Коколитите
Коколитите са микроскопичните плочки, които образуват кредата. Те се произвеждат от един от най-важните еукариотни фитопланктони. Това са едноклетъчни протисти, чието пълно наименование е коколитофориди или коколитофори. Сферичният скелет на коколитите е кокосфера.
Кредата съставлява голяма част от морските пластове в периода горна креда и е съставена от 95 % до 99 % от коколити - плочки от калциев карбонат (CaCO3), които коколитофоридите произвеждат.
За първи път коколитите са изследвани от Кристиан Готфрид Еренберг (1795-1875), който ги смята за неорганични продукти. Името им е дадено и те са идентифицирани като създадени от живи организми от Томас Хенри Хъксли, който разбира, че те са основна част от скалата, която наричаме креда. Историята за това как малката клетка произвежда своята кокосфера е разказана от Westbroek:
"Малките кокосовидни водорасли... са геоложки динамит, огромна сила, която помага за насочването на огромни потоци калций и карбонат към океанското дъно".
Коколитофорите са основен източник на карбонат в дълбоководните седименти. В североизточната част на Атлантическия океан по време на последния ледниково-междуледников цикъл (ледников период) коколитите съставляват 70-80 % от общия карбонат през топлите периоди и по-малко през ледниковите.
За първи път коколитите се появяват в края на триаския период, преди 200 милиона години. Интересно е, че друга група малки водорасли, диатомеите, навлизат във фосилните записи почти по същото време. Пикът на коколитите за всички времена е в топлите вътрешни морета и континенталните шелфове през периода креда. Те все още са от огромно екологично и геоложко значение.
Emiliana huxleyi, най-разпространеният коколит в моретата днес
Emiliania huxleyi
Emiliania huxleyi (накратко Ehux) е едно от най-важните планктонни водорасли на планетата днес. Това е най-разпространеният коколитофор в световния океан. Доминира в североизточната част на Атлантическия океан, в североизточната част на Тихия океан и в източната част на Средиземно море. Неговите гигантски цъфтежи на водорасли се виждат лесно на сателитни снимки. Този цъфтящ начин на живот е започнал преди ~80 000 до 50 000 години и бележи началото на т.нар. зона Ehux Acme във фосилните записи.
Ehux се среща само в сравнително млади седименти и трябва да е еволюирал сравнително скоро. Първата поява на Ehux в седимента се използва като биостратиграфски маркер. Тази поява е датирана преди ~270 000 години. По-късно Уийвър я датира отпреди ~242-268 000 години.
Светлосиният/зеленикав цвят се дължи на високата концентрация на Emiliania huxleyi
Въпроси и отговори
В: Какво представляват коколитите?
О: Коколитите са микроскопични водорасли, които образуват креда. Те се произвеждат от един от най-важните еукариотни фитопланктони, а сферичният им скелет е известен като кокосфера.
В: Кой пръв е изследвал коколитите?
О: Кристиан Готфрид Еренберг (1795-1875 г.) е първият, който изследва коколитите.
В: Как е установено, че коколитите са направени от живи организми?
О: Томас Хенри Хъксли осъзнава, че те са основна част от скалата, която наричаме креда, и ги определя като създадени от живи организми.
В: Какъв процент от кредата се състои от коколити?
О: Кредата се състои от 95 % до 99 % от коколити.
В: Кога малката клетка е създала първата си кокосфера?
О: Малката клетка е създала първата си кокосфера в края на триаския период, преди 200 милиона години.
В: Коя друга група дребни водорасли влиза във фосилните записи по това време?
О: По същото време друга група дребни водорасли, наречени диатомеи, се появява във фосилните записи.
В: Какъв е приносът на коколитите към карбонатите в дълбоководните седименти по време на ледниковия период в Североизточния Атлантик?
О: По време на ледниковите периоди в североизточната част на Атлантическия океан коколитофорите допринасят за по-малко от 70-80 % от общия карбонат в дълбоководните седименти.
