Манирапторите ("похитители на ръце") са клъд от целурозавърски динозаври, възникнал през юрския период и процъфтял през кредата. Този клъд включва разнообразни форми — от малки, бързи хищници до странно устроени растителноядни (например тезизавриди). Много представители са имали адаптации за висока подвижност на предните крайници, специализирани ръце с дълги пръсти и (в много родове) удължени перести структури по тялото.
Много палеонтолози смятат, че птиците са се развили от тях преди около 150 милиона години. Следователно, според филогенетичната таксономия, птиците по дефиниция са манираптори, а другите манираптори са техни най-близки родственици. Откритията от биотата на Jehol и други находища показват, че много или всички представители на този клъд са имали пера, вариращи от прости влакна до сложни перести платна, пригодени за полет или терморегулация. Поради това често се използва и неформалният термин „диноптици”.
Някои от общите анатомични признаци, свързани с манирапторите и с прехода към птиците, включват: наличието на фуркула (витлообразна ключица), кухи (пневматични) кости, опорно-двигателни промени в таза и раменния пояс, намален брой опашни прешлени и специализация на китката, позволяваща сгъване и захващане. При някои родове се наблюдават и „кубички“ за прикрепване на пера (quill knobs) върху улната — директно доказателство за наличието на пернати крила.
Групировката на манирапторите включва няколко големи линии, между които са oviraptorosauria (овирапторозаври), therizinosauria (тезизавриди), dromaeosauridae (дромеозавриди — например Velociraptor и Deinonychus), troodontidae (троодонтиди) и Avialae (птицеподобните, включително съвременните птици). Тази групова структура обяснява защо птиците се разглеждат като част от по-широката клада манираптори.
Най-примитивният (базисен) член на групата може да е Ornitholestes, а един от най-напредналите (производни) от нептичите манираптори е Deinonychus. Открития като Archaeopteryx и множество пернати динозаври от южнокитайските находища и Монголия илюстрират постепенния преход от типичната динозавърска морфология към адаптации за планиране и полет.
Изследванията на манирапторите продължават да разширяват разбирането ни за еволюцията на перата, за произхода на летенето и за биологията на мезозойските екосистеми. Доказателствата от анатомията, фосилните останки с меки тъкани и сравнителната анатомия подкрепят идеята за непрекъсната еволюционна връзка между некрилати перести тероподи и съвременните птици.