Креда (кредов период) — геоложки период 145–66 млн. години
Креда (145–66 млн. г.) — кредов период с високи морета, варовикови отлагания от коколити, доминация на динозаврите и К/Т измиране от метеорит и вулканична дейност.
Кредният период е една от най-дългите геоложки единици във фанерозоя, с продължителност около 79 милиона години — отпреди приблизително 145 до 66 милиона години (mya). Той следва юрския период и е най-късният период от мезозойската ера. След края на кредата настъпва Кайнозойската ера.
Морски нива, отлагания и геология
През по-голямата част от кредата нивото на световния океан е било значително по-високо от днешното, с обширни епиконтинентални (вътрешни) морета, които покриват големи части от континентите. Макар периодът да е известен с богата сухоземна фауна, много зони са били плитки топли морета. В тези морета през горната креда се отлагала характерната за периода креда — вид варовик, съставен предимно от микроорганизми.
Кредата (варовикът) може да съдържа 95–99 % коколити — калциево-карбонатни (CaCO3) плочки, образувани от едноклетъчни водорасли коколитофориди. Именно тези седименти образуват характерни белезникави скали и скали като белите скали на Дувър (Великобритания) и други подобни образувания в Европа.
Климат и събития в морето
Климатът през повечето време на кредата е бил топъл и без постоянни полярни ледени шапки, с по-високи средни температури и обширни тропични и субтропични зони. В някои интервали са регистрирани океански аноксични събития (OAE), свързани с дефицит на кислород в по-дълбоките морски води и натрупване на органични материали (черни шисти).
Живот и екосистеми
Кредата е епоха на голямо биологично разнообразие и еволюция:
- Сухоземните екосистеми са доминирани от разнообразни динозаври — както тревопасни, така и хищни. Появяват се и някои от най-големите познати динозаври.
- Във въздуха летят големи птерозаври; в моретата властват морските влечуги (плезиозаври, мозазаври и др.), а също и разнообразни безгръбначни като амонити.
- Настъпва бързият разцвет на цветните растения (англиосперми), които в ходa на кредата се разпространяват и доминират много сухоземни хабитати, като създават нови възможности за съвместно еволюиращи насекоми-полилектори.
- Птиците (наследници на някои тероподни динозаври) се развиват и диверсифицират; бозайниците остават сравнително малки, но започват да заемат все повече екологични ниши.
Тектонски промени
По време на кредата продължава разпадането на суперконтинента Пангея и доразвиването на сегашните континентални конфигурации: Атлантическия океан се отваря, континентите се преместват към съвременните си позиции, а Индија се мести на север — процеси, които ще имат дълготрайни последствия за климат и биоразнообразие. Интензивната вулканична и тектонска активност е причината за широкомащабни магматични събития, като по-късните изливи в Деканското плато (Индия), които играят роля в края на периода.
Краят на кредата и масовото измиране
Краят на кредата е белязан от едно от най-известните масови измирания в историята на Земята. В края на периода настъпва мощен метеоритен удар (често свързван с кратера Чиксулуб в днешен Юкатан), а заедно с големите вулканични изливи (напр. базалти от вулканичния потоп на Деканското плато) тези събития довеждат до драматични екологични промени. Комбинацията от фактори е причина за масовото измиране на края на кредата — т.нар. К/Т (също К–Pg) измиране — което отнема много от доминиращите форми на живот, включително всички невътрешни динозаври, голяма част от морските рептили и амонитите, и променя структурата на екосистемите в следващата Кайнозойска ера.
Подделения на периода
Кредният период традиционно се дели на две епохи:
- Долна креда — приблизително от 145 до 100,5 милиона години (миа).
- Горна креда — от около 100,5 миа до 66 миа.
Бележка: Продължителността на долната креда е една от най-дългите епохи във фанерозоя — около 45 милиона години. В рамките на тези епохи има множество по-малки стадии, характеризирани със специфични фосилни комплекси и геохронологични маркери.

Белите скали на Дувър
Впечатляващият череп на мозазавър - гигантско морско влечуго от кредата.
Въпроси и отговори
В: Кой период следва кредата?
О: Кайнозойската ера следва периода Креда.
В: Колко време е продължил периодът Креда?
О: Кредният период е продължил 80 милиона години, отпреди 145 до 65 милиона години (mya).
В: Колко епохи има в периода Креда?
О: В периода Креда има две много дълги епохи - Горна и Долна.
В: Колко дълга е била епохата на долната креда?
О: Долнокредната епоха е продължила 45 милиона години - от 145,5 млн. г. до 100,5 млн. г.
В: От какво е съставена кредата?
О: Кредата се състои от 95 % до 99 % от коколити, които са калциевокарбонатни (CaCO3) плочки, произвеждани от малки едноклетъчни водорасли (коколитофориди).
В: Какво е причинило измирането в края на периода на горната креда?
О: В края на периода Горна Креда известен метеоритен удар, съчетан с изхвърлени в Индия базалти от вулканични наводнения, предизвиква събитие на измиране, известно като К/Т измиране.
обискирам