Манта (Manta birostris) — гигантският скат: описание, видове и местообитания

Открийте всичко за манта (Manta birostris) — гигантския скат: размери, видове (гигантска и рифова), местообитания, миграции и поведение.

Манта (Manta birostris) е най-големият вид скат. Най-големият известен екземпляр е с диаметър над 7,6 м и тегло около 1300 кг. Разпространен е в тропическите води на света, обикновено около кораловите рифове. Те имат най-голямото съотношение между мозъка и тялото сред акулите, скатовете и скатовете (Elasmobranchii), като мозъкът им се поддържа топъл по време на продължителните гмуркания на дълбочина до 500 метра в студена вода.

Мантите могат да бъдат поне два различни вида - гигантска манта (Manta birostris), която мигрира, и друга по-малка, наречена рифова манта (Manta alfredi), която не мигрира. Възможно е родът да се нуждае от преразглеждане.

Скатовете манта вероятно са на върха на хранителната верига. Някои видове акули, като тигровата акула, могат да ги ловуват.

Описание и особености

Мантите имат широко тяло с големи криловидни гръдни плавници, които могат да достигат няколко метра размах. Главата им е снабдена с два подвижни „рога“ (цефалически плавници), които помагат за насочване на водата и фуража към устата при филтриране. Устата е разположена отпред и е снабдена с платна за филтриране (гилни пластини), с чиято помощ улавят планктон и малки риби.

Размер и тегло: при възрастните размахът на плавниците (диаметър/ширина) може да надхвърля 7 m при гигантските индивиди; теглото достига до около 1000–1300 kg при най-големите екземпляри. Младите раждат с размах около 1,5–1,8 m.

Видове и таксономия

Традиционно се говори за два основни вида манти: гигантска манта (Manta birostris) и рифова манта (Manta alfredi). През последните години молекулярни изследвания и ревизии на таксономията доведоха до промени в класификацията на групата; в някои системи „мантите“ биват включвани в родовете, свързани с малките „мобули“ (Mobula). Независимо от именуването, двата основни морфологични типа: мигриращият по-голям (гигантска) и по-малкият, по-седентарен (рифов) са добре разграничими по поведение и местообитание.

Хранене и поведение

Мантите са филтърни хранилки — основната им храна е планктон (зоопланктон), крил и дребни риби. Често използват специални техники на хранене: „валцуване“ (barrel rolls), концентрация на водни потоци чрез цефалическите плавници и групово хранене около рибни струпвания. Посещават „почистващи станции“ по рифовете, където дребни риби (cleaner fish) премахват паразити и мъртва кожа.

Интелигентност и социално поведение: мантите притежават сравнително голям мозък и проявяват сложни поведенчески реакции — социални взаимодействия, любопитство към водолази и понякога кооперативно хранене. Наблюдавани са и „скокове“ над водната повърхност, чиято функция не е напълно изяснена (комуникация, премахване на паразити или просто поведенчески ритуал).

Размножаване и развитие

Мантите са яйцеживородни (ововивипарни). Оплодените яйца остават в утробата, където ембрионите се развиват, получавайки хранителни вещества от жълтъчното сакче. Бременността е продължителна — обикновено около 12 месеца или повече — и води най-често до едно новородено (понякога две), което вече е сравнително голямо по размер. Младите растат бавно и половата зрялост настъпва след няколко години.

Местообитания и разпространение

Мантите са широко разпространени в тропическите и субтропичните води по целия свят. Гигантската манта често извършва дълги миграции и може да бъде намерена както по открито море, така и в крайбрежни райони около рифове, острови и континентални шелфове. Рифовата манта обикновено остава по-близо до определени рифови райони и „почистващи станции“.

Врагове и заплахи

В природата мантите имат малко естествени врагове — големи океански хищници като тигрова акула и орки могат да нападат отделни индивиди. Основните заплахи за популациите обаче са причинени от човека:

• случайно прилов (bycatch) в риболовни мрежи;
• целеви риболов заради гилни пластини (използвани в някои традиционни „лекарства“);
• замърсяване и загуба на местообитания, включително увреждане на коралови рифове;
• сблъсъци с лодки и смущения от интензивен туризъм;
• промени в океанските струи и изобилието на планктон вследствие на климатични промени.

Опазване и взаимодействие с хората

Поради бавния им репродуктивен цикъл и ниския процент раждания, популациите на мантите са уязвими. В международен план видове на манти са включени в различни режими за защита: търговията с някои продукти е регулирана чрез CITES, а някои страни имат национални забрани за лова. Освен това са включени в споразумения за мигриращи видове и са обект на научни програми за мониторинг.

Екотуризмът (наблюдение на мантите, гмуркане) носи икономически ползи за местните общности и често насърчава опазването: защитените зони и правилата за дистанция при наблюдение помагат да се намалят стресът и рисковете за животните.

Как можем да помогнем

• подкрепа на устойчив риболов и мерки срещу прилов;
• подкрепа на защитени морски зони и реставрация на рифове;
• етичен туризъм и следване на правила за наблюдение на диви животни;
• информираност и подкрепа за научни проучвания и програми за опазване.

Мантите остават впечатляващи и чувствителни към човешките въздействия видове. Разбирането на тяхната биология, движение и нужди е ключово за успешното им опазване и за поддържане на здравите морски екосистеми, в които те играят важна роля.

Търсене по буква