Прилепи | бозайници от разред Chiroptera

Таксономия

• Разред Chiroptera
• Мегабати (Megachiroptera)
• Микроприлепи (Microchiroptera)

Филогенетичните взаимоотношения на различните групи прилепи са предмет на много спорове. Традиционното разделение на Megachiroptera и Microchiroptera отразява мнението, че тези групи прилепи са еволюирали независимо една от друга в продължение на дълго време от общ прародител, който вече е бил способен да лети.

Хипотезата е, че полетът е еволюирал само веднъж при бозайниците. Повечето молекулярно-биологични данни подкрепят мнението, че прилепите образуват една или монофилетична група.

Палеонтология

Изкопаеми прилепи

Има малко вкаменени останки от прилепи, тъй като прилепите са сухоземни и с леки кости. През 2003 г. в 52-милионната формация Грийн Ривър в Уайоминг, САЩ, е открит еоценски прилеп, Onychonycteris. Той е можел да лети, но добре запазеният скелет показва, че охлювът на вътрешното ухо не е могъл да достигне голямата слухова способност на съвременните прилепи. Това е доказателство, че летенето при прилепите се е развило преди ехолокацията. Екипът заяви, че липсват характеристики на ухото и гърлото не само на ехолокиращите прилепи днес, но и при други известни фосилни видове. Изкопаемите останки на други еоценски прилепи - Icaronycteris, Archaeonycteris, Palaeochiropteryx, Hassianycteris и Australonycteris - показват подобна смесица от базови и производни черти, както се очаква от мозаечната еволюция.

Всички еоценски прилепи имат дълги опашки. Тази особеност се среща и при ранните летящи насекоми през карбона, при ранните птерозаври, археоптерикс и други диноптици. Опашката е помагала за стабилния им полет, което означава, че са се придържали към курса и не са хвърчали много насам-натам. За бързото хвърляне на стрелички са необходими специални усъвършенствани мозъци и рефлекси, които по-късните прилепи, птици и птерозаври са имали, но ранните не са. За контролирането на нестабилния полет са необходими повече мозъци, отколкото за стабилния полет. Това, че ранните прилепи са имали дълги опашки, е предсказано от Джон Мейнард Смит преди да бъдат открити каквито и да било фосили на ранни прилепи.

Onychonycteris е имал по-дълги задни крака и по-къси предмишници, подобно на катерещите се бозайници, които висят под клоните, като ленивците и гибоните. Този прилеп с размер на длан е имал широки и къси крила, което предполага, че не е можел да лети толкова бързо или надалеч, колкото по-късните видове прилепи. Вместо да размахва непрекъснато крила по време на полет, Onychonycteris вероятно е редувал размахване и плъзгане, докато е бил във въздуха. Подобни физически характеристики предполагат, че този прилеп не е летял толкова много, колкото съвременните прилепи, а по-скоро е летял от дърво на дърво и е прекарвал по-голямата част от денонощието си в катерене или висене по клоните на дърветата.

Адаптации

Ехолокация

Интересното при прилепите е, че въпреки че виждат с очите си, те използват и ушите си, за да виждат в тъмното. Благодарение на това те могат да летят на много тъмни места, където нито едно око не би могло да види. Този начин на усещане се нарича ехолокация. Ехолокацията означава, че те използват ехото, за да открият къде се намират нещата.

Ехолокацията е като сонара, който подводниците и корабите използват, за да откриват неща под водата. Ето как работи: когато прилепът лети, той издава много звуци. Ние не можем да чуем тези звуци (те са твърде високи), но прилепите ги чуват. Биолозите разполагат с инструменти, с които ги записват и след това ги възпроизвеждат с по-ниска честота, така че хората да ги чуват.

Когато прилепът издава своите звуци, звуковите вълни се отдалечават от него. Ако се ударят в нещо, те се връщат обратно към прилепа (този отскок се нарича ехо.) Ако нищо не се върне обратно, прилепът знае, че пред него няма нищо. Те използват тази ехолокация, за да ловят храната си, например пеперуди или водни кончета. Когато прилепът започне нощното си проучване, той обикновено изпраща около 10 повиквания в секунда. По ехото те познават какво има отпред. Когато получат ехо от нещо добро за ядене, повикванията се увеличават до 200 повиквания в секунда. Това увеличаване на звуците се нарича бръмчене при хранене. Прилепът издава хранително жужене, за да усети всички бързи движения на насекомото, което се опитва да улови.

За да чуете и разберете ехото, което се връща към прилепа, са необходими специални структури в мозъка на прилепа. Поради това много учени, лекари и дори американската армия изучават внимателно прилепите. Американската армия харчи стотици хиляди долари всяка година за изучаване на ехолокацията при прилепите.

Прилепите също така имат сравнително добро зрение и могат да виждат плячката си и мястото, където лети, ако не е твърде тъмно. Разказват се истории за прилепи, които летят право в хората, но това не е вярно. Те виждат много добре на светло, а на тъмно виждат много по-добре от нас. Така че изразът "сляп като прилеп" не е много научен.

Комуникация

Някои прилепи използват ехолокация, за да общуват помежду си и да намират храна на групи. Учени от Института по поведение на животните "Макс Планк" изследват прилепа Molossus molossus, който ловува насекоми на групи. Те установили, че прилепите могат да разбират ехолокационните звуци, издавани от други прилепи, и дори да определят кой друг прилеп от тяхната група е издал звука, подобно на хората, които разпознават гласовете си.

Крила на прилеп

Прилепите летят с ръцете си. Всъщност името на разред прилепи - Chiropetera - на гръцки означава "крила на ръцете".

Крилата на прилепите и птиците са различни. Птиците нямат дълги пръстовидни кости в крилата си като прилепите. Птиците не могат да движат всеки от пръстите си, а прилепите могат. Благодарение на това прилепите могат да променят посоката си на движение, докато летят, или да летят по всякаква схема: това улеснява улавянето на храната им. Прилепите летят така, сякаш "плуват" във въздуха - като натискат двете си крила надолу и назад.

Крилото на птицата има много пера, докато крилото на прилепа е предимно от еластична, тънка кожа, наречена патагиум. Тази тънка кожна мембрана се простира между всяка кост на пръста, свързва се с глезена на прилепа и се свързва с опашката на прилепа (ако има такава). Когато не лети, прилепът сгъва крилата си до тялото си.

Прилепите имат един нокът (понякога наричан палец на прилепа), който стърчи от горната част на крилото. Те използват палеца си, за да се катерят и пълзят. Интересно е, че прилепите използват палците си и за почистване на ушите си.

Крилата на прилепите имат голяма маневреност (могат бързо да променят посоката си на движение) - в действителност по-голяма от тази на птиците, но нямат голяма подемна сила. Поради тази причина прилепите обикновено трябва да се покатерят на дърво или да скочат във въздуха, за да получат тласък, преди да започнат да размахват крилата си.

Имунна система

Въпреки че прилепите са много малки, те живеят дълго. Някои прилепи могат да живеят четиридесет години. Учените смятат, че това се дължи на факта, че имунната им система е много добра в борбата с вирусите. Прилепите се борят с вирусите, без да имат възпаления в тялото си. Лекарите смятат, че възпалението вреди на организма, затова смятат, че това може да е причината прилепите да живеят дълго.

Тъй като прилепите почиват на големи групи с много други прилепи, те могат лесно да си предават болести. Това означава, че в продължение на хиляди поколения вирусите и други микроби са оказвали селективен натиск върху прилепите, убивайки прилепите със слаба имунна система и оставяйки прилепите с добра имунна система да оцелеят и да имат малки.

Много вируси, които се зараждат в прилепите, по-късно се променят и се превръщат в опасни болести за хората, като например Ебола и SARS-CoV-2.

Храна

Мегабатите се хранят с плодове, нектар или прашец. Те опрашват цветовете и понякога разпространяват семената им. Много тропически растения зависят изцяло от прилепите.

Повечето микроприлепи (7 от 10 вида прилепи) са насекомоядни, т.е. те се хранят с насекоми. Някои микроприлепи се хранят с малки гръбначни животни (дребни бозайници или риби), кръв или дори с други прилепи. Съществуват само няколко вида прилепи-вампири, които се хранят с кръв от едър рогат добитък.

Положение за почивка

Повечето прилепи почиват, спят и зимуват в обърнато положение. С краката си те се закачат за клони или скали. За тази цел те имат заключващ механизъм на сухожилията на краката си, който ги предпазва от изплъзване. Енергията, която изразходват, за да се задържат, значително намалява. Най-очевидната полза е, че могат да спят, без да падат. След като сухожилията са заключени, мускулите на краката и стъпалата им могат да се отпуснат. Дори мъртвите прилепи остават да висят.

Необичайни прилепи

• Плодоядните прилепи (Pteropodidae) са най-едрите от прилепите. Те се хранят с плодове и виждат добре. Съществуват 166 вида, като всички се срещат в Стария свят.
• Прилепите-вампири живеят в Латинска Америка. Те са известни с това, че пият само кръв.
• Големият нощник живее в Европа, Западна Азия и Северна Африка и ловува птици.
• Големият булдогски прилеп от Южна Америка наднича ниско над водата и хваща малки рибки с ноктите си.
• Тайландският прилеп е най-малкият прилеп в света, а също и един от най-малките бозайници в света. Възрастните достигат дължина от 29-33 мм и тегло от 2 грама.
• Най-големият познат прилеп е гигантската златокрака летяща лисица. Размахът на крилата му е 1,5 м, а теглото му е около 1,2 кг.
• Пипистрелът от остров Коледа е прилеп, чиято дата на изчезване не е известна.

Прилепи и хора

В Обединеното кралство всички прилепи са защитени от закона и дори безпокойството на прилеп или на неговото леговище може да се накаже с голяма глоба.

Остин, Тексас, е летният дом на най-голямата градска колония от прилепи в Северна Америка (под моста на Конгрес Авеню), на около 1 500 000 мексикански свободноопашати прилепи, които изяждат около 10-30 тона насекоми всяка нощ и привличат 100 000 туристи всяка година.

В Саравак, Малайзия, прилепите са защитени видове, но големият гол прилеп и големият нектарен прилеп се консумират от местните общности.

Прилепите във фолклора и художествената литература

На Запад прилепите се свързват с вампирите, за които се твърди, че могат да се превръщат в прилепи. Прилепите са също така символ на духове, смърт и болести. Въпреки това в някои европейски страни, като например Полша, се смята, че прилепите носят късмет.

Прилепът се използва в художествената литература както от злодеи като Дракула, така и от герои като Батман. Кенет Оппел пише поредица от романи, започваща със "Сребърни криле", в които прилепите са добри герои.

Галерия