Пещера: образуване, сталактити, сталагмити, живот и спелеология

Открийте тайнствения свят на пещери — образуване, сталактити и сталагмити, животът вътре и спелеологията; практичен гид за любопитни и пещерняци.

Пещера е естествено подземно кухо пространство, което може да има тесни проходи (коридори) и по-големи зали (камери). Най-често пещерите се развиват в разтворими скали като варовик и доломит, където подземната вода, наситена с въглероден диоксид, разтваря скалата и създава кухини и проходи. Пещерите могат да възникнат и по други начини — при изливи на лава се образуват лавови тръби, морските вълни оформят крайбрежни пещери, ледът и ледниците могат да създадат ледени пещери, а земните движения и пропадания също допринасят за формирането на подземни кухини (например при земетресения,).

Образуване

Най-разпространеният процес е карстовото разтваряне: дъждовната вода поема въглероден диоксид от атмосферата и почвата, образува слаба въглеродна киселина и постепенно разтваря калциевия карбонат във варовика. Това става в продължение на хиляди и милиони години, докато се образуват тунели и големи подземни зали. Скоростта на образуване зависи от климата, структурата на скалата и наличието на подпочвени води.

Минерални образувания в пещерите

В пещерите често се срещат разнообразни вторични минерални образувания — т.нар. спелеотеми. Най-познати са сталагмитите и сталактитите, които се формират от капеща или течеща вода, носеща разтворени минерали. Капката вода оставя тънък слой калцит (или друг минерал) и с времето се изграждат:

• Сталнактити — висят от тавана;
• Сталagmити — издигат се от пода;
• колони — когато сталагмит и сталактит се срещнат и се слеят;
• поточни камъни (flowstone), содени сламки (soda straws), хеликтити и други сложни форми.

Съставът най-често е калцитов (калциев карбонат), но могат да се наблюдават и аргонит, силикатни или желязосъдържащи отлагания. Растежът на тези образувания е много бавен — от милиметри до сантиметри за хиляди години.

Живот в пещерите

Входовите зони на пещерите са по-богати на живот, защото получават малко светлина и енергия отвън. Там могат да се срещнат змии, мишки, паяци и дикани. В по-дълбоките, тъмни части животните са по-специализирани. Често срещани обитатели са прилепите (Прилепите), пещерните щурци и разнообразни безгръбначни, които опират на хранителните ресурси като гуано (прелетни прилепи) или органична материя внесена отвън.

По отношение на адаптацията, организмите в пещерите се делят на:

• Тробионти (облигатни пещерни видове) — живеят само в пещери, често без очи и с депигментация;
• Троглофили — могат да живеят и вътре, и извън пещерите;
• Троглохини (троксени) — използват пещерите за подслон, но не зависят напълно от тях (напр. някои видове прилепи).

Пещерните екосистеми са крехки и зависими от малки количества енергия, постъпваща отвън, така че всеки натиск (замърсяване, туризъм) може да промени баланса.

Хората и пещерите

Пещерите са били използвани от хората като подслон и култови места още от праисторическо време. През каменната ера много хора са живели в пещери в Европа и други части на света; в някои пещери са оставени впечатляващи рисунки и артефакти. Днес пещерите се използват за туризъм, научни изследвания, обучение и в редки случаи за временно подслон (подслон на туристите

Спелеология и безопасност

Хората, които изследват пещерите, се наричат пещерняци или спелеолози. Изследването на пещерите се нарича спелеология. Пещерняците влизат в пещерите за забавление, спорт, научни наблюдения и картографиране. Това е дейност, която може да бъде опасна поради редица рискове: потапяне при внезапни наводнения, падания в дълбоки дупки, обезводняване, хипотермия и затруднения при измъкване от тесни проходи.

При добрата практика пещерняците:

• влизат в групи (обикновено минимум 3–4 души);
• носят поне 2–3 резервни източника на светлина и резервни батерии; на всяка каска е прикрепена по една светлина;
• ползват предпазни каски, въжета, седалки и техники за безопасно спускане и изкачване;
• носят карта, компас/GPS (където е възможно), първа долекарска помощ и комуникационни средства;
• информират външни лица за плана на прехода и времето за връщане.

Опазване и заплахи

Пещерите са уязвими към човешки въздействия. Докосването на сталактити и сталагмити с ръка оставя мазнини, които спират по-нататъшния растеж; светлината и влагата от осветлението могат да предизвикат поява на водорасли и лишеи по образуванията; замърсяване от отпадъци и оттичане на замърсени води променя химията на подземните води и животинските общности. Археологическите и палеонтологичните находки също са лесно увреждани при небрежно посещение.

За да се запазят пещерите, е важно:

• да се следват обозначените пътеки и указания в шоу-пещерите;
• да не се докосват спелеотеми и стенописи;
• да не се оставя отпадък и да не се палят огньове вътре;
• при научни изследвания и посещения да се изискват разрешения и да се работи със специалисти;
• да се подкрепя законодателната и местната защита на важни пещерни системи.

Пещерите представляват ценен природен и културен ресурс — за науката, историята и туризма. Отговорното поведение на посетителите и строгите мерки за опазване гарантират, че уникалните им форми и обитатели ще останат недокоснати и достъпни и за бъдещите поколения.

Въпроси и отговори

В: Какво е пещера?

Въпрос: Какви видове образувания могат да бъдат открити в пещерите?

В: Какви видове животни живеят в пещерите?

Въпрос: Живели ли са някога хора в пещери?

В: Има ли рисунки по стените на някои пещери?

В: Кой изследва пещерите?

В: Опасно ли е да се изследват пещери?

Търсене по буква