Равноденствие е моментът, в който слънцето преминава директно над екватора — тоест центърът му по небесната сфера пресича равнината на небесния екватор. Всяка година има две равноденствия; понякога с понятието се обозначава и целият ден, в който това преминаване се случва. В тези дни нощите са еднакво дълги на географските ширини L° северна и L° южна ширина (т.е. за всяка дадена ширина в северното полукълбо има съответна ширина в южното полукълбо с еднаква продължителност на нощта). Думата равноденствие идва от две латински думи, които означават „равен“ и „нощ“.

Кога настъпва равноденствието?

Равноденствията обикновено се случват през пролетта и през есента. Тези събития се появяват на или около 21 март и 21 септември, макар че точният час и календарната дата варират — най-често пролетното равноденствие попада на 19–21 март, а есенното на 22–23 септември, в зависимост от високосните години и др. астрономични фактори. Съответно, слънцестоенята настъпват около 20–22 юни (лятно слънцестоене в Северното полукълбо) и около 21–22 декември (зимно слънцестоене).

Защо денят е малко повече от 12 часа?

На равноденствието продължителността на светлата част от денонощието е обикновено малко повече от 12 часа, а нощта — малко по-малко. Това не е противоречие с името — причините са две основни: първо, Слънцето не е точка, а видимият му диск има ъглов диаметър; второ, атмосферата на Земята пречупва (рефракция) слънчевата светлина, така че слънцето се вижда малко по-рано при изгрев и малко по-късно при залез, отколкото ако нямаше атмосфера. При стандартни атмосферни условия сумарното „прибавяне“ на дневната светлина е няколко минути (типично около 6–8 минути), така че реалният светъл интервал е малко по-дълъг от точно 12 часа.

Как се измерва продължителността на деня?

Продължителността на деня обикновено се определя чрез момента на изгрев и момента на залез. В практиката се използват различни дефиниции (астрономическа, навигационна, гражданска), но за гражданската употреба изгрев и залез се отчитат, когато горният ръб (горният край) на слънчевия диск пресече хоризонта, като вече е включена и атмосферната рефракция. Поради това измерените стойности и табличните данни за продължителност се различават в зависимост от методологията и от местната надморска височина.

Културно значение

Равноденствията имат голямо значение в много култури и традиции — те често са свързвани с началото на сезона и се празнуват с различни обичаи и ритуали. Някои от тези фестивалите са стари наблюдения на природния цикъл и начало на аграрни сезони. В астрономически смисъл равноденствието в март маркира началото на пролетта и равноденствието през септември — началото на есента (или есента в САЩ)).

Кратко резюме

  • Равноденствие е моментът, когато центърът на Слънцето пресича небесния екватор.
  • Има две равноденствия годишно — пролетно и есенно.
  • Денят около равноденствието е малко повече от 12 часа поради размерa на слънчевия диск и атмосферната рефракция.
  • Равноденствията са важни за календара, земеделието и множество културни празници.