Бозайникоподобни влечуги — терапсиди и произходът на бозайниците

Бозайникоподобно влечуго е стар термин за терапсидите: тези синапсиди, от които са се появили истинските бозайници. Терминът се появява защото някои терапсиди имат външен вид и морфология, които напомнят на по-късните бозайници, но днес се счита за остарял и измамно описателен.

Причината да се избягва този израз е, че бозайниците не са „произлезли от влечугите“ в класическия смисъл. И двете големи еволюционни линии — тази на бозайниците и тази на съвременните влечуги и птици — са произлезли от ранните амниоти (тетраподи, които снасят яйца), вероятно през долния или средния карбон. От амниотите се разграничават две основни кладистични групи: предшествениците на влечугите (зауропсидите) и тези на бозайниците (синапсидите). Предшествениците на влечугите обикновено се наричат зауропсиди, а предшествениците на бозайниците — синапсиди. Непосредствените предшественици на съвременните бозайници произхождат от група терапсиди, наречени синодонти.

По същество „бозайникоподобно влечуго“ е неточен исторически термин: той смесва филогенетични понятия (произход и родство) с външни прилики. По-правилно е да се говори за терапсиди или за отделни групи в рамките на синапсидите (например синодонтите), когато обсъждаме еволюцията към бозайниците.

Кратък преглед на еволюцията и значението на терапсидите:

• Времева рамка: Първите синапсиди се появяват в края на карбона; ранните „пелицозаври“ (pelycosaurs) доминират в ранния перм, а по-напредналите терапсиди стават разнообразни през средния и късния перм. Синодонтите, от които произлизат бозайниците, се развиват в късния перм и триас.
• Ключови групи: сред терапсидите има различни линии — гогонофазни (gorgonopsians), тероцефали, диконодонтни форми, и най-близките до бозайниците синодонти/цинодонти (cynodonts).
• Анатомични иновации: терапсидите показват развитие на диференцирани зъби (инцизи, кучешки, молари), частично или пълно развитие на вторичното небце (позволява дишане и дъвчене едновременно), по-вертикално разположение на крайниците, увеличена черепна кухина и промени във челюстната структура, които в по-късен етап водят до формиране на трите слухови костици на средното ухо при бозайниците.
• Проход към бозайниците: при цинодонтите се появяват черти, типични за бозайниците — по-малки размери, по-сложни зъбни повърхности за предмоларно дъвчене, вероятно повишен метаболизъм и начални индикации за наличие на козина (в косвени маркери като структури за вибриси и физиологични адаптации).
• Климатични и екологични фактори: масовото измиране в края на перма (Пермския изчезване) радикално променя съотношението на силите и много големи терапсидни групи изчезват, оставяйки някои малки, адаптивни линии (включително цинодонти), които оцеляват и дават началото на ранните бозайници през триаса.

Доказателствата за преходни черти между терапсидите и първите бозайници идват от фосилни находки, сравнителна анатомия и морфологични интерпретации. Макар някои популярни изображения да показват „влечугоподобни бозайници“, по-съвременният научен език предпочита термини като „синапсиди“, „терапсиди“ или конкретни таксони (например синодонти/цинодонти), за да се избегне объркване със сходните по външен вид, но еволюционно различни влечуги.

В заключение: терминът „бозайникоподобно влечуго“ има историческа стойност, но е по-точно и полезно да се говори за терапсидите и за еволюционните промени в рамките на синапсидите, които довеждат до възникването на истинските бозайници.

Търсене по буква