Змиите са влечуги и принадлежат към разред Squamata. Повечето са месоядни, с дълги тънки тела и без видими крака. Днес са описани поне 20 семейства, около 500 рода и приблизително 3400 вида, като изследванията продължават и числото може да се променя.

Произход и вкаменелости

Най-ранните известни вкаменелости на змии са от юрския период, преди около 143–167 милиона години. През еволюцията си змиите са променили формата на тялото и скелета си, като част от адаптациите са свързани с преминаване към безкрак живот и завръщане към различни местообитания — от подземни ниши до дървета и водни басейни.

Външни и вътрешни характеристики

Тялото им е покрито с припокриващи се люспи, които ги предпазват, помагат при движение по различни повърхности и при катерене по дървета. Цветът и шарките на люспите могат да служат за камуфлажен ефект или като предупредителен сигнал към хищници и други животни.

Черепът на много видове е по-разчленен в сравнение с този на техните предци — черепи с повече стави в сравнение с тези на гущерите. Това дава възможност на змиите да поглъщат плячка, която е много по-голяма от собствената им глава. В тесните им тяла двойните органи (например бъбреците) се подреждат един зад друг, а не един до друг. При повечето видове функционира само един бял дроб, докато другият е редуциран.

Някои видове са запазили тазов пояс с чифт остатъчни нокти (пелвични шпори) от двете страни на клоаката. Змиите нямат клепачи и външни уши; могат да съскат, но общо взето не издават широк спектър гласови звуци.

Сетива и поведение

Змиите виждат достатъчно добре за лов и ориентиране, като при някои видове зрението е специализирано за нощна активност. Те "вкусват" миризмите с езика си, като ги въвеждат в устата си и ги пренасят до вомероназалния (Якобсоновия) орган — това усилва възприемането на химични следи в околната среда. Освен това са изключително чувствителни към вибрациите на земята и при някои групи (напр. питони и гърмящи змии) има специални топлинни рецептори, които позволяват възприемане на топлинни сигнали от телата на топлокръвни животни и така да локализират плячката (инфрачервени лъчи).

Местообитание и разпространение

Повечето змии живеят в тропиците, но се срещат и в почти всички други климатични пояси. Малко видове живеят отвъд Тропика на Рака или Тропика на Козирога, а само един вид — обикновената усойница (Vipera berus) - живее отвъд Полярния кръг. Змиите заемат разнообразни ниши: сухи пустини, влажни тропически гори, савани, горски подстъпи, реки, езера и океани (морски змии), както и подземни проходи (почвата).

Движение

Змиите имат различни начини на придвижване, адаптирани към средата: странична вълнообразна (латерална) вълна по твърда повърхност, правоходно (rectilinear) придвижване при тежки видове, концертинно при катерене по тесни пространства и странично ходене (sidewinding) в пясъци. Тази гъвкавост им позволява да колонизират различни местообитания.

Храна и хранене

Змиите са предимно хищници — ловуват насекоми, земноводни, риби, птици и бозайници. Начините на улавяне и усвояване са различни: някои убиват плячката чрез стягане (питони, боа), други използват отрова, инжектирана с помощта на зъби или хоботни опорни структури. След залавяне на плячката, благодарение на гъвкавия череп и разтегливите челюсти, могат да погълнат жива или голяма в сравнение с главата си плячка.

Размножаване

Методи на размножаване варират: много змии снасят яйца (овипарност), други раждат живи малки (ововивипарност или истинска вивипарност). Някои видове предоставят ограничена родителска грижа (напр. пазене на гнездото при някои питони), но при повечето грижите завършват с полагането на яйцата или раждането.

Отровни змии и значение за хората

Не всички змии са отровни, но сред описаните видове има значителен брой с потенциално опасна отрова за хората. Отровните змиите използват отровата за обездвижване и предварително разпадане на тъканите на плячката; при хора тя може да има невротоксични, хемотоксични или комбинирани ефекти. Змиите имат различни видове зъби — предни (солено- или прогнатни) за бързо инжектиране на отрова, или зъби, разположени по-навътре в устата (задни) при някои групи. Много от ухапванията са предотвратими; при ужилване е важно да се потърси медицинска помощ и при необходимост антисерум. В същото време змиите изпълняват важна роля в екосистемите, контролирайки популациите на гризачи и други вредители.

Размери и екстреми

Размерът на змиите варира силно: от дребни видове като нишковидната змия с дължина около 10,4 см (нишковидна змия) до големи представители като мрежестия питон с дължина около 6,95 м. В историята са известни и още по-големи видове — измрялата змия Титанобоа е достигала приблизително 12,8 м дължина.

Опазване

Много видове змии са застрашени от загуба на местообитания, преследване от хора, незаконна търговия с екзотични видове и населване на територии от инвазивни видове. Защитата им изисква опазване на местообитанията, контрол на бракониерството и образователни кампании, които да намалят ирационалния страх и преследване на змии. Те са ключови за баланса в екосистемите и често служат като индикатори за здравето на средата, в която живеят.

Змиите са разнообразна и адаптивна група животни с множество уникални адаптации — от специализираните сетива до начини на движение и стратегии за лов. Разбирането им помага както за тяхното опазване, така и за по-доброто съжителство между хора и змии.