Птерозаврите са летящи влечуги, живели през мезозойската ера по същото време като динозаврите.
Много от птерозаврите са били сравнително малки, но през горната креда някои от тях са станали по-големи от всички други летящи животни. Птерозавърът Quetzalcoatlus е имал размах на крилата до 12 метра.
Първите вкаменелости се появяват през горния триас, а групата продължава до събитието на измиране К/Т в края на креда (преди 220 до 65,5 милиона години). Птерозаврите са най-ранните гръбначни животни, за които е известно, че са развили двигателен полет. Крилата им са били изработени от кожен пласт между телата им и голям четвърти пръст (понякога наричан "крилат пръст"). Птерозаврите се делят на две групи. По-ранните рамофорхинхоиди (напр. Rhamphorhynchus) са имали дълги опашки и назъбени челюсти; птеродактилоидите (напр. Pterodactylus) са имали къси опашки, а много от тях са имали човки без зъби.
Първата вкаменелост на птерозавър е открита през 1784 г. в късnouрската варовикова скала Солнхофен в Германия. Това е точно същото място, на което години по-късно е открит археоптериксът. Жорж Кювие за първи път изказва предположение, че птерозаврите са летящи същества през 1801 г. Откакто е открит първият фосил на птерозавър, само в тези находища са открити двадесет и девет вида птерозаври. Известна ранна находка в Обединеното кралство е екземпляр от вида Dimorphodon, открит от Мери Анинг през 1828 г. в Лайм Реджис, Дорсет, Англия. Името птерозаурия е въведено през 1834 г.
Птерозаврите са били истински летци, които са можели да махат или да се издигат. Телата им са били покрити с фини косми, така че са могли да регулират температурата си (били са топлокръвни). Те са близка сестринска група на динозаврите, част от Archosauria.
Анатомия и адаптации за полет
Крилото на птерозаврите не е подобно на крилото на птиците или прилепите — то е изградено основно от разтеглив кожен мембранен плат (патагиум), който е бил опънат главно от изключително удължения четвърти пръст. В предната част на крилото някои видове имали малка кост, наречена птероид, която вероятно е подпомагала предната част на мембраната (пропатагиума) и контрола при полет.
Скелетът е бил силно модифициран: кости, изпълнени с въздушни кухини (пневматизация), намален брой прешлени в някои части, голям делто-пекторален гребен за залавяне на мощна гръдната мускулатура при по-развитите форми, и често тънки, но здрави дълги кости на крайниците. Тези черти намалявали теглото и давали мощност за маховете на крилата.
Полетни техники и старт
Птерозаврите са владеели активен (действителен) полет — способни са да извършват махови движения и планеруване. Освен това много изследвания подкрепят идеята, че те са използвали квадрупедален старт: при излитане първо се подпират на предните крайници и с тях „натискат“ тялото нагоре, след което се включват задните крайници и крилата. При големите аждархиди (azhdarchids) вероятно е имало комбиниран старт, използващ силата на цялото тяло (катапултен тип излитане), за да може голямата тяло-крила комбинация да се отлепи от земята.
Разнообразие, класификация и размери
Птерозаврите включват голям набор форми — от дребни, насекомоядни видове до гигантски хищници/скитници. Традиционно групирани са в две (широко опростено) големи подразделения: ранните рамофорхинхоиди с дълги опашки и късите-опашни птеродактилоиди, които включват и по-напреднали групи като аждархидите и птерозавроиди. Вътре в тези групи се откриват специализации: филтриращи форми (напр. Pterodaustro), назъбени риболовни форми, късочелести всъщност по-адаптирани към прагматичното хранене, и гигантски наземни стълкове (аздхарходи).
- Размери: от няколко десетки сантиметра размах (дребни видове) до гиганти с размах 8–12 m (например Quetzalcoatlus). Различните оценки се основават на непълни скелети, но е ясно, че през горната креда някои птерозаври са били най-едрите летящи животни, които са съществували.
- Крестве и орнаментика: много видове са имали костни или мекотъканни крила и крила по главата, които вероятно са служели за полово селектиране, видово разпознаване и терморегулация.
Начин на живот и хранене
Птерозаврите заемат разнообразни екологични ниши. Някои са били риболовци — с дълги назъбени човки, други са ловували насекоми или малки животни, а при някои (напр. Pterodaustro) се развива филтрираща адаптация за улавяне на дребни организми. Гигантските аздхархиди вероятно са били наземни „стълкери“, които са ловували дребни гръбначни и безгръбначни, като са се придвижвали уверено по сушата и са атакували плячка от близка дистанция.
Терморегулация и покривка
Открити са структури, наречени пинофибри (pycnofibers) — фини косъмоподобни нишки по тялото на птерозаврите. Тази покривка подсказва, че много птерозаври са имали възможност за регулиране на телесната температура и често се смятат за ендотермни (топлокръвни) или поне с по-висок метаболизъм от традиционните влечуги. Костната хистология също подкрепя бърз растеж и активен метаболизъм при много видове.
Размножаване и развитие
Има доказателства, че птерозаврите са полагали яйца. Открити са яйца и ембрионални находки, които подсказват, че яйцата често са били с мека или полутвърда обвивка (подобна на тази при някои съвременни влечуги), а младите поколения могат да са били сравнително развити и в състояние да летят скоро след излюпване при някои видове. Тези данни дават основание за предположения за родителска грижа в различни степени, както и за бърз растеж до възрастна възраст при повечето форми.
Фосили и важни находки
Знаменитите находища в Солнхофен (Германия) дават изключително добре запазени екземпляри, включително отпечатъци на меките тъкани и крилни мембрани. Планини тухли и лагуни в Китай и Аржентина също са дали много добре запазени материали — костен скелет, отпечатъци и ембриони. Важна ранна находка в Англия — Dimorphodon, открита от Мери Анинг, е сред класическите образци в изучаването на групата.
Еволюция и изчезване
Птерозаврите се появяват през късния Триас и през Мезозойската ера развиват широка морфологична и екологична диверсификация. В края на кредата (съвпадащо с масовото измиране К/Т, днес наричано K–Pg събитие) птерозаврите изчезват заедно с голяма част от динозаврите и други групи. Причините са свързани с комбинирани фактори — катастрофални екологични промени, загуба на местообитания и хранителни ресурси, както и последствия от ударно-свързани и вулканични събития в края на креда.
Какво още е предмет на изследване
- Точните механизми на старт и приземяване при най-големите видове;
- пълната палитра от функции на черепните и кожните крила/кресчета;
- детайлите около техния метаболизъм и степента на ендотермия;
- вътрешната анатомия на меките тъкани и крилния апарат при по-малко познати групи.
Птерозаврите остават една от най-интересните и разнообразни групи от мезозойските гръбначни — уникален пример за това как влечугоподобни линии са развили способността за активен полет и са окупирали широк спектър от екологични ниши.



