Триасът е първият геоложки период от мезозойската ера и седмият период от фанерозоя. Продължителността му е 50,6 милиона години. Периодът започва преди 251,9 милиона години и завършва преди 201,3 милиона години. Границата в началото на Триаса следва най-голямото масово измиране в историята — пермско-триасовото измиране, което оставя големи вакууми в екосистемите и задава сцена за бърза еволюционна радиация през триаса. Краят на периода се свързва с друго значително събитие — триас-юрското измиране, което отново променя състава на сухоземните и морските общности.

Палеогеография и климат

През Триаса континентите са се събрали в суперконтинента Пангея, което води до обширни вътрешни суши и континентален климат с големи сезонни амплитуди. По бреговете и в моретата има по-влажни и умерени зони. Климатът през периода е бил предимно сух и топъл в ранния триас, с постепенно завръщане на по-влажни условия в някои региони по средата и в късния триас (особено по време на Карнийската влажна фаза), което подпомага разпространението на растителността и възстановяването на биоразнообразието.

Преход от палеозой към мезозой

Периодът преди триаса е пермският период, последният период от палеозойската ера. Пълното възстановяване на екосистемите след пермско-триасовото измиране отнема милиони години и през този период настъпват важни морфологични и екологични промени. Юрският период настъпва след триаса и е време на допълнителна диверсификация, при което много от групите, които се оформят през триаса, доминират и в юрата.

Фауна и флора

През триаския период се появяват много нови групи, включително първите динозаври, първите бозайници, първите птеродактили, първите ихтиозаври и първите плезиозаври. Няколко допълнителни бележки за важните групи и развития:

  • Динозаври: възникват като дребни, двукраки хищни или всеядни форми през късния триас и постепенно се разпространяват и диверсифицират, за да станат доминиращи сухоземни гръбначни в мезозоя.
  • Бозайникови предци и ранни бозайници: от клада на синапсидите (циноморфи) произлизат първите дребни, вероятно нощни и насекомоядни бозайници, които запазват някои примитивни черти, но вече имат ключови млекопитаещи характеристики (зъбна диференциация, топлокръвност в зародиша и др.).
  • Архозаври и други сухоземни влечуги: архозаврите (предшественици на крокодили и динозаври) се разгръщат в разнообразни ниши; много групи на древните терапсиди и други пермски форми изчезват или намаляват на разнообразието си.
  • Птерозаври: първите летящи влечуги се появяват през късния триас, със специализации за полет, които ще продължат да се развиват в юрата и кредата.
  • Морски екосистеми: възстановяват се след пермското измиране — амонити и някои групи брахиоподи и миди стават чести. Появяват се и специализирани морски влечуги като ихтиозаври и по-късно плезиозаври, които заемат ролята на върхови хищници в моретата.
  • Растителност: доминират различни групи гимносперми — в т.ч. първите кониферни гори, цикадовидни растения и гинкосовидни. Тези растения създават нови хабитати и храни за сухоземните животни.
  • Кораловите рифове: рифообразуващите системи, включително миди и корали (включително възникване и разпространение на съвременните т.нар. склерактини в средния триас), бавно възстановяват сложните морски общности.

Разделяне на периода

Триасът традиционно се разделя на три основни подраздела: Ранен (Ернест), Среден и Късен триас. Международно признатите стадии включват (от най-ранен до най-късен) Induan, Olenekian, Anisian, Ladinian, Carnian, Norian и Rhaetian. Тези подразделения се определят чрез стратиграфски маркери като фосили на амонити, конодонти и други индикаторни организми, както и чрез геохимични и магнитостратиграфски данни.

Значение и научна стойност

Триасът е критичен етап в историята на живота на Земята, защото представлява време на възстановяване и иновация след най-голямото масово измиране. Много от основните групи, които по-късно ще доминират в мезозоя (като динозаврите и морските рептили), се оформят и разпространяват именно през този период. Проучванията на триаските отлагания дават ключови улики за екологичните реакции при масови измирания, палеоклиматичните промени и еволюционните процеси, които моделират земната биосфера.

Изследването на триаските фосили и седименти продължава да дава нови открития — от описанието на ранни представители на добре познати групи до реконструкции на палеоклиматични условия и връзките между суша и море в епохата след пермската криза.