Кредният период е една от най-дългите геоложки единици във фанерозоя, с продължителност около 79 милиона години — отпреди приблизително 145 до 66 милиона години (mya). Той следва юрския период и е най-късният период от мезозойската ера. След края на кредата настъпва Кайнозойската ера.

Морски нива, отлагания и геология

През по-голямата част от кредата нивото на световния океан е било значително по-високо от днешното, с обширни епиконтинентални (вътрешни) морета, които покриват големи части от континентите. Макар периодът да е известен с богата сухоземна фауна, много зони са били плитки топли морета. В тези морета през горната креда се отлагала характерната за периода креда — вид варовик, съставен предимно от микроорганизми.

Кредата (варовикът) може да съдържа 95–99 % коколити — калциево-карбонатни (CaCO3) плочки, образувани от едноклетъчни водорасли коколитофориди. Именно тези седименти образуват характерни белезникави скали и скали като белите скали на Дувър (Великобритания) и други подобни образувания в Европа.

Климат и събития в морето

Климатът през повечето време на кредата е бил топъл и без постоянни полярни ледени шапки, с по-високи средни температури и обширни тропични и субтропични зони. В някои интервали са регистрирани океански аноксични събития (OAE), свързани с дефицит на кислород в по-дълбоките морски води и натрупване на органични материали (черни шисти).

Живот и екосистеми

Кредата е епоха на голямо биологично разнообразие и еволюция:

  • Сухоземните екосистеми са доминирани от разнообразни динозаври — както тревопасни, така и хищни. Появяват се и някои от най-големите познати динозаври.
  • Във въздуха летят големи птерозаври; в моретата властват морските влечуги (плезиозаври, мозазаври и др.), а също и разнообразни безгръбначни като амонити.
  • Настъпва бързият разцвет на цветните растения (англиосперми), които в ходa на кредата се разпространяват и доминират много сухоземни хабитати, като създават нови възможности за съвместно еволюиращи насекоми-полилектори.
  • Птиците (наследници на някои тероподни динозаври) се развиват и диверсифицират; бозайниците остават сравнително малки, но започват да заемат все повече екологични ниши.

Тектонски промени

По време на кредата продължава разпадането на суперконтинента Пангея и доразвиването на сегашните континентални конфигурации: Атлантическия океан се отваря, континентите се преместват към съвременните си позиции, а Индија се мести на север — процеси, които ще имат дълготрайни последствия за климат и биоразнообразие. Интензивната вулканична и тектонска активност е причината за широкомащабни магматични събития, като по-късните изливи в Деканското плато (Индия), които играят роля в края на периода.

Краят на кредата и масовото измиране

Краят на кредата е белязан от едно от най-известните масови измирания в историята на Земята. В края на периода настъпва мощен метеоритен удар (често свързван с кратера Чиксулуб в днешен Юкатан), а заедно с големите вулканични изливи (напр. базалти от вулканичния потоп на Деканското плато) тези събития довеждат до драматични екологични промени. Комбинацията от фактори е причина за масовото измиране на края на кредата — т.нар. К/Т (също К–Pg) измиране — което отнема много от доминиращите форми на живот, включително всички невътрешни динозаври, голяма част от морските рептили и амонитите, и променя структурата на екосистемите в следващата Кайнозойска ера.

Подделения на периода

Кредният период традиционно се дели на две епохи:

Бележка: Продължителността на долната креда е една от най-дългите епохи във фанерозоя — около 45 милиона години. В рамките на тези епохи има множество по-малки стадии, характеризирани със специфични фосилни комплекси и геохронологични маркери.