Континентален шелф — дефиниция и основни характеристики

Континентален шелф — дефиниция и ключови характеристики: плитък океан до 140 м, варираща ширина, примери (Сибирски шелф), формиране и значение за морската география.

Континенталният шелф е плитката морска част от континенталната кора, която граничи със сушата и продължава под морската повърхност. По време на ледниковите периоди голяма част от шелфа е била изложена и е била част от сушата, докато в междуледниковите периоди той е под водата — в момента се намираме в междуледников период. Свързването на шелфовете със сушата по време на понижени морски нива обяснява наличието на увисящи речни долини и наслагвания от ледникови и речни седименти на някои шелфове.

Дефиниция и образуване

Континенталният шелф представлява продължението на континента под морската повърхност до т.нар. шелфова граница или шелфов ръб (shelf break), след която дъното рязко се спуска към континенталния склон. Шелфът се формира и оформя от комбинацията на тектонски процеси, морски вълни и приливо-отливни течения, речни наносни материали и ледникови депозити.

Физични характеристики

• Дълбочина: Континенталният шелф е сравнително плитък — в много описания границата му се приема при около 100–200 м. В някои източници се посочва стойност до 140 м като характерна дълбочина за определяне на шелфа; реалните стойности варират значително в зависимост от региона.
• Ширина: Ширината на шелфа е силно променлива — от няколко километра до над хиляда километра. Например, най-широкият шелф е Сибирският шелф в Северния ледовит океан, чиято ширина достига около 1500 km (930 мили).
• Преход към дълбоководна част: На шелфовия ръб дъното започва да се спуска по-стръмно по континенталния склон, а след това се развива континентална възвишение или континентален вал (continental rise) преди да премине в дълбоководна равнина.

Типове шелф

Шелфовете се различават в зависимост от тектонската активност и маргиналния тип:

• Активни (конвергентни/когерентни) ръбове: На движещите се континентални плочи шелфът често е тесен или изцяло отсъства — пример за това са западните брегове на Северна и Южна Америка.
• Пасивни ръбове: На пасивните краища шелфът е широк и плитък — типични примери са източните крайбрежия на Северна и Южна Америка и Северноевропейският шелф.

Екологично и икономическо значение

• Биологично разнообразие: Поради по-голямата светлина и внасяните хранителни вещества от реките и крайбрежните процеси шелфовете са едни от най-продуктивните морски зони — тук се развиват рибни популации, морски треви, мангрови гори и коралови системи в подходящ климат.
• Ресурси: Континенталните шелфове съдържат значителни запаси от нефт, природен газ и минерални депозити в морското дъно и подпочви. Освен това се добиват пясък, чакъл и солени минерали; в много райони развити са и риболовът и аквакултурите.
• Възобновяеми енергийни източници: Плитките шелфови зони са подходящи за разполагане на платформени вятърни паркове и други офшорни инсталации.

Правен статут и управление

Международното право, в частност Конвенцията на ООН по морското право (UNCLOS), определя правата на прибрежните държави върху континенталния шелф. По правило държавата има суверенни права за проучване и използване на минералните ресурси на шелфа до 200 морски мили от брега; при определени геоложки условия тези права могат да бъдат разширени извън 200 мили чрез научно обосновани граници.

Човешко въздействие и опазване

Шелфовете са особено податливи на човешка дейност: пренаправянето на речни наноси, замърсяване от промишленост и корабоплаване, прекомерен риболов, офшорни сондажи и изграждане на инсталации могат да доведат до загуба на хабитати и намаляване на биологичното разнообразие. Затова управлението на ресурсите, защитените морски зони и устойчивите риболовни практики са ключови за опазване на тези важни морски екосистеми.

Допълнителни бележки

Моделът "остров — по-голямата част над водната линия, част под нея" е удобна аналогия за разбиране на това как континентите продължават под морската повърхност. Отвъд пределите на континенталния шелф дъното навлиза в по-големи дълбочини и формира океански басейни със съвсем различни физични и биологични характеристики.

Екология

Континенталните морета са с най-богатия живот в океаните - повече видове и по-голям брой от където и да било другаде. Това е така, защото в тях има както слънчева светлина, така и хранителни вещества за фотосинтеза. Това кара микроскопичните водорасли и цианобактериите да цъфтят, а след това животните се хранят с фитопланктона. Повечето от хранителните вещества в океаните се отмиват от континентите чрез реките. По-специално, континентите са почти единственият източник на някои ключови елементи като желязото. Липсата на хранителни вещества от континентите обяснява защо голяма част от Тихия океан е почти безжизнена и защо шелфовете са толкова богати на живот.

Цъфтеж на фитопланктона край Корнуол, Англия. Светлосиньото се дължи на милиарди бели коколитофоридни скелети на Emiliana huxleyi.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява континенталният шелф?

В: Континенталният шелф винаги ли е бил под водата?

В: Каква е дълбочината на континенталния шелф?

В: Какво се намира отвъд континенталния шелф?

В: Как варира ширината на континенталния шелф?

Въпрос: В кой период живеем в момента?

В: Всеки континент ли е заобиколен от вода?

Търсене по буква