Равноденствие: какво е, кога настъпва и защо денят е близо до 12 часа
Равноденствие е моментът, в който слънцето преминава директно над екватора — тоест центърът му по небесната сфера пресича равнината на небесния екватор. Всяка година има две равноденствия; понякога с понятието се обозначава и целият ден, в който това преминаване се случва. В тези дни нощите са еднакво дълги на географските ширини L° северна и L° южна ширина (т.е. за всяка дадена ширина в северното полукълбо има съответна ширина в южното полукълбо с еднаква продължителност на нощта). Думата равноденствие идва от две латински думи, които означават „равен“ и „нощ“.
Кога настъпва равноденствието?
Равноденствията обикновено се случват през пролетта и през есента. Тези събития се появяват на или около 21 март и 21 септември, макар че точният час и календарната дата варират — най-често пролетното равноденствие попада на 19–21 март, а есенното на 22–23 септември, в зависимост от високосните години и др. астрономични фактори. Съответно, слънцестоенята настъпват около 20–22 юни (лятно слънцестоене в Северното полукълбо) и около 21–22 декември (зимно слънцестоене).
Защо денят е малко повече от 12 часа?
На равноденствието продължителността на светлата част от денонощието е обикновено малко повече от 12 часа, а нощта — малко по-малко. Това не е противоречие с името — причините са две основни: първо, Слънцето не е точка, а видимият му диск има ъглов диаметър; второ, атмосферата на Земята пречупва (рефракция) слънчевата светлина, така че слънцето се вижда малко по-рано при изгрев и малко по-късно при залез, отколкото ако нямаше атмосфера. При стандартни атмосферни условия сумарното „прибавяне“ на дневната светлина е няколко минути (типично около 6–8 минути), така че реалният светъл интервал е малко по-дълъг от точно 12 часа.
Как се измерва продължителността на деня?
Продължителността на деня обикновено се определя чрез момента на изгрев и момента на залез. В практиката се използват различни дефиниции (астрономическа, навигационна, гражданска), но за гражданската употреба изгрев и залез се отчитат, когато горният ръб (горният край) на слънчевия диск пресече хоризонта, като вече е включена и атмосферната рефракция. Поради това измерените стойности и табличните данни за продължителност се различават в зависимост от методологията и от местната надморска височина.
Културно значение
Равноденствията имат голямо значение в много култури и традиции — те често са свързвани с началото на сезона и се празнуват с различни обичаи и ритуали. Някои от тези фестивалите са стари наблюдения на природния цикъл и начало на аграрни сезони. В астрономически смисъл равноденствието в март маркира началото на пролетта и равноденствието през септември — началото на есента (или есента в САЩ)).
Кратко резюме
- Равноденствие е моментът, когато центърът на Слънцето пресича небесния екватор.
- Има две равноденствия годишно — пролетно и есенно.
- Денят около равноденствието е малко повече от 12 часа поради размерa на слънчевия диск и атмосферната рефракция.
- Равноденствията са важни за календара, земеделието и множество културни празници.


Как Слънцето осветява Земята в деня на равноденствието
Свързани страници
Слушайте тази статия - (информация)
Този аудиофайл е създаден от редакция на статията от 2006-10-12 и не възпроизвежда най-новите промени в статията. (Аудио помощ)
Още говорими статии
Въпроси и отговори
В: Какво представлява равноденствието?
О: Равноденствие е моментът, в който слънцето преминава директно над екватора.
В: Колко равноденствия има всяка година?
О: Всяка година има две равноденствия.
В: Какво е значението на думата равноденствие?
О: Думата равноденствие идва от две латински думи, които означават "равен" и "нощ".
В: Какво се случва в дните на равноденствие?
О: В дните на равноденствие нощите са еднакви по дължина на географските ширини L° северна и L° южна.
В: Кога настъпва равноденствието?
О: Равноденствията настъпват на или около 21 март и 21 септември.
В: Какво е значението на равноденствията?
О: Равноденствията са началото на пролетта и есента.
В: Защо продължителността на деня и нощта не е точно еднаква по време на равноденствие?
О: Продължителността на деня и нощта не е точно еднаква по време на равноденствията, защото слънцето не е точка в небето и защото слънчевата светлина се огъва, докато идва на земята.