Апендикс (вермиформен израстък): анатомия, еволюция и апендицит

В човешката анатомия апендиксът (или вермиформен апендикс; също и цекален апендикс; вермикс; или вермиформен израстък) е сляпо завършваща тръба, свързана с цекума (или сляпото черво). Сляпото черво е подобна на торбичка част от дебелото черво и апендиксът се намира близо до връзката между тънкото и дебелото черво. Терминът "вермиформен" идва от латински и означава "червеобразен на външен вид".

Анатомия и вариации

При възрастните апендиксът обикновено е дълъг около 6–9 см, но размерът варира значително (от 1 до над 20 см при отделни индивиди). Формата е тръбовидна, със стена, съставена от мукоза, субмукоза, мускулна обвивка и сероза. В лигавицата и подлигавицата има изобилие от лимфоидна тъкан, поради което апендиксът често е свързан с имунни функции.

Кръвоснабдяването идва предимно от апендикулярна артерия — клон на илеоколичната артерия. Нервното снабдяване и лимфният дренаж са в съответствие с останалата част на цекалната област.

Позицията на апендикса спрямо цекума и коремната кухина е вариабилна. Най-честите положения са:

  • ретроцекално (зад цекума) — най-често;
  • пелвично (надолу в таза);
  • преди или зад илеума (предилеално/постилеално);
  • субцекално (под цекума).

Еволюция и възможни функции

Дълго време апендиксът е разглеждан като вестигиален орган без важна функция при хората. Дарвин и други еволюционни биолози предполагат, че предците на човека са използвали по-големи цекуми и апендикси за разграждане на богати на целулоза растения, подобно на някои съвременни тревопасни бозайници. Като пример в статията е посочена коалата, чийто дълъг сляп черво-апендикс съдържа бактерии, специализирани в разграждането на целулозата.

Съвременните изследвания обаче показват, че при хората апендиксът има и биологични функции. Някои важни роли, описвани в литературата, са:

  • резервоар за полезна чревна микрофлора — апендиксът може да приюти коменсални бактерии, които подпомагат възстановяването на нормалната флора след диария;
  • имунологична роля — лимфоидната тъкан в апендикса участва в развитието на имунните реакции, особено в ранната възраст;
  • влияние върху състава на чревната микробиота, което може да има ефект върху здравето, макар конкретните дългосрочни последици да не са напълно изяснени.

Все още обаче апендиксът е значително по-малък у хората в сравнение с много тревопасни животни, което подкрепя идеята за частична редукция в хода на еволюцията при преминаване към по-разнообразна и по-лесно смилаема диета.

Апендицит (възпаление на апендикса)

Аппендицитът е възпаление на апендикса и е една от най-честите причини за остър коремен хирургичен случай. Обичайно възниква при запушване на просвета на апендикса — причините за запушване могат да включват:

  • феколити (твърди изпражнения, "камъни" в апендикса);
  • хипертрофия на лимфоидна тъкан (често след вирусни инфекции);
  • чужди тела или, по-рядко, тумори.

След запушване се развива бактериална колонизация, повишено налягане, исхемия и възпаление, което може да доведе до перфорация, абсцес или генерализиран перитонит, ако не се лекува навреме.

Клинична картина

Типичните симптоми и признаци включват:

  • първоначална болка около пъпа или горна част на корема, която след няколко часа се локализира в долния десен квадрант (класическо "миграционно" болкоувяване);
  • загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане;
  • леко до умерено повишение на телесната температура и увеличен брой левкоцити в кръвта;
  • локална болезненост при палпация в областта на Макбърни (McBurney) или други провокационни тестове при физикалния преглед.

Диагностика

Диагнозата е клинична, но образните изследвания улесняват потвърждението, особено при нетипична клиническа картина:

  • ултразвук на корема — често предпочитан при деца и бременни;
  • компютърна томография (CT) — висока чувствителност и специфичност при възрастни;
  • магнитно-резонансна томография (MRI) — използва се при бременни и в ситуации, където радиацията е нежелателна;
  • лабораторни тестове — пълна кръвна картина, CRP и други маркери на възпаление.

Лечение и усложнения

Стандартното лечение при потвърден или силно подозираем апендицит е хирургично отстраняване на апендикса (апендектомия). Операцията може да бъде извършена:

  • лапароскопски — с по-малки разрези, по-бързо възстановяване и по-нисък риск от инфекции на раната;
  • отворен (лапаротомия) — при усложнения, перитонит или при липса на лапароскопски възможности.

При някои случаи на неусложнен апендицит лечението с антибиотици може да е опция, но има риск от повторна поява и необходимост от по-късна операция.

Възможни усложнения при забавено или неправилно лечение включват:

  • перфорация на апендикса и генерализиран перитонит;
  • интраперитонеални абсцеси;
  • сепсис и други системни инфекции;
  • редки дългосрочни последствия при неправилно лечение.

Епидемиология и дребни бележки

Аппендицитът е честа причина за остър корем, като рискът за живота в развитите здравни системи е нисък при своевременно лечение. Възрастовият пик е в младежката и ранна възрастна фаза (около 10–30 години), но заболяването може да се прояви във всяка възраст.

Рядко в апендикса се развиват тумори — най-често невроендокринни (карциноидни) тумори. След апендектомия повечето хора нямат значими дългосрочни проблеми; съществуват обаче изследвания, които разглеждат възможна връзка между отстраняването на апендикса и промени в имунната система или риска от възпалителни заболявания на червата, но данните са смесени и без категорични заключения.

Обобщение

Апендиксът е малък придатък на сляпото черво с богата лимфоидна тъкан. Макар исторически да е възприеман като безполезен, днешните изследвания подчертават негови възможни роли в имунитета и поддържането на полезната чревна микрофлора. Същевременно апендиксът може да се възпали (апендицит) и да изисква спешна медицинска намеса. При поява на болка в долния десен квадрант на корема или на симптоми, съвместими с апендицит, е важно да се потърси медицинска помощ своевременно.

Резервоар на чревната флора

Последните проучвания показват, че апендиксът е сигурно място за полезните бактерии, когато болестта изхвърля тези бактерии от останалите части на червата. Това предложение се основава на ново разбиране за това как имунната система подпомага растежа на полезната чревна флора в комбинация с много добре познати характеристики на апендикса, включително неговата архитектура, разположението му точно под нормалния еднопосочен поток от храна и микроби в дебелото черво и връзката му с големи количества имунна тъкан. Изследвания, проведени в университетската болница Уинтроп, показват, че при лица без апендикс вероятността от повторна поява на колит, причинен от Clostridium difficile, е четири пъти по-голяма. Следователно апендиксът може да действа като "убежище" за коменсалните ("добрите") бактерии. Този резервоар от чревна флора може да послужи за възстановяване на храносмилателната система след преболедуване от дизентерия или холера.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява апендиксът?


О: Апендиксът е тръба със сляп край, свързана с цекума (или сляпото черво), който е подобна на торбичка част от дебелото черво. Разположен е близо до връзката на тънкото и дебелото черво, а дължината му е приблизително 4 до 6 сантиметра.

В: Какво означава "вермиформен"?


О: Терминът "вермиформен" идва от латински и означава "червеобразен на външен вид".

В: Каква функция има апендиксът при хората?


О: Апендиксът няма видима функция при хората, но може да служи като хранилище за полезни ("добри") чревни бактерии, които ни помагат при смилането на трудната храна и борбата с микробите.

В: Защо Дарвин предполага, че апендиксът е бил използван от ранния прародител на човека?


О: Дарвин предполага, че апендиксът може би е бил използван за храносмилане на листата при приматите. Възможно е ранният прародител на човека също да е разчитал на тази система и да е живял на диета, богата на листа.

В: Как еволюцията е повлияла на използването на апендикса?


О: С течение на времето хората са консумирали по-малко зеленчуци и са еволюирали. В продължение на хиляди години този орган се е смалявал, за да освободи място за стомаха, което го е превърнало в рудиментарен орган, който в хода на еволюцията се е разградил почти до нула.

Въпрос: По какъв начин растителноядните бозайници като коалите използват придатъците си по-различно от хората?


О: Растителноядните бозайници, като коалите, имат големи апендицити, които обикновено са придружени и от други приспособления. Целулозата от клетъчните стени на растенията е трудна за разграждане, така че техните цекуми са прикрепени към пресечните точки между тънките и дебелите черва като нашите, но са много дълги, за да могат да приемат бактерии, специфични за разграждането на целулозата.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3