Пещера е естествено подземно кухо пространство, което може да има тесни проходи (коридори) и по-големи зали (камери). Най-често пещерите се развиват в разтворими скали като варовик и доломит, където подземната вода, наситена с въглероден диоксид, разтваря скалата и създава кухини и проходи. Пещерите могат да възникнат и по други начини — при изливи на лава се образуват лавови тръби, морските вълни оформят крайбрежни пещери, ледът и ледниците могат да създадат ледени пещери, а земните движения и пропадания също допринасят за формирането на подземни кухини (например при земетресения,).

Образуване

Най-разпространеният процес е карстовото разтваряне: дъждовната вода поема въглероден диоксид от атмосферата и почвата, образува слаба въглеродна киселина и постепенно разтваря калциевия карбонат във варовика. Това става в продължение на хиляди и милиони години, докато се образуват тунели и големи подземни зали. Скоростта на образуване зависи от климата, структурата на скалата и наличието на подпочвени води.

Минерални образувания в пещерите

В пещерите често се срещат разнообразни вторични минерални образувания — т.нар. спелеотеми. Най-познати са сталагмитите и сталактитите, които се формират от капеща или течеща вода, носеща разтворени минерали. Капката вода оставя тънък слой калцит (или друг минерал) и с времето се изграждат:

  • Сталнактити — висят от тавана;
  • Сталagmити — издигат се от пода;
  • колони — когато сталагмит и сталактит се срещнат и се слеят;
  • поточни камъни (flowstone), содени сламки (soda straws), хеликтити и други сложни форми.

Съставът най-често е калцитов (калциев карбонат), но могат да се наблюдават и аргонит, силикатни или желязосъдържащи отлагания. Растежът на тези образувания е много бавен — от милиметри до сантиметри за хиляди години.

Живот в пещерите

Входовите зони на пещерите са по-богати на живот, защото получават малко светлина и енергия отвън. Там могат да се срещнат змии, мишки, паяци и дикани. В по-дълбоките, тъмни части животните са по-специализирани. Често срещани обитатели са прилепите (Прилепите), пещерните щурци и разнообразни безгръбначни, които опират на хранителните ресурси като гуано (прелетни прилепи) или органична материя внесена отвън.

По отношение на адаптацията, организмите в пещерите се делят на:

  • Тробионти (облигатни пещерни видове) — живеят само в пещери, често без очи и с депигментация;
  • Троглофили — могат да живеят и вътре, и извън пещерите;
  • Троглохини (троксени) — използват пещерите за подслон, но не зависят напълно от тях (напр. някои видове прилепи).

Пещерните екосистеми са крехки и зависими от малки количества енергия, постъпваща отвън, така че всеки натиск (замърсяване, туризъм) може да промени баланса.

Хората и пещерите

Пещерите са били използвани от хората като подслон и култови места още от праисторическо време. През каменната ера много хора са живели в пещери в Европа и други части на света; в някои пещери са оставени впечатляващи рисунки и артефакти. Днес пещерите се използват за туризъм, научни изследвания, обучение и в редки случаи за временно подслон (подслон на туристите

). Някои пещери са благоустроени за посетители (т.нар. шоу-пещери) с пътеки и осветление, но това изисква мерки за опазване на естествения им баланс.

Спелеология и безопасност

Хората, които изследват пещерите, се наричат пещерняци или спелеолози. Изследването на пещерите се нарича спелеология. Пещерняците влизат в пещерите за забавление, спорт, научни наблюдения и картографиране. Това е дейност, която може да бъде опасна поради редица рискове: потапяне при внезапни наводнения, падания в дълбоки дупки, обезводняване, хипотермия и затруднения при измъкване от тесни проходи.

При добрата практика пещерняците:

  • влизат в групи (обикновено минимум 3–4 души);
  • носят поне 2–3 резервни източника на светлина и резервни батерии; на всяка каска е прикрепена по една светлина;
  • ползват предпазни каски, въжета, седалки и техники за безопасно спускане и изкачване;
  • носят карта, компас/GPS (където е възможно), първа долекарска помощ и комуникационни средства;
  • информират външни лица за плана на прехода и времето за връщане.

Опазване и заплахи

Пещерите са уязвими към човешки въздействия. Докосването на сталактити и сталагмити с ръка оставя мазнини, които спират по-нататъшния растеж; светлината и влагата от осветлението могат да предизвикат поява на водорасли и лишеи по образуванията; замърсяване от отпадъци и оттичане на замърсени води променя химията на подземните води и животинските общности. Археологическите и палеонтологичните находки също са лесно увреждани при небрежно посещение.

За да се запазят пещерите, е важно:

  • да се следват обозначените пътеки и указания в шоу-пещерите;
  • да не се докосват спелеотеми и стенописи;
  • да не се оставя отпадък и да не се палят огньове вътре;
  • при научни изследвания и посещения да се изискват разрешения и да се работи със специалисти;
  • да се подкрепя законодателната и местната защита на важни пещерни системи.

Пещерите представляват ценен природен и културен ресурс — за науката, историята и туризма. Отговорното поведение на посетителите и строгите мерки за опазване гарантират, че уникалните им форми и обитатели ще останат недокоснати и достъпни и за бъдещите поколения.