Температура: физична величина, измерване и скали (Целзий, Фаренхайт, Келвин)

Научете всичко за температурата, термометрите и измерванията: скали Целзий, Фаренхайт, Келвин, практични обяснения и бързи преобразувания.

Автор: Leandro Alegsa

Температурата е колко горещо или студено е нещо. Телата ни усещат разликата между горещо и студено нещо, но за точно и повторяемо измерване се използват инструменти. За по-точно измерване на температурата може да се използва термометър. Термометрите отчитат температурата по определена температурна скала. Скалата, използвана в по-голямата част от света, е в градуси по Целзий, понякога наричана "сантиградус". В САЩ и някои други страни по-често се използват градуси по Фаренхайт, докато учените използват предимно келвини за измерване на температурата, тъй като тя никога не пада под нулата (в абсолютната скала).

От научна гледна точка температурата е физична величина, която описва колко бързо се движат молекулите в даден материал. В твърдите тела и течностите молекулите вибрират около фиксирана точка във веществото, но в газовете те са в свободен полет и се отблъскват една от друга, докато се движат. В един газ температурата, налягането и обемът на газа са тясно свързани по силата на физичен закон (напр. уравнението на идеалния газ). Температурата е интензивно свойство — тя не зависи от количеството на веществото, а описва състоянието на топлинна енергия в системата.

Закон за топлинно равновесие (нулев закон на термодинамиката)

Нулевият закон на термодинамиката гласи, че ако две системи са във топлинно равновесие с трета система, то те са в топлинно равновесие и помежду си. Този принцип позволява използването на термометри за сравнение и измерване на температура — термометърът се поставя в контакт със системата и, когато достигне равновесие, показва нейната температура.

Температурни скали и преобразувания

Най-често срещаните скали са:

  • Целзий (°C) — при стандартно атмосферно налягане точките на замръзване и кипене на водата са 0 °C и 100 °C. Скалата исторически е базирана на тези две точки, но днес дефинициите са свързани с тройната точка на водата (0.01 °C).
  • Фаренхайт (°F) — в САЩ и някои други места все още широко използвана. Точките на замръзване и кипене на водата са 32 °F и 212 °F.
  • Келвин (K) — международната SI единица за температура. Нулата на скалата (0 K) е абсолютната нула, при която средната кинетична енергия на частиците е минимална. Келвините се използват особено в науката и техниката; 0 °C е равно на 273.15 K.

Чести формули за преобразуване:

  • От Целзий към Фаренхайт: °F = °C × 9/5 + 32
  • От Фаренхайт към Целзий: °C = (°F − 32) × 5/9
  • От Целзий към Келвин: K = °C + 273.15
  • От Келвин към Целзий: °C = K − 273.15

За ориентир: абсолютната нула е −273.15 °C = 0 K = −459.67 °F.

Как се измерва температурата — видове термометри

Има различни принципи и конструкции за измерване на температура:

  • Жидко-стъклени термометри — например с живак или оцветен алкохол. Работят на принципа на термичното разширение на течността в капилярна тръба. Живачните термометри предлагат добра точност и широк температурен обхват, но се ограничават поради токсичността на живак.
  • Резистивни термометри (RTD, термистори) — променят електрическото си съпротивление с температурата. Често използвани в лаборатории и индустрия за прецизни измервания.
  • Термодвойки (термопари) — два различни метала, съединени в една точка, генерират напрежение, зависящо от температурата. Подходящи за много широк обхват на температури и индустриални условия.
  • Дигитални контактни термометри — използват вътрешни сензори (термистори или RTD) и предоставят бърз цифров отчет.
  • Инфрачервени (безконтактни) термометри — измерват инфрачервеното излъчване на обект и са полезни при високи температури, въртящи се детайли или при нужда от бързи и хигиенични измервания (напр. телесна температура).

Изборът на термометър зависи от диапазона, точността и условията на измерване (контактно или безконтактно, агресивна среда, бърза динамика на промяна и т.н.). Винаги е важно калибриране и спазване на инструкциите за употреба, за да се получат надеждни резултати.

Научна връзка с енергията

Температурата е свързана със средната кинетична енергия на частиците в системата. При идеален газ средната кинетична енергия на една молекула е пропорционална на абсолютната температура (K) и константата на Болцман. Това осигурява връзката между макроскопичните величини (температура, налягане, обем) и микроскопичното движение на частиците.

Практически приложения и безопасност

  • В ежедневието: измерване на телесна температура, готвене, климатични системи, хладилници и фризери.
  • В индустрията: контрол на процеси, материали (термична обработка), енергетика и електроника.
  • В науката: изследвания на ниски температури (криогеника), астрофизика (температура на звезди и космически обекти) и химия (реакционни кинетики).
  • За безопасност: правилната интерпретация на температурни стойности е важна — например храни трябва да се съхраняват при подходящи температури, а човешката температура извън нормалните граници може да е признак за заболяване.

Температурата е фундаментална величина с широк спектър от приложения — от готвенето в кухнята до високотехнологични научни експерименти. Разбирането на различните скали, принципите на измерване и връзката ѝ с енергията помага както в ежедневието, така и в професионалните области.

Температурни скали  Zoom
Температурни скали  

Полезни температури

Когато изобретили температурните скали, учените установили, че има някои неща, които винаги са с една и съща температура:

  • Водата замръзва при температура 0 °C, 32 °F или 273,15 K.
  • Температурата в човешкото тяло е близо до 37 °C или 98 °F.
  • Водата кипи при 100 °C, 212 °F или 373,15 K.
  • Нещата започват да светят Червено горещо при приблизително 550 °C, 1000 °F или 800 K.
  • Нещата започват да светят Бяла горещина при около 1300 °C, 2400 °F или 1600 K.
  • Най-студената възможна температура е абсолютната нула. Абсолютната нула е 0 K, -459 °F или -273,15 °C. При абсолютната нула молекулите и атомите са в покой и нямат топлинна енергия.
  • Най-високата възможна температура е температурата на Планк. Когато нещата станат горещи, те светят. Първоначално червеното, което има голяма дължина на вълната, и накрая синьото, което има малка дължина на вълната. Колкото по-нагорещени са, толкова по-къса е дължината на светлинната вълна, с която светят. При температурата на Планк тази дължина на вълната е възможно най-къса. Трябва да се отбележи, че оттук нататък към системата може да се добави още енергия, обаче не знаем какво ще се случи. Температурата на Планк е изключително висока, 141 678 400 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 °F.

 

Температура и топлина

Температура не е същото като топлина. Топлината е енергия, която преминава от едно нещо, охлаждайки го, към друго, нагрявайки го. Температурата е мярка за движението (вибрациите) на молекулите в дадено нещо. Ако нещото има висока температура, това означава, че средната скорост на молекулите му е висока. Дадено нещо може да има висока температура, но тъй като съдържа много малко или леки атоми, то има много малко топлина.


 

Топлинен капацитет

Количеството топлина, което е необходимо, за да се повиши температурата на дадено вещество с един градус, се нарича негов топлинен капацитет. Различните вещества имат различен топлинен капацитет. Например един килограм вода има по-голям топлинен капацитет от един килограм стомана. Това означава, че е необходима повече енергия, за да се повиши температурата на водата с 1 °C, отколкото за да се повиши температурата на стоманата с 1 °C.


 

Времето

Температурата също е от значение за времето и климата. Тя е свързана с количеството топлинна енергия във въздуха. Картите на изотермите се използват, за да покажат как температурата се различава в даден район. Температурата е различна през различните часове на деня, през различните сезони и на различните места. Тя се влияе от това колко топлина достига до мястото от слънчевите лъчи (инсолация), колко високо е мястото над нивото на морето и колко топлина се донася до мястото от движението на ветровете и океанските течения.


 

Свързани страници

  • Точка на оросяване
  • Относителна влажност


 

Въпроси и отговори

В: Какво представлява температурата?


О: Температурата е колко горещо или студено е нещо.

В: Как можем да измерим температурата точно?


О: За да се измери температурата по-точно, може да се използва термометър.

В: Каква скала се използва в по-голямата част от света за отчитане на температурата?


О: В по-голямата част от света за записване на температурата се използват градуси по Целзий, понякога наричани "сантиградус".

Въпрос: В кои страни по-често се използват градуси по Фаренхайт?


О: Степените по Фаренхайт се използват по-често в САЩ и някои други страни.

В: Каква скала използват учените най-често за измерване на температурата?


О: Учените използват предимно келвини за измерване на температурата, защото тя никога не пада под нулата.

В: Как се движат молекулите в даден материал?


О: От научна гледна точка температурата е физична величина, която описва колко бързо се движат молекулите в даден материал. В твърдите тела и течностите молекулите вибрират около фиксирана точка във веществото, но в газовете те са в свободен полет и се отразяват една от друга при движението си.

Въпрос: Има ли някакви физични закони, свързани с температурата, налягането и обема на газовете?


О: Да, има закон на физиката, който гласи, че температурата, налягането и обемът на газа са тясно свързани.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3