Сезони на Земята: какво са, видове и причини (пролет, лято, есен, зима)
Научете всичко за сезоните на Земята — пролет, лято, есен, зима: видове, причини и как наклонът на Земята определя климатичните промени.
Сезонът е част от годината. В повечето райони на Земята има четири сезона в годината: пролет, лято, есен (британски английски) или есен (американски английски) и зима.
В някои райони има различен брой сезони. Например в тропическите части на Австралия (северните части на Куинсланд, Западна Австралия и Северната територия) има влажни и сухи сезони. Те допълват или заменят обичайните наименования на сезоните.
На местата с тропичен и субтропичен климат има два сезона: дъждовен (или влажен, или мусонен) и сух сезон. Това е така, защото дъждът се променя повече от температурата.
Лятото е топъл сезон, тъй като дните са по-дълги, а слънцето е високо в небето и осветява директно земята. Зимата е студен сезон, защото дните са по-кратки и Слънцето е ниско в небето, което дава непряка светлина на земята. Както промените в продължителността на деня, така и височината на Слънцето по обяд се дължат на наклона на земната ос спрямо равнината на земния път около Слънцето. По всяко време, през всеки сезон, северното и южното полукълбо (половините на Земята) имат противоположни сезони.
Причини за сезоните
Основната причина за сезонните промени е наклонът на земната ос (приблизително 23,4°) спрямо равнината на орбитата ѝ около Слънцето. Заради този наклон различни части на Земята получават различно количество слънчева енергия през годината. Когато едно полукълбо е наклонено към Слънцето, дните там са по-дълги и Слънцето достига по-голяма височина — това е лятото в това полукълбо. Когато е наклонено далеч от Слънцето — дните са по-къси и светлината е по-наклонена — това е зимата.
Важно е да се отбележи, че сезоните се определят от ъгъла и продължителността на слънчевата светлина, а не (основно) от разстоянието до Слънцето. Земята е най-близо до Слънцето през северната зима и най-далече през северното лято, което показва, че орбиталното разстояние не е основната причина за сезоните.
Астрономически и метеорологични сезони
Съществуват два често използвани начина за определяне на сезоните:
- Астрономически сезони — базирани на равноденствия и слънцестоения: пролетното равноденствие (около 20–21 март), лятното слънцестоене (около 20–21 юни), есенното равноденствие (около 22–23 септември) и зимното слънцестоене (около 21–22 декември). Тези дати могат да се променят с един ден в зависимост от годината.
- Метеорологични сезони — статистически разделени по месеци за удобство в климатологията и метеорологията: пролет — март, април, май; лято — юни, юли, август; есен — септември, октомври, ноември; зима — декември, януари, февруари (в Северното полукълбо).
Видове сезони и регионални особености
Различните климатични пояси имат различни модели на сезони:
- Умерен пояс — четири ясно различими сезона: пролет, лято, есен, зима, със значителни промени в температурата и продължителността на деня.
- Тропичен и субтропичен пояс — често два основни сезона: дъждовен (влажен) и сух; при мусонните региони влажният сезон може да донесе големи количества валежи за няколко месеца.
- Средиземноморски климат — топло сухо лято и мека, влажна зима.
- Полярни райони — много дълги полярни дни и нощи; лятото е кратко и хладно, зимата е много студена и тъмна.
Характеристики на четирите сезона
Пролет — период на събуждане в природата: повишаване на температурите, по-голяма продължителност на деня, покълване на растения, миграция и размножаване на много животни. Често свързана с началото на аграрната работа.
Лято — най-топлият сезон: продължителни дни, интензивно слънчево греене, формиране на летни бури в някои региони. В много региони е период на активен туризъм и прибиране на реколта.
Есен — постепенно охлаждане, съкращаване на дните; листопад при широколистните дървета; подготовка на животните за зимата (натрупване на мазнини, миграция, зимен сън). Често е време за прибиране и съхранение на реколтата.
Зима — студен сезон: къси дни, ниска слънчева височина, снеговалежи и лед в много райони. В селското стопанство това е период на покой за много култури и подготовка за следващия цикъл.
Влияние върху човека, екосистемите и икономиката
Сезоните определят ритъма на земеделието, риболова, туризма и редица културни празници. Те влияят върху здравето (например сезонни инфекции, сезонно афективно разстройство), енергийното потребление (повече отопление през зимата, повече охлаждане през лятото) и природните опасности (наводнения през дъждовния сезон, горски пожари при продължителна суша).
Сезони и климатични промени
Климатичните промени променят моделите на сезоните: пролетите настъпват по-рано, летата стават по-дълги и по-топли на много места, а крайният резултат е промяна в екосистемите, разпространението на видове и времето за растеж на културите. Това води и до увеличен риск от екстремни явления — продължителни горещи вълни, интензивни валежи, по-дълги пожароопасни периоди.
Кратко резюме
Сезоните са регулярни климатични и астрономически промени, предизвикани главно от наклона на земната ос и орбитата ѝ около Слънцето. В зависимост от географското положение и климатичния пояс, те могат да се проявят като четири ясно разграничени сезона или като два (влажен и сух), с редица локални варианти и въздействия върху природата и човешката дейност.

Четирите сезона - пролет, лято, есен и зима.
Дати
Сезоните започват и свършват на различни дати в различните страни. В Съединените щати казват, че сезоните започват от слънцестоенето и равноденствието. Лятното слънцестоене е най-дългият ден в годината, а зимното слънцестоене е най-краткият. Равноденствието е моментът, в който денят и нощта са с еднакъв брой часове, ако приемем, че слънцето е светлинна точка в центъра му. Тъй като гражданската зора настъпва, когато ръбът на слънцето се появи за първи път над хоризонта, а гражданският здрач настъпва, когато ръбът падне над хоризонта, гражданската продължителност на деня е 12 часа няколко дни преди равноденствията. В САЩ лятото започва с лятното слънцестоене, зимата - със зимното слънцестоене, пролетта - с пролетното (пролетното) равноденствие, а есента - с есенното равноденствие.
Във Великобритания традиционно се смята, че сезоните започват около седем седмици по-рано: пролетта започва на Candlemas (2 февруари), лятото - на May Day (1 май), есента - на Lammas (1 август), а зимата - на All Hallows (1 ноември). Тези дни са близо до кръстосаните четвъртини по средата между слънцестоенето и равноденствието. Ирландският календар е подобен, но пролетта започва на 1 февруари.
В Дания пролетта започва на 1 март, лятото - на 1 юни, есента - на 1 септември, а зимата - на 1 декември. В Австралия лятото започва на 1 декември, есента - на 1март, зимата - на 1 юни, а пролетта - на 1 септември.
В китайския календар и в северните части на Индия слънцестоенето и равноденствието са в средата на всеки сезон. Лятото е в полукълбото, което е наклонено към слънцето.
Висок сезон
Високият сезон е периодът от годината, в който хората пътуват. По време на високия сезон хотелите и курортите повишават цените си, тъй като търсенето е по-голямо, отколкото извън сезона. Например зимата е висок сезон за каране на ски, а лятото е висок сезон за плажовете.
Свързани страници
- Северно полукълбо
- Южно полукълбо
- Източно полукълбо
- Западно полукълбо
- Екватор
- Тропик на Рака
- Тропикът на Козирога
- Полярен кръг
- Антарктическият кръг
Въпроси и отговори
В: Какво представлява сезонът?
О: Сезонът е част от годината.
В: Колко сезона има в повечето райони на Земята?
О: В повечето райони на Земята има четири сезона в годината: пролет, лято, есен (британски английски) или есен (американски английски) и зима.
В: Има ли различен брой сезони на някои места?
О: Да, на някои места има различен брой сезони. Например в тропическите части на Австралия (северните части на Куинсланд, Западна Австралия и Северната територия) има мокър и сух сезон, които допълват или заменят обичайните наименования на сезоните. В тропическите и субтропическите места има два сезона - дъждовен (или влажен, или мусонен) сезон и сух сезон.
Въпрос: Какво причинява, че лятото е топло?
О: Лятото е топло, защото дните са по-дълги, а Слънцето е високо в небето и дава пряка светлина на земята.
В: Защо зимата е студена?
О: Зимата е студена, защото дните са по-кратки и Слънцето е ниско в небето, което дава непряка светлина на земята. Както промените в продължителността на деня, така и височината на Слънцето по обяд се дължат на наклона на оста на въртене на Земята спрямо равнината на пътя на Земята около Слънцето.
Въпрос: В едно полукълбо има ли противоположни сезони в сравнение с друго полукълбо?
О: Да, по всяко време през всеки сезон северното и южното полукълбо преживяват противоположни сезони едно от друго.
обискирам