Дъжд: видове валежи, измерване, кръговрат и последици
Научете видовете дъжд, как се измерва, роля в кръговрата и последиците — от дъждовни гори до наводнения и свлачища.
Дъждът е вид валеж. Валежите включват всякакъв вид вода, която пада от облаците — дъжд, градушка, дъжд и сняг. Количеството паднала вода се измерва с различни уреди, най-често с дъждомер, и е важна част от кръговрата на водата.
Видове дъжд
- Конвективен дъжд (ливнев) — образува се при силно вертикално движение на въздуха (например през горещи дни). Често е краткотраен, но интензивен и може да доведе до внезапни наводнения.
- Фронтален (циклонален) дъжд — свързан е с преминаване на атмосферни фронтове; валежите са по-продължителни и могат да бъдат с променлива интензивност.
- Орофачен (орографичен) дъжд — възниква когато влажни въздушни маси се издигат над планински склонове; на планинската страна пада повече дъжд, а на засенчената страна често има суша.
- Мъглов/дребен (измръзяващ) — при много ситни капки или мъгла, които могат да овлажнят повърхности, но дават малко количество вода.
Интензитет и класификация
Дъждът се класифицира и по интензитет: слаб, умерен и силен (ливнев). Често се използват скорости като милиметри на час (mm/h) — например условно: слаб дъжд под няколко mm/h, умерен — няколко mm/h, а силен/интензивен — десетки mm/h. В практиката се използват по-точни прагoве за предупреждения и моделиране.
Измерване на дъжда
- Дъждомер (плувиометър) — най-простият прибор, който събира вода в цилиндър; от нивото се определя количеството в mm.
- Търкалкови и въртящи се дъждомери — електронни устройства (tipping-bucket), които регистрират падналите капки и дават автоматични записи.
- Тегловни уреди — измерват масата на събрания воден еквивалент и са точни при всякакви форми на валежи.
- Радар и сателит — дават картография и оценки за разпределението и интензитета на валежите на големи области.
- Единица: милиметър (mm) — 1 mm паднал дъжд = 1 литър вода на 1 m² повърхност.
Дъждът в кръговрата на водата
Дъждът е ключов етап от кръговрата на водата: изпаряване от океани, езера и земна повърхност, кондензация в облаци и връщане към земята под формата на валежи. Валежите пренасят вода към реки, езера и подпочвени води, които постепенно се връщат обратно в атмосферата.
„Природно пране“ и замърсяване
Облаците и валежите могат да улавят прах, сажди и газове от атмосферата и да ги отнасят към земята — ефект, наричан понякога природно пране или мокро отлагане. Този процес подобрява чистотата на въздуха, но ако въздухът съдържа горивни газове и индустриални емисии (например SO₂ и NOx), валежите могат да станат киселинни и да причинят киселинни дъждове, които вредят на почви, водни екосистеми, сгради и растителност.
Ползи от дъжда
- Поддържа земеделието и природните екосистеми; попълва подпочвените води и резервоарите.
- Създава и поддържа дъждовни гори и други влажни местообитания.
- „Пере“ атмосферата от прах и аерозоли, като временно подобрява качеството на въздуха.
Негативни последици и рискове
В зависимост от количество и продължителност, дъждът може да причини сериозни проблеми:
- Внезапни наводнения — особено при силни конвективни валежи и в урбанизирани райони с непроницаеми повърхности (внезапни наводнения).
- Продължителни и обилни валежи водят до наводнения, които могат да разрушат сгради, инфраструктура и да застрашат човешки животи.
- Интензивните валежи увеличават риска от свлачища.
- Ерозия на почвите, губене на култури и замърсяване на питейни водоизточници.
- Киселинни дъждове — влошават качество на почви и води и повреждат материали и архитектура.
Как се предпазваме и адаптираме
- Развитие на ефективна дренажна инфраструктура и системи за временно задържане на вода (резервоари, зелени покриви, SUDS — устойчиви градски отводнителни системи).
- Ранни предупреждения и мониторинг чрез мрежи от дъждомери, радар и сателити.
- Залесяване и възстановяване на водосборни площи за намаляване на повърхностния отток и риска от ерозия.
- Намаляване на емисиите от изгорели газове и замърсители за предотвратяване на киселинни валежи.
В някои региони валежите са чести и създават богата растителност и влажни екосистеми — например дъждовни гори. В други райони валежите са редки и това допринася за образуването на пустини. Балансът между натрупване и липса на дъжд определя климата, ландшафтите и човешките дейности в дадена област.

Падане на дъжд

Дъждовен ден
Конвекционен дъжд
Когато Слънцето нагрява повърхността на Земята, земята нагрява въздуха над нея. Конвекцията кара въздуха да се издига и охлажда. Когато въздухът се охлади до точката на оросяване, се образуват облаци и след това вали дъжд.Това обикновено се случва на равнинна земя. Този тип валежи често са причина за летни дъждове и гръмотевични бури.
Релефен дъжд
Релефните дъждове обикновено се появяват в крайбрежните райони, където покрай брега се простира линия от хълмове. Когато влажният вятър от морето се сблъска с планина, хълм или друг вид преграда, той е принуден да се издигне по склона и да се охлади. Когато температурата на въздуха спадне до точката на оросяване, водните пари се кондензират и образуват облаци. Когато облаците вече не могат да задържат водните капки, по наветрения склон на планината започва да вали дъжд. На подветрения склон въздухът потъва, затопля се и допълнително се изсушава чрез компресия. Затова подветреният склон е известен като дъждовна сянка. Влажните ветрове нахлуват откъм морето и са принудени да се издигат над сушата. Въздухът се охлажда и водните пари се кондензират, образувайки дъждовни капки. Най-дъждовните места в света са местата, където има релефни валежи.
Фронтален дъжд/циклонален дъжд
Фронтален дъжд се появява, когато по-хладен въздух и по-топъл и влажен въздух се срещнат в метеорологичен фронт. По-малко плътният топъл въздух се издига и кондензира, образувайки облаци. Тези облаци се разрастват и в крайна сметка създават дъжд. На някои места в северната част на умерения пояс студеният въздушен фронт обикновено идва от северозапад, а топлият - от югозапад.

Диаграма на студен фронт, който предизвиква дъжд
Свързани страници
- Воден цикъл
обискирам