Палеозойска ера: ранният живот и пермско измиране (541–252 млн. г.)

Палеозойска ера (541–252 млн. г.) — епоха на ранния живот: морски взрив, колонизация на сушата и катастрофалното пермско измиране. Научете повече.

Ерата на палеозоя (наричана още палеозой) е най-ранната от трите ери на фанерозоя. Името ѝ означава ранен живот. Продължила е от преди около 541 до 252 милиона години (млн. г.) и е завършила с най-голямото събитие на измиране — пермско-триаското измиране.

Кратък преглед и основни периоди

Палеозойската ера обхваща шест геоложки периода, всеки със свои характерни събития в развитието на живота и климата:

• Кембрий (≈541–485 млн. г.) — бързо разклоняване на животните в моретата („кембрийска експлозия“).
• Ордовик (≈485–444 млн. г.) — разцвет на морските безгръбначни и първи колонии на корали.
• Силур (≈444–419 млн. г.) — първи наземни растения и членестоноги по сушата.
• Девон (≈419–359 млн. г.) — „векът на рибите“; поява на първи земноводни и големи гори.
• Карбон (≈359–299 млн. г.) — широки влажни крайбрежни гори, образуване на големи залежи от въглища и появата на първите рептили.
• Перм (≈299–252 млн. г.) — диференциация на сухоземните екосистеми, събирането на континентите в суперконтинента Пангея и засилване на сушовите условия преди масовото измиране в края на ерата.

Живот и еволюция

Палеозойът бележи прехода от доминирането на морски екосистеми към заетостта на сушата от растения и животни. В началото на ерата доминират морските безгръбначни — триобити, брахиоподи, молюски и първични екзоскелетни животни. По време на кембрийската експлозия се появяват много от основните филогенетични групи на животните.

През силур и девон растенията завземат сушата — първо мъхоподобни и примитивни тръбни растения, по-късно големи дървесни форми (например Archaeopteris), които създават първите горски екосистеми. Рибите се развиват в множество форми, включително челюстни риби; някои от тях дават начало на първите земноводни, които са в преход към пълноограничен живот на сушата. В карбона и перма се развиват амниотите — група, която включва предците на влечугите, птиците и бозайниците.

Палеогеография и климат

По време на палеозоя континентите се движат и променят форма. В края на ерата повечето суша е обединена в суперконтинента Пангея. Това събиране променя циркулацията на моретата и климата — появяват се по-сухи континентални вътрешности и екстремни климатични условия в някои райони. В карбона влажните тропически зони способстват за натрупване на големи торфени блата, които с времето се трансформират във въглищни находища.

Пермско-триаското измиране (краят на палеозоя)

Краят на палеозойската ера е маркиран от най-голямото масово измиране в историята на Земята, което настъпва преди около 252 млн. г. Последствията включват гибелта на над 90% от морските видове и голяма част от сухоземните форми на живот. Предполагаемите причини са комплексни и включват:

• обширна вулканична активност (изливите на Сибирските трапи), която е причинила големи емисии на CO2 и други газове;
• глобално затопляне, водещо до разстройство на екосистемите и кислородните нива в океаните;
• аноксични условия (липса на кислород в морската вода) и киселинност на океаните;
• възможно изпускане на метан от хидрати и други бързи климатични обратни връзки.

Това събитие променя трайно биологичния състав на планетата и открива пътя за разцвета на групи, които доминират през мезозоя, като влечугите и по-късно динозаврите.

Как учените изучават палеозоя

Палеонтолози и геолози използват комбинация от фосили, стратиграфски разрези и радиометрично датиране, за да реконструират събитията от палеозоя. Фосилите дават информация за морфологията и екологията на организмите, а геоложките слоеве и химичният им състав помагат да се установят промени в околната среда и климата през времето.

Значение

Палеозойската ера е време на фундаментални еволюционни иновации — поява на много основни групи животни, завоюването на сушата от растения и животни и формирането на големи геоложки ресурси (въглища, някои въглеводородни залежи). Разбирането на процесите от този период помага да се осмисли историята на живота и причините за големите промени в биосферата.

Нива на кислород и CO2

В началото на дългия карбонски период кислородът е бил малко, а въглеродният диоксид - много. Огромният ръст на дърветата и другите растения през този период обърнал тези данни. Нивото на въглеродния диоксид спадало през целия карбон, а нивото на кислорода се повишавало непрекъснато, докато не спаднало през перм.

Преди около 280 милиона години кислородът е достигнал пикова стойност от около 30%. Това е много повече от днешните 21%.

 
Съдържание на кислород в атмосферата през последния милиард години.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява палеозойската ера?

В: Какво означава името ѝ?

В: Колко време е продължила?

В: Кога е приключил?

В: Кое е най-голямото събитие на измиране през този период?

В: Колко ери има във фанерозоя?

Търсене по буква