Апендикс
В човешката анатомия апендиксът (или вермиформен апендикс; също и цекален апендикс; вермикс; или вермиформен израстък) е сляпо завършваща тръба, свързана с цекума (или сляпото черво).
Сляпото черво е подобна на торбичка част от дебелото черво. Апендиксът се намира близо до връзката между тънкото и дебелото черво. Терминът "вермиформен" идва от латински и означава "червеобразен на външен вид".
Апендиксът няма никаква функция при хората, но може да причини заболявания (като апендицит). При нас той е вестигиален орган.
Дарвин предполага, че апендиксът може би се използва за храносмилане на листата при приматите. С течение на времето хората са консумирали по-малко зеленчуци и са еволюирали. В продължение на хиляди години този орган е станал по-малък, за да освободи място за стомаха. Това е рудиментарен орган, който в хода на еволюцията се е разградил почти до нула.
Билкоядните бозайници, като коалата, имат големи придатъци, а обикновено и други приспособления. Целулозата от клетъчните стени на растенията е трудна за разграждане. Сляпото черво на коалата е прикрепено към пресечната точка на тънките и дебелите черва, както е при хората, но е много дълго. Това му позволява да приема бактерии, специфични за разграждането на целулозата.
Възможно е прародителят на ранния човек също да е разчитал на тази система и да се е хранил с богата на листа храна. Когато човекът започнал да се храни с по-лесни за храносмилане храни, той станал по-малко зависим от богатите на целулоза растения за получаване на енергия.
Резервоар на чревната флора
Последните проучвания показват, че апендиксът е сигурно място за полезните бактерии, когато болестта изхвърля тези бактерии от останалите части на червата. Това предложение се основава на ново разбиране за това как имунната система подпомага растежа на полезната чревна флора в комбинация с много добре познати характеристики на апендикса, включително неговата архитектура, разположението му точно под нормалния еднопосочен поток от храна и микроби в дебелото черво и връзката му с големи количества имунна тъкан. Изследвания, проведени в университетската болница Уинтроп, показват, че при лица без апендикс вероятността от повторна поява на колит, причинен от Clostridium difficile, е четири пъти по-голяма. Следователно апендиксът може да действа като "убежище" за коменсалните ("добрите") бактерии. Този резервоар от чревна флора може да послужи за възстановяване на храносмилателната система след преболедуване от дизентерия или холера.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява апендиксът?
О: Апендиксът е тръба със сляп край, свързана с цекума (или сляпото черво), който е подобна на торбичка част от дебелото черво. Разположен е близо до връзката на тънкото и дебелото черво, а дължината му е приблизително 4 до 6 сантиметра.
В: Какво означава "вермиформен"?
О: Терминът "вермиформен" идва от латински и означава "червеобразен на външен вид".
В: Каква функция има апендиксът при хората?
О: Апендиксът няма видима функция при хората, но може да служи като хранилище за полезни ("добри") чревни бактерии, които ни помагат при смилането на трудната храна и борбата с микробите.
В: Защо Дарвин предполага, че апендиксът е бил използван от ранния прародител на човека?
О: Дарвин предполага, че апендиксът може би е бил използван за храносмилане на листата при приматите. Възможно е ранният прародител на човека също да е разчитал на тази система и да е живял на диета, богата на листа.
В: Как еволюцията е повлияла на използването на апендикса?
О: С течение на времето хората са консумирали по-малко зеленчуци и са еволюирали. В продължение на хиляди години този орган се е смалявал, за да освободи място за стомаха, което го е превърнало в рудиментарен орган, който в хода на еволюцията се е разградил почти до нула.
Въпрос: По какъв начин растителноядните бозайници като коалите използват придатъците си по-различно от хората?
О: Растителноядните бозайници, като коалите, имат големи апендицити, които обикновено са придружени и от други приспособления. Целулозата от клетъчните стени на растенията е трудна за разграждане, така че техните цекуми са прикрепени към пресечните точки между тънките и дебелите черва като нашите, но са много дълги, за да могат да приемат бактерии, специфични за разграждането на целулозата.
