Абсолютна нула (0 K): какво е и защо е недостижима

Абсолютната нула е температурата, при която кинетичната енергия на термичните движения на частиците (молекули и атоми) достига своя теоретично най-нисък възможен предел. Популярното убеждение, че при абсолютната нула частиците "спират напълно", е неверно: дори при най-ниските възможни енергии остава т.нар. енергия на нулевата точка, която е следствие от квантовите свойства на частиците. Това е пряко свързано с принципа на неопределеност на Хайзенберг, според който не можем едновременно и с произволна точност да знаем положението и импулса на частицата — следователно напълно статично състояние в класическия смисъл не е възможно в квантовата реалност.

Как близо до абсолютната нула се постига в практиката

Учени са успели да доближат материали и системи много близо до абсолютната нула. Рекордни експерименти са регистрирали температури от порядъка на сто пикокелвина (100 pK), което е около 10^-10 K над абсолютната нула. Тези стойности често се отнасят за специфични степени на свобода (например спинове или релативно движение на атомни облаци), а не винаги за цялата термодинамична система като цяло.

Охлаждането до такива екстремно ниски температури изисква специални техники и много стъпки. Често използвани методи са:

  • лазерно охлаждане и техники като оптична леща и лазери за забавяне на атомите (постига охлаждане до микрокелвинови и нанокелвинови диапазони);
  • изпарително охлаждане на уловени атомни облаци (evaporative cooling), което позволява достигане на още по-ниски температури и формиране на Bose–Einstein кондензат;
  • разредителни хладилни системи (dilution refrigerators) и адiabатична демагнетизация, използвани главно за охлаждане на електронни и ядреноспинови системи до мили- и микроелвинови диапазони.

Отделна трудност е топлинният контакт: всичко, което е по-топло от охладения образец и е в допир с него, ще предаде топлина към него. Поради това експериментите изискват внимателна термична изолация, вакуум и многокомпонентни последователни охлаждащи процеси.

Скалите и числовите стойности

Температурните скали на Келвин и Ранкин са дефинирани така, че абсолютната нула е 0 степена по Келвин (K) или 0 по Ранкин (°R). Скалите на Целзий и Фаренхайт са фиксирани така, че абсолютната нула съответства на -273,15 °C или -459,67 °F.

Какво означава „нулева“ температура за движение, налягане и проводимост

При приближаване към 0 K класическата термодинамика предсказва силно намаляване на средната кинетична енергия на частиците. За идеален газ това води до спадане на налягането към нула, но това описание е класическо и не отчита квантовите ефекти, които стават доминиращи при много ниски температури. Дори при температури, близки до абсолютната нула, частиците демонстрират квантови флуктуации и нулево-точна енергия — те не са "напълно неподвижни".

Твърдението, че движението може да се „обърне“, е погрешно формулирано: термичното движение е статистическо разпределение на скорости и посоки; намаляването на температурата намалява амплитудите на термичните колебания, но обратното вибриране не е отделен режим — просто движенията стават по-малко интензивни и в крайна сметка се доминират от квантовите състояния.

Относно електрическата проводимост: не всички материали стават "перфектни" проводници при ниски температури. В много чисти метали съпротивлението намалява с понижаване на температурата, но може да стигне до остатъчно съпротивление заради дефекти и примеси. Нулево електрическо съпротивление се наблюдава само при материали, които преминават в супеpпроводящо състояние под критична температура; това е отделно квантово явление, а не универсално свойство на всички вещества при ниски температури.

При някои системи се появяват и други явления като супертечливост и формиране на макроскопски квантови състояния (напр. Bose–Einstein кондензат), които имат силно различни свойства от обичайните материали при стайна температура.

Термодинамични закони и абсолютната нула

Третият закон на термодинамиката (във формата на Нернст) гласи, че ентропията на идеален кристал при 0 K е константа и че няма процес, който да доведе система до точно 0 K чрез крайна последователност от термодинамични операции. На практиката това означава, че абсолютната нула не може да бъде постигната с краен брой стъпки — можем само да се доближим до нея колкото ни позволяват техниките и ресурсите.

Вторият закон на термодинамиката налага и ограничение върху ефективността на топлинните машини. Теоретично максималната ефективност на обратим (Карно) двигател, работещ между два резервуара с абсолютни температури T_h (горещ) и T_c (студен), е:

η_Carnot = 1 − T_c / T_h.

Пълна (100%) ефективност би била възможна само ако T_c = 0 K, което по горните аргументи е недостижимо. Затова реалните двигатели винаги отделят отпадна топлина и не могат да превърнат цялата внесена енергия в полезна работа. В практиката ефективността може да се увеличи, като се повиши температурата на горещия резервоар и/или се понижи температурата на студения, но никога не може да бъде абсолютна 100%.

Практически значение и приложения

Доближаването до абсолютната нула не е само теоретичен интерес — то е важно за технологии като квантови компютри, чувствителни детектори и експерименти в основите на квантовата физика. Много квантови устройства работят при мили- или микрокелвинови температури, за да се намалят термичните флуктуации и да се увеличи кохерентността на квантовите състояния.

В космологията и астрофизиката най-студената "естествена" фонова температура в наблюдаемата Вселена е температурата на космическия микровълнов фон — около 2,7 K, което е далеч по-високо от абсолютната нула, така че 0 K не съществува като реално постигната температура нито в лаборатории, нито в космоса.

Кратко обобщение: Абсолютната нула (0 K) е теоретична граница, при която термичната кинетична енергия е минимална, но поради квантови ефекти (енергия на нулевата точка и принципа на неопределеност) частиците не могат да бъдат напълно "спряни". Третият закон ни казва, че абсолютната нула не може да бъде достигната чрез краен брой операции; въпреки това експериментите успяват да доближат системи на изключително малки разстояния от нея, откривайки нови квантови явления и практични приложения.

Нула келвина (-273,15 °C) се определя като абсолютна нула.Zoom
Нула келвина (-273,15 °C) се определя като абсолютна нула.

Свързани страници

  • Абсолютна температура
  • Абсолютно горещо

Въпроси и отговори

В: Какво е абсолютната нула?


О: Абсолютната нула е температурата, при която частиците на материята (молекули и атоми) са с най-ниската си енергия.

В: Абсолютната нула означава ли, че частиците губят цялата си енергия и спират да се движат?


О: Не, в квантовата физика има нещо, наречено енергия в нулева точка, което означава, че дори след като цялата енергия на частиците е била премахната, частиците все още имат някаква енергия поради принципа на неопределеност на Хайзенберг.

Въпрос: Какъв е температурният рекорд, постигнат близо до абсолютната нула?


О: Рекордната температура е 100 pK (сто пикокелвина, равни на 10-10 келвина) над абсолютната нула.

В: Как учените охлаждат обекти до много ниски температури?


О: Когато охлаждат обекти до много ниски температури, учените използват лазери, за да забавят атомите.

В: Как се определят скалите на Целзий и Фаренхайт спрямо абсолютната нула?


О: Скалите на Целзий и Фаренхайт са определени така, че абсолютната нула е -273,15°C или -459,67°F.

В: Какво казва Третият закон на термодинамиката за абсолютната нула?



О: Третият закон на термодинамиката казва, че нищо не може да има температура, равна на абсолютната нула.

В: Как може да се увеличи ефективността на двигателя до 100 %?


О: Ефективността на двигателя може да се повиши до 100 %, като се повиши вътрешната температура и/или се понижи външната температура в съответствие с Втория закон на термодинамиката.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3