Рудимент
Вестигиалните органи са органи на тялото, които са по-малки и по-прости от тези при сродните видове. Те са загубили или почти са загубили първоначалната си характеристика.
Видимостта е доказателство за еволюцията, тъй като тя има смисъл само ако е имало еволюция. Те са една от загадките на додарвиновата естествена история. Загадката изчезна, след като биолозите разбраха, че някога те са били работещи адаптации, при предците на днешните животни.
Те се срещат при животни (и растения), които са променили начина си на живот в сравнение със своите предшественици. Така змиите са загубили краката си, тъй като системата им на движение се е променила. Но един вид змии - боа - имат остатъчни задни крака и таз. Друг пример е човешкият вермиформен апендикс. Той е бил много по-голям и в него са се съхранявали микроби, които са произвеждали целулаза за разграждане на клетъчните стени на растенията. Листата са основната храна на маймуните, но те не са основна част от диетата на човека. Целулозата не може да се смила от нашия вид.
Неизползваният орган обикновено дегенерира и се смалява или напълно изчезва. Така земноводните, живеещи в тъмни пещери, губят зрението си и цвета на тялото си. Мутациите се натрупват. Всички структури се нуждаят от енергия за своето развитие, поддръжка и тегло. Това, както и рискът от заболяване на частта (например инфекция, рак), осигуряват известен подбор за премахване на частите, които вече не помагат за физическата годност на организма.
Човешкият апендикс е имал селекция срещу него поради смъртните случаи от апендицит. Апендицитът е бил нелечим до наши дни. Селекционният натиск вероятно е бил слаб, тъй като повечето случаи се появяват след възрастта на максимална раждаемост.
Наблюденията върху живеещите в пещери амфиподи Gammarus minus показват активен подбор срещу техните вестигиални очи. Когато се чифтосват, мъжките остават върху женските около седмица след оплождането, като ги пазят от други мъжки. Размерите на очите на сдвоените мъжки са сравнени с тези на несдвоените мъжки. Размерите на очите на сдвоените мъжки са по-малки от тези на несдвоените. Очевидно е, че средно погледнато, мъжките по двойки имат по-висока плодовитост от мъжките без двойки. Градиентът на селекцията е оценен на -0,30, което означава, че селекцията за малки очи е доста силна. Изследователите предполагат, че загубата на зрение освобождава повече нервна система за обработка на други сетивни сигнали. стр. 310
Понякога селекцията превръща рудиментарните органи в нови функции. Така ушните миди на бозайниците някога са били кости в челюстта на ранните протобозайници - Therapsida. Халтериите на мухите са идеален пример. За това явление е създадена думата екзаптация.
Фитнес
Всички функции и структури се развиват и променят, защото влияят върху биологичната пригодност на организма. Те увеличават или намаляват вероятността индивидите да се възпроизвеждат и да допринасят с гени за следващото поколение. Така например способността на една жаба да оцелява след ухапване от местната отровна змия повишава нейния фитнес. Но ако тя живее в район, където няма змия, това намалява нейната фитнес способност. Това е така, защото тя понася "разходите" на сложния механизъм, без да получава каквото и да е предимство в оцеляването и размножаването. Това работи и в обратната посока. Змиите, които се хранят с токсична плячка, трябва да използват начини да оцелеят от токсините на плячката. Храносмилането и метаболизмът на змиите са по-бавни и те се придвижват по-бавно. Вижте грубокожия тритон и змията жартиера.
Всяко нещо си има цена: или изразходва енергия, или структурата му заема място, което може да се използва по друг начин.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват вестигиалните органи?
О: Вестигиалните органи са органи на тялото, които са по-малки и по-прости от тези при сродните видове. Те са изгубили или почти изгубили първоначалната си функция и са доказателство за еволюцията.
Въпрос: Как се появяват вестигиалните органи?
О: Жилавите органи се появяват при животни (и растения), които са променили начина си на живот спрямо своите предци. Например змиите са загубили краката си, тъй като системата им на движение се е променила.
Въпрос: Кой е пример за вестгиален орган при хората?
О: Човешкият вермиформен апендикс е пример за остатъчен орган при хората. Той е бил много по-голям и е съхранявал микроби, които са произвеждали целулаза за разграждане на клетъчните стени на растенията, но вече не се използва, тъй като листата не са част от основната храна на хората.
Въпрос: Защо неизползваните органи обикновено дегенерират?
О: Неизползваните органи обикновено дегенерират, защото изискват енергия за развитие, поддържане и тегло, но не осигуряват никаква полза за физическата форма на организма, така че има селекционен натиск срещу тях. Освен това, ако се оставят неизползвани, те могат да бъдат по-предразположени към заболявания като инфекции или рак.
Въпрос: Може ли подборът да превърне един наследствен орган в нещо полезно?
О: Да, понякога подборът може да превърне рудиментарен орган в нещо полезно - това явление е известно като екзаптация. Пример за това са ушните миди на бозайниците, които някога са били кости в челюстта на ранните протобозайници, наречени Therapsida.
Въпрос: Какво са наблюдавали изследователите за живеещите в пещери амфиподи Gammarus minus?
О: Изследователите са наблюдавали активен подбор на пещерните амфиподи Gammarus minus срещу наличието на рудиментарни очи при чифтосване - чифтосаните мъжки са имали по-малки очи от нечифтосаните, което се дължи на по-високата раждаемост, свързана с малките очи, които освобождават повече ресурси на нервната система за обработка на други сензорни сигнали.
