Късна креда (Горна креда): последен период на динозаврите и К/Т измиране

Горна креда — последният етап на динозаврите: трицератопс, тиранозавър, плувни хищници, разцвет на цветните растения и кулминация в К/Т масовото измиране.

Горната креда е последната геоложка епоха в кредата. Започва преди 100,5 милиона години и завършва преди 66 милиона години.

Традиционно кредата се разделя на долна креда (ранна) и горна креда (късна) поради различните скали. Скалите отразяват условията, при които са се образували. От най-ниската към най-високата епоха тя се подразделя на ценоманска, туронска, кониаска, сантонска, кампанска и маастрихтска.

Горната креда е времето на кредата. Кредата е съставена от безброй милиони варовикови (CaCO₃ ) пластинки, наречени коколити. Те са толкова малки, че могат да се видят само със светлинен микроскоп; за детайлите е необходим електронен микроскоп. Плочите са образувани от едноклетъчни планктонни водорасли, наречени коколитофори, и са се отложили в крайбрежните морета.

Единствената друга скала, която се среща в кредата, е кремъкът, който е силициев (силициев диоксид, SiO₂ ). Тя произлиза от онези водорасли и животни, чиито скелети са изградени от силициев диоксид. Несъмнено това бележи периоди, когато климатът е бил малко по-различен.

Креда е последният период, в който динозаврите са доминиращи сухоземни животни. По това време са живели трицератопс, тиранозавър и велосираптор. Огромният мозазавър е бил доминиращ морски хищник. През периода Креда птиците стават по-разнообразни. Цъфтящите растения се развили повече и станали доминиращи растения на сушата. Горната креда завършва със събитието на измиране К/Т.

Стратиграфия и подразделения

Горната креда обхваща шест официални подепохи (по ред на възходящата им възраст): ценоман, турон, кониак, сантон, кампан и маастрихт. По-строгото възрастово датиране дава приблизителни граници: ценоман (≈100,5–93,9 Ma), турон (≈93,9–89,8 Ma), кониак (≈89,8–86,3 Ma), сантон (≈86,3–83,6 Ma), кампан (≈83,6–72,1 Ma) и маастрихт (≈72,1–66,0 Ma). Тези подразделения се базират на характерни фосилни групи (биостратиграфия) и промени в седиментите.

Геология, море и климат

Горната креда е време на високи глобални морски равнища и сравнително топъл климат — полюсите са били значително по-топли от днес и ледникови щитове липсват или са минимални. Високите морски нива довеждат до разпространение на плитки епиконтинентални морета, например Западноинтериорното море в Северна Америка, което разделя континента на две. Интензивната тектонска активност и разграждането на суперконтинента Гондвана водят до продължаващо разделяне на континентите и оформяне на днешните контури.

Белите варовици от този период (от латинската дума creta — креда) са образувани предимно от падналите коколити (плочки от коколитофори). Често срещани са и пластове от кремък, произлизащ от организми със силициеви скелети — най-вече радиоларии, спонджоподобни и други силициеви микроорганизми. Съставът на седиментите отразява промени в морските условия, биологичната продукция и химията на океана.

Живот на сушата и в моретата

Кредата е пълна с биологично разнообразие. На сушата доминират различни групи динозаври — от големи орнитоподи и цератопси до массивни тераподи като тиранозавър. През маастрихт са известни родове като трицератопс и големите хищници. Много линии динозаври показват адаптации към различни екологични ниши: растителноядни, пасищни, бързи хищници и т.н.

Птиците (клатерата на пернатите динозаври) се диверсифицират — появяват се множество групи с различни форми и размери. Мамалите остават предимно малки, но вече са налични разнообразни групи, от които в бъдещето ще произлязат съвременните бозайници.

В морето владетел е група морски влечуги — мозазаври (мозазаври), но има и плезиозаври и други хищни рептили. Богата е фауната на мекотели: амонити и белемнити са широко разпространени до самия край на кредата. Пленктоният — наред с коколитофорите — включва и форозините и други организми, които оформят основата на хранителната верига.

Развитие на растенията и екосистемите

Една от ключовите биологични промени в горната креда е бързото разпространение и усвояване на цъфтящите растения (ангiosperms). Те стават все по-важни в сухоземните екосистеми и взаимодействат тясно с насекомите-полинизатори, което допринася за еволюцията на сложни растително-животински взаимодействия и нови ниши.

Събитието К/Т (К/Пг) — масово измиране преди 66 млн. г.

Краят на горната креда е маркиран от едно от най-известните масови измирания в историята на живота — събитието К/Т (сега по-правилно обозначавано като К/Пг, Креда/Палеоген), което се случва преди около 66 милиона години. Последствията са драматични: изчезват всички не-птични динозаври, много групи птерозаври, амонити, голяма част от морските рептили (напр. плезиозаври и мозазаври в някои линии), много видове морски безгръбначни и редица микробиални и растителни групи.

Доказателствата за катастрофалния характер на събитието включват:

• глобална тънка глина/прахова пласт с високо съдържание на иридий (рядък на земната кора, но разпространен в метеорити);
• наличие на шокирани минерали (шок кварц) и микросферули (тектити), които индикират високоенергиен удар;
• идентифициран огромен ударен кратер — Чиксулуб (Chicxulub) на полуостров Юкатан — съвпадащ по възраст с границата К/Пг.

Теорията за удара на голям астероид или комета е подкрепена от множество геоложки и геофизични данни и днес е широко приета като основен катализатор на измирането. Големият болид (оценяван на ~10–15 km в диаметър) е причинил незабавни локални и глобални последици: ударна вълна, пожарни бури, масивни цунами и въвеждане на прах и аерозоли в атмосферата. Това пречи на фотосинтезата, предизвиква глобално застудяване (вследствие на блокиране на слънчевата радиация) и впоследствие дългосрочно затопляне от високи нива на CO2.

Към обяснението за измирането вероятно са допринесли и мащабните вулканични изригвания — най-вече пушенето на Деканските трапи в Индия — които отделят големи количества вулканични газове (CO2, SO2) и частици, променящи климата и химията на океана. Съвременната научна гледна точка вижда комбинация от удар и вулканизъм (с различно отношение на приноса в различни региони) като причина за глобалния срив на екосистемите.

Изборност и наследство

Измирането е селективно — не всички групи изчезват еднакво. Малки разходени животни с широка екологична пластичност оцеляват по-лесно (някои бозайници, костни риби, крокодили, костенурки, някои птици и растения). Изчезват обаче много специализирани организми и целите важни групи като амонитите. Птиците (клъстер от пернати потомци на динозаврите) са сред оцелелите динозаври, което позволява последващата им радиация в палеоген.

Възстановяването на екосистемите е било дълъг процес, частично завършил през ранния палеоген, когато бозайниците започват да заемат отворилите се ниши и да се развиват в големина и разнообразие, което води до доминацията им през кайнозоя.

Значение и изследвания

Горната креда и събитието К/Т са ключови за разбирането на големи еволюционни и екологични промени. Проучванията продължават — чрез точни датировки, анализи на палеоклимата, моделиране на последствията от удара и вулканизма, и изследване на регенерацията на екосистемите. Тези изследвания ни дават прозрения за уязвимостта и устойчивостта на биоразнообразието при бързи глобални промени.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява горната креда?

Въпрос: Как се подразделя?

В: Какъв вид скала може да се открие в кредата?

Въпрос: Какви животни са живели по това време?

Въпрос: Какви растения са се развили по това време?

В: Как завършва горната креда?

Търсене по буква