Апендикс (вермиформен израстък): анатомия, еволюция и апендицит

В човешката анатомия апендиксът (или вермиформен апендикс; също и цекален апендикс; вермикс; или вермиформен израстък) е сляпо завършваща тръба, свързана с цекума (или сляпото черво). Сляпото черво е подобна на торбичка част от дебелото черво и апендиксът се намира близо до връзката между тънкото и дебелото черво. Терминът "вермиформен" идва от латински и означава "червеобразен на външен вид".

Анатомия и вариации

При възрастните апендиксът обикновено е дълъг около 6–9 см, но размерът варира значително (от 1 до над 20 см при отделни индивиди). Формата е тръбовидна, със стена, съставена от мукоза, субмукоза, мускулна обвивка и сероза. В лигавицата и подлигавицата има изобилие от лимфоидна тъкан, поради което апендиксът често е свързан с имунни функции.

Кръвоснабдяването идва предимно от апендикулярна артерия — клон на илеоколичната артерия. Нервното снабдяване и лимфният дренаж са в съответствие с останалата част на цекалната област.

Позицията на апендикса спрямо цекума и коремната кухина е вариабилна. Най-честите положения са:

• ретроцекално (зад цекума) — най-често;
• пелвично (надолу в таза);
• преди или зад илеума (предилеално/постилеално);
• субцекално (под цекума).

Еволюция и възможни функции

Дълго време апендиксът е разглеждан като вестигиален орган без важна функция при хората. Дарвин и други еволюционни биолози предполагат, че предците на човека са използвали по-големи цекуми и апендикси за разграждане на богати на целулоза растения, подобно на някои съвременни тревопасни бозайници. Като пример в статията е посочена коалата, чийто дълъг сляп черво-апендикс съдържа бактерии, специализирани в разграждането на целулозата.

Съвременните изследвания обаче показват, че при хората апендиксът има и биологични функции. Някои важни роли, описвани в литературата, са:

• резервоар за полезна чревна микрофлора — апендиксът може да приюти коменсални бактерии, които подпомагат възстановяването на нормалната флора след диария;
• имунологична роля — лимфоидната тъкан в апендикса участва в развитието на имунните реакции, особено в ранната възраст;
• влияние върху състава на чревната микробиота, което може да има ефект върху здравето, макар конкретните дългосрочни последици да не са напълно изяснени.

Все още обаче апендиксът е значително по-малък у хората в сравнение с много тревопасни животни, което подкрепя идеята за частична редукция в хода на еволюцията при преминаване към по-разнообразна и по-лесно смилаема диета.

Апендицит (възпаление на апендикса)

Аппендицитът е възпаление на апендикса и е една от най-честите причини за остър коремен хирургичен случай. Обичайно възниква при запушване на просвета на апендикса — причините за запушване могат да включват:

• феколити (твърди изпражнения, "камъни" в апендикса);
• хипертрофия на лимфоидна тъкан (често след вирусни инфекции);
• чужди тела или, по-рядко, тумори.

След запушване се развива бактериална колонизация, повишено налягане, исхемия и възпаление, което може да доведе до перфорация, абсцес или генерализиран перитонит, ако не се лекува навреме.

Клинична картина

Типичните симптоми и признаци включват:

• първоначална болка около пъпа или горна част на корема, която след няколко часа се локализира в долния десен квадрант (класическо "миграционно" болкоувяване);
• загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане;
• леко до умерено повишение на телесната температура и увеличен брой левкоцити в кръвта;
• локална болезненост при палпация в областта на Макбърни (McBurney) или други провокационни тестове при физикалния преглед.

Диагностика

Диагнозата е клинична, но образните изследвания улесняват потвърждението, особено при нетипична клиническа картина:

• ултразвук на корема — често предпочитан при деца и бременни;
• компютърна томография (CT) — висока чувствителност и специфичност при възрастни;
• магнитно-резонансна томография (MRI) — използва се при бременни и в ситуации, където радиацията е нежелателна;
• лабораторни тестове — пълна кръвна картина, CRP и други маркери на възпаление.

Лечение и усложнения

Стандартното лечение при потвърден или силно подозираем апендицит е хирургично отстраняване на апендикса (апендектомия). Операцията може да бъде извършена:

• лапароскопски — с по-малки разрези, по-бързо възстановяване и по-нисък риск от инфекции на раната;
• отворен (лапаротомия) — при усложнения, перитонит или при липса на лапароскопски възможности.

При някои случаи на неусложнен апендицит лечението с антибиотици може да е опция, но има риск от повторна поява и необходимост от по-късна операция.

Възможни усложнения при забавено или неправилно лечение включват:

• перфорация на апендикса и генерализиран перитонит;
• интраперитонеални абсцеси;
• сепсис и други системни инфекции;
• редки дългосрочни последствия при неправилно лечение.

Епидемиология и дребни бележки

Аппендицитът е честа причина за остър корем, като рискът за живота в развитите здравни системи е нисък при своевременно лечение. Възрастовият пик е в младежката и ранна възрастна фаза (около 10–30 години), но заболяването може да се прояви във всяка възраст.

Рядко в апендикса се развиват тумори — най-често невроендокринни (карциноидни) тумори. След апендектомия повечето хора нямат значими дългосрочни проблеми; съществуват обаче изследвания, които разглеждат възможна връзка между отстраняването на апендикса и промени в имунната система или риска от възпалителни заболявания на червата, но данните са смесени и без категорични заключения.

Обобщение

Апендиксът е малък придатък на сляпото черво с богата лимфоидна тъкан. Макар исторически да е възприеман като безполезен, днешните изследвания подчертават негови възможни роли в имунитета и поддържането на полезната чревна микрофлора. Същевременно апендиксът може да се възпали (апендицит) и да изисква спешна медицинска намеса. При поява на болка в долния десен квадрант на корема или на симптоми, съвместими с апендицит, е важно да се потърси медицинска помощ своевременно.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява апендиксът?

В: Какво означава "вермиформен"?

В: Каква функция има апендиксът при хората?

В: Защо Дарвин предполага, че апендиксът е бил използван от ранния прародител на човека?

В: Как еволюцията е повлияла на използването на апендикса?

Въпрос: По какъв начин растителноядните бозайници като коалите използват придатъците си по-различно от хората?

Търсене по буква