафриканския рифт. Вулкани обикновено не се срещат там, където две тектонски плочи се плъзгат една покрай друга.
Вулканизмът далеч от границите на плочите се дължи на мантийни плумове. Смята се, че тези така наречени "горещи точки", например Хавайските острови, са резултат от издигането на магма от границата между ядрото и мантията на дълбочина 3000 км в Земята.
На върха на повечето вулкани има вулканичен кратер. Когато вулканът е активен, от него излизат материали. Материалите включват лава, пара, газообразни серни съединения, пепел и счупени скални късове.
Когато има достатъчно налягане, вулканът изригва. При някои вулканични изригвания се откъсва върхът на вулкана. Понякога магмата излиза бързо, а понякога бавно. Някои изригвания излизат отстрани вместо отгоре.
Вулкани има и на други планети освен Земята. Пример за това е Olympus Mons на Марс.
Вулканолозите са учени, които изучават вулканите, като използват методи от геологията, химията, географията, минералогията, физиката и социологията.
Най-големият вулкан в света се нарича Мауна Лоа в Хавай. Мауна Лоа е част от петте вулкана на Големия остров в Хавай. За последен път този вулкан е изригнал през 1984 г. През последните 170 години той е изригвал 33 пъти. Подобно на всички останали хавайски вулкани, Мауна Лоа е създаден от движението на Тихоокеанската тектонска плоча, която се е придвижила над хавайската гореща точка в земната мантия. Височината на Мауна Лоа е 4196 метра. Той е щитовиден вулкан. Най-голямото неотдавнашно изригване на Мауна Лоа оставя следа от лава с дължина 51 км (32 мили).
Изригване на планината Сейнт Хелънс на 18 май 1980 г.
Корякски вулкан на полуостров Камчатка, Източна Русия
Видове вулкани
Лавата и пирокластичният материал (облаци от пепел, парчета лава и пари), които излизат от вулканите, могат да създадат много различни видове земни форми. Съществуват два основни вида вулкани.
Щитови вулкани
Тези вулкани са образувани от течна мафична лава с ниско съдържание на силициев диоксид.
Щитовите вулкани са изградени от пластове лава, получени от непрекъснати изригвания (без експлозии). Тъй като лавата е много течна, тя се разпространява, често на голяма площ. Щитовите вулкани не растат на голяма височина, а слоевете лава се разстилат, за да придадат на вулкана леко наклонени страни. Щитовите вулкани могат да образуват огромни площи базалт, какъвто обикновено представлява лавата, когато се охлади.
Основата на вулкана увеличава размера си при последователни изригвания, при които втвърдената лава се разпространява и натрупва. Някои от най-големите вулкани в света са щитовидни вулкани.
Въпреки че страните им не са много стръмни, щитовидните вулкани могат да бъдат огромни. Мауна Кеа в Хавай е най-голямата планина на Земята, ако се измерва от основата ѝ на морското дъно.
Стратовулкани
Стратовулканът, известен още като съставен вулкан, е висок коничен вулкан. Той е изграден от много слоеве втвърдена лава, тефра, пемза и вулканична пепел.
За разлика от щитовите вулкани стратовулканите имат стръмен профил и периодични изригвания. Лавата, която изтича от стратовулканите, се охлажда и втвърдява, преди да се разпространи надалеч. Тя е лепкава, т.е. има висок вискозитет. Магмата, която образува тази лава, често е фелзична, с високи до средни нива на силициев диоксид, и по-малко мафична магма. Големите потоци от фелзична лава са необичайни, но са се разпространявали на разстояние до 15 km (9,3 мили).
Два известни стратовулкана са японската планина Фуджи и Везувий. И двата имат големи основи и стръмни страни, които стават все по-стръмни с приближаването към върха. Везувий е известен с разрушаването на градовете Помпей и Херкулан през 79 г. от н.е., при което загиват хиляди хора.
Калдера
Калдерата е котловина, образувана от срутване на сушата след изригване на вулкан. Това се случва, след като огромен стратовулкан свали върха си. След това основата на кратера потъва, оставяйки калдера на мястото, където преди това е бил върхът на вулкана. Кракатау, известен най-вече с катастрофалното си изригване през 1883 г., сега е много по-малък.
Маунт Фуджи, активен стратовулкан в Япония, изригнал за последен път през 1707-08 г.
Тавурвур, активен стратовулкан близо до Рабаул в Папуа Нова Гвинея
Как се образуват вулканите
Съществуват два основни процеса.
Вулканите се образуват, когато две тектонични плочи се сблъскат. Когато тези две плочи се срещнат, едната от тях (обикновено океанската плоча) преминава под континенталната плоча. Това е процесът на субдукция. След това тя се разтопява и образува магма (вътре в магмената камера), а налягането се увеличава, докато магмата не пробие земната кора.
Вторият начин е, когато тектонска плоча се движи над гореща точка в земната кора. Горещата точка си проправя път през кората, докато я пробие. Калдерата на парка Йелоустоун се е образувала по този начин, както и Хавайските острови.
Части на вулкан: 1. Голяма магмена камера 2. Основни скали 3. Канал (тръба) 4. Основа 5. Праг 6. Разклонена тръба 7. Слоеве от пепел, отделяни от вулкана 8. фланг 9. Слоеве лава, отделяни от вулкана 10. Гърло 11. Паразитен конус 12. Поток от лава 13. Отдушник 14. Кратер 15. Облак от пепел
Класификация
Традиционният начин за класифициране или идентифициране на вулканите е по модела на изригванията им. Вулканите, които могат да изригнат отново по всяко време, се наричат активни. Тези, които сега са спокойни, се наричат спящи (неактивни). Вулканите, които не са изригвали в исторически план, се наричат угаснали.
Активен
В момента изригва активен вулкан или е изригвал през последните 10 000 години. Пример за активен вулкан е планината Сейнт Хелънс в Съединените щати (САЩ).
Спящ (неактивен)
Спящият вулкан "спи", но може да се събуди в бъдеще. Планината Рейниър в САЩ се смята за спящ вулкан.
Изчезнал (мъртъв вулкан)
Угаснал вулкан не е изригвал през последните 10 000 години. Единбургският замък в Шотландия се намира на върха на угаснал вулкан.
Единбургският замък на мястото на угаснал вулкан, около 1581 г.
Някои вулкани
- Килауеа (Хаваи, САЩ)
- Кракатау (Раката, Индонезия)
- Мауна Лоа (Хавай, САЩ)
- Мауна Кеа (Хавай, САЩ)
- Планината Ашитака (Япония)
- Планината Бейкър (Вашингтон, САЩ)
- Mount Edziza (Британска Колумбия, Канада)
- Планината Етна (Сицилия, Италия)
- Планината Еребус (остров Рос, Антарктида)
- Маунт Худ (Орегон, САЩ)
- Планината Фуджи (Хоншу, Япония)
- Планината Рейниър (Вашингтон, САЩ)
- Планината Руапеху (Северен остров, Нова Зеландия)
- Планината Шаста (Калифорния, САЩ)
- Маунт Сейнт Хелънс (Вашингтон, САЩ)
- Novarupta (Аляска, САЩ)
- Olympus Mons (Марс (планета))
- Попокатепетл (границата между щатите Мексико и Пуебла, Мексико)
- Surtsey (остров Surtsey, Исландия)
- Santorini (остров Санторини, Гърция)
- Тамбора (Сумбава, Индонезия)
- Тейде (Тенерифе, Канарски острови, Испания)
- Везувий (Неаполитански залив, Италия)
- Йелоустоунската калдера (Уайоминг, САЩ)
Най-големият вулкан на Земята
Открит е най-големият вулкан на Земята. Той се намира на 2 км под водата, на подводно плато, известно като Шацко издигане. Намира се на около 1 600 км източно от Япония. Предишният рекордьор, Мауна Лоа в Хавай, все още е най-големият вулкан на сушата.
Вулканът Таму Масив с площ 310 000 км2 (119 000 кв. мили) е сравним по размери с огромния вулкан Олимп Монс на Марс, който е най-големият известен вулкан в Слънчевата система. Образуван е преди около 145 млн. години, когато от центъра на вулкана изригват масивни потоци лава, които образуват широка, подобна на щит форма. Това предполага, че вулканът е произвел наводнително базалтово изригване.
Масивът Таму се простира на около 30 км навътре в земната кора. Изследователите се съмняват, че върхът на потопения вулкан някога се е издигал над морското равнище по време на съществуването си, и твърдят, че е малко вероятно той да изригне отново.
"Изводът е, че смятаме, че масивът Таму е бил построен за кратко (от геоложка гледна точка) време от един до няколко милиона години и оттогава е изчезнал", казва съавторът Уилям Сейгър от университета в Хюстън пред информационната агенция AFP.
"Имало е много океански плата, които са изригнали през периода Креда (преди 145-65 милиона години), но оттогава не ги виждаме. Учените биха искали да знаят защо... Най-голямото океанско плато е платото Онтонг Ява, близо до екватора в Тихия океан, източно от Соломоновите острови. То е много по-голямо от Таму - по размери е колкото Франция".
Свързани страници
- Списък на вулканите
Въпроси и отговори
В: Какво представлява вулканът?
О: Вулканът е планина, в която от магмената камера под земята излиза или в миналото е излизала лава (гореща, течна скала).
В: Как се образуват вулканите?
О: Вулканите се образуват от движението на тектоничните плочи. Земната кора се състои от 17 основни, твърди тектонски плочи, които се движат върху по-топъл и по-мек слой в мантията. Вулкани могат да се образуват и там, където има разтягане и изтъняване на плочите на земната кора.
Въпрос: Какви материали излизат от активен вулкан?
О: При изригването на активен вулкан от него излизат материали като лава, пара, газообразни серни съединения, пепел и натрошени скални късове.
В: Къде освен на Земята има вулкани?
О: Вулкани се срещат и на други планети освен Земята. Пример за това е Olympus Mons на Марс.
В: Кой изучава вулканите?
О: Вулканолозите са учени, които изучават вулканите, като използват методи от геологията, химията, географията, минералогията, физиката и социологията.
В: Кой е най-големият вулкан в света?
О: Най-големият вулкан в света се нарича Мауна Лоа в Хавай, който е част от петте вулкана на "Големия остров" в Хавай. Той е висок 4196 метра и е щитовиден вулкан.
Въпрос: Кога е било последното изригване на Мауна Лоа?
О:Последното изригване на Мауна Лоа е било през 1984 г. През последните 170 години той е изригвал 33 пъти.