Уран-оловно (U–Pb) датиране: принцип, точност и приложения

Уран-оловно (U–Pb) датиране: принципи и приложения, прецизност 0.1–1%, диапазон до 4.5 млрд г., ключов инструмент за геохроология и възрастови анализи.

Уран-олово е една от най-старите и най-усъвършенствани схеми за радиометрично датиране.

Той може да се използва за възрастов диапазон от около 1 милион години до над 4,5 милиарда години. Прецизността е в диапазона 0,1-1%.

Методът се основава на две отделни вериги на разпад - урановата серия от ²³⁸U до ²⁰⁶Pb с период на полуразпад от 4,47 милиарда години и актиниевата серия от ²³⁵U до ²⁰⁷Pb с период на полуразпад от 704 милиона години.

Съществуването на два "паралелни" пътя на разпадане на уран и олово позволява използването на няколко техники за датиране в рамките на цялостната U-Pb система.

Терминът "U-Pb датиране" обикновено означава съчетано използване на двете схеми на разпад. Използването на една схема на разпад (обикновено²³⁸U към ²⁰⁶Pb) обаче води до метода на изохронно датиране U-Pb, аналогичен на метода на рубидий-стронтиево датиране.

И накрая, възрастта може да се определи и по системата U-Pb само чрез анализ на съотношенията на изотопите на Pb. Това се нарича метод на датиране с олово и олово. Клер Камерън Патерсън, американски геохимик, който е пионер в изследванията на уран-оловните радиометрични методи за датиране, е известен с това, че го е използвал за получаване на една от най-ранните точни оценки на възрастта на Земята.

Принцип на метода

Основният принцип е радиометричният разпад: нестабилните изотопи на уран (²³⁸U и ²³⁵U) се разпадат последователно до стабилни изотопи на олово (²⁰⁶Pb и ²⁰⁷Pb). Чрез измерване на настоящите съотношения U/Pb и Pb/Pb в проба и използване на известните скорости на разпад (периоди на полуразпад) се решават уравненията на разпада и се определя времето, откакто системата е "заключена" (closure time).

Concordia-Discordia: Класическият подход за комбиниране на двете разпадни вериги използва т.нар. конкордия диаграма (concordia plot), където се изчертават кривите на съвпадение за ²⁰⁶Pb/²³⁸U и ²⁰⁷Pb/²³⁵U. Ако пробата не е подложена на загуба или набавяне на Pb след кристализация, точките лежат върху конкордията и възрастта е конкордна. Ако е настъпило частично измиване или наслояване на Pb, точките разполагат по линия (discordia), чиито пресечни точки с конкордията дават време на първоначална кристализация и време/възраст на по-късно събитие (напр. метаморфизъм).

Методи и аналитични техники

• ID-TIMS (Isotope Dilution Thermal Ionization Mass Spectrometry) — най-висока точност и прецизност (често 0,1% или по-добре) при целенасочени проби, особено за уран-оловни възрасти на зиркон. Често се използва в комбинация с метода на химичното шлифоване (CA-TIMS) за отстраняване на повредените зони в минерала.
• SIMS/SHRIMP (Secondary Ion Mass Spectrometry) — позволява микроаналитично датиране на отделни зони в минерални кристали (напр. зиркон) с пространствена резолюция; точността е по-ниска от ID-TIMS, но предлага образна информация към възрастовите данни.
• LA-ICP-MS (лазерна аблация с ICP-MS) — бърз и ефективен метод за анализ на множества точки в кристал или многобройни проби, с умерена прецизност.
• Pb–Pb (олово-олово) метод — използва съотношенията между Pb изотопите и може да дава възраст и без директно измерване на U, особено полезен при анализ на метеорити и древни скали.

Минерали и застъпване (closure)

Най-често използвани минерали за U–Pb датиране са зиркон, бадделеит, монозит и титанит. Зирконът е предпочитан заради високото си съдържание на U, ниско на първично Pb (т.е. добре дефиниран начален Pb) и устойчивост към химическа промяна. Важно е да се има предвид понятието closure temperature: температурата, под която системата става затворена за подвижността на U и Pb; при повторно нагряване (напр. метаморфизъм) Pb може да се измие и възрастта да се рестартира частично или напълно.

Точност, ограничения и проблеми

Точност и прецизност: както правилно е посочено, U–Pb може да постигне прецизност в обхвата 0,1–1% при добри образци и подходящи аналитични методи. ID-TIMS и CA-TIMS са водещи за най-висока точност.

Основни източници на грешки и ограничения:

• Почти винаги наличието на първично (common) Pb — изисква корекции или методи, които отчитат началното Pb;
• Частично или пълно измиване на Pb (Pb loss) при термично събитие — причинява discordia точки;
• Механично и радиационно увреждане (метамиктизиране, metamict зони в зиркон) — решават се с методи за химично шлифоване (chemical abrasion) преди ID-TIMS;
• Зониране в кристалите (различни фази на растеж) — важно е микроаналитичното датиране, за да се разпознаят наследените (inherited) компоненти;
• Инструментални системни грешки и стандартизация — използване на международни стандарти и повторяеми измервания намалява систематичните отклонения.

Приложения

• Датиране на изливни и интрузивни магматични събития — прецизно поставяне на възрастта на вулканизъм и формиране на магми.
• Метаморфни възрасти — определяне на времето на метаморфни събития и техните повторни фази.
• Детерминиране на provenance при седиментоложки проучвания чрез детрален зиркон — възможност за реконструкция на източници на седименти.
• Калибриране на геоложката времева скала и синхронизация на геохронологични събития.
• Датиране на метеорити и установяване на хронологията на Слънчевата система и възрастта на Земята (включително ранните оценки на възрастта на Земята, постигнати от К. C. Патерсън).

Практически бележки

• Изборът на метод (ID-TIMS, SHRIMP, LA-ICP-MS) зависи от целите: максимална точност vs. брой анализи и пространствена резолюция.
• Комбинираните подходи (напр. SHRIMP за първична скринингова информация и ID-TIMS за крайна прецизна възраст) са често използвани.
• Интерпретацията на резултатите изисква внимателен геоложки контекст: текстура на минерала, история на обекта, възможни метаморфни събития и др.

U–Pb датирането остава едно от най-надеждните и мощни оръжия в арсенала на геохронолозите, благодарение на широкия възрастов диапазон, наличието на две независими разпадни вериги и разнообразието от аналитични подходи, които могат да бъдат приложени в зависимост от конкретния научен въпрос.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява урано-оловното датиране?

Въпрос: Какъв е възрастовият диапазон за уран-оловно датиране?

В: Какъв е диапазонът на прецизност за уран-оловно датиране?

В: На колко вериги на разпад се основава ураново-оловното датиране?

В: Какво представлява изохронният метод за датиране U-Pb?

В: Какво представлява методът за датиране с олово и олово?

В: Кой е известен с това, че използва уран-оловно датиране за определяне на възрастта на Земята?

Търсене по буква