Фораминифери — едноклетъчни ризозни еукариоти и биостратиграфски индикатори
Фораминиферите или форамите са важна група от малки едноклетъчни ризовидни еукариоти. Те са предимно морски, макар че някои от тях живеят в сладка вода и дори на влажни земни площи. В морето те живеят както в планктона (пелагията), така и в по-дълбоките води (бентоса). Те имат тестове (като черупки), направени от калциев карбонат (CaCO 3). Фораминиферите са част от голямата група протисти, често класифицирани в супергрупата Rhizaria, и показват голямо разнообразие по размер, форма и начин на живот.
Морфология и строеж
Организмът има псевдоподи като амеба. Тези ситни израстъци служат за придвижване, закрепване и улавяне на храна — най-често бактерии и малки диатомеи. Тестът обикновено е многокамерна структура: при растежа форият добавя нови камери, чието оформление, форма, наличие на отвори (апертура) и пори са важни за таксономията. Някои тестове са гладки, други — орнаментирани със шипчета или ребра; размерите варират от десетки микрометри до няколко сантиметра при гигантските дълбоководни видове (напр. ксенофайофорите).
Хранене и симбиоза
Форамите използват псевдоподите, за да улавят и изяждат микроорганизми. Освен това много от тях поддържат ендосимбионти от водорасли — това увеличава енергийния им добив чрез фотосинтеза в светлите водни слоеве. Някои от тях са идиопластични, което означава, че се хранят с водорасли, но запазват хлоропластите на водораслите за собствена полза (kleptoplasty). Така те могат допълнително да използват слънчевата енергия.
Тестове и техният състав
Повечето форами образуват калциево-карбонатни тестове (CaCO3), но има и варианти — някои са аглутинирани (слепват частици пясък, седимент и органичен материал с протеиново-минерален „цимент“), а други развиват органични (ахеитни) тестове, особено при форми, живеещи под дълбочината на карбонатната компенсация. Дълбоководните форами от Марианската падина се намират под тази дълбочина, под която се разтваря целият CaCO3, и са развили органични тестове вместо калциево-карбонатни. Това предполага, че тестовете са важна част от начина им на живот, като може би ги предпазват от други микрохищници или помагат при задържането на частици.
Размножаване и животен цикъл
Форамите могат да се размножават както безполово (чрез митоза), така и полово, при което се образуват гамети и често се наблюдава смяна на поколения с различни морфологии (плейоморфизъм). Някои видове имат сложни цикли, в които половият етап дава началото на плаващи (пелагични) форми, а безполовият — на бентонски.
Екологична роля и приложение
Фораминиферите играят значителна роля в морските екосистеми и в биогеохимичните цикли. Те участват в утаяването на карбонатни седименти — милиарди техни тестове формират част от морските седименти и коралиновите варовици. Освен това са чувствителни към промени в температурата, солеността и хранителното съдържание на водата, затова се използват като индикатори за екологичното състояние и замърсяване.
Фосили, биостратиграфия и палеоклиматология
Форамите често се използват за датиране на пластове в палеонтологията. Подробните записи на форами от дълбоководни сондажи са в основата на индекс на фосилите за геоложки периоди или етапи. Това се нарича биостратиграфия. Поради широко разпространените им и добре запазени тестове, определени видове служат като индексни форми за конкретни интервали от време и за корелация между разкрития.
Освен датировката, химическият състав на тестовете (изотопи като δ18O и δ13C, а също и елементи като Mg/Ca) се използва като прокси за палеотемпература, соленост и промени в океанската циркулация — това е основа на палеоклиматологичните реконструкции.
Методи на проучване
Фораминиферите се изследват чрез вземане на седиментни проби и кернове, подготовка на микропрепарати и изследване под светлинен и сканиращ електронен микроскоп. Откритията от дълбоководни сондажи предоставят последователни записи, които позволяват детайлни анализи на промените в морската фауна през милиони години.
Значение за човека
Поради ролята си в образуването на карбонатни седименти и богатата си фосилна документация, фораминиферите са ценни при проучване на подземни ресурси (находища на нефт и газ), при оценка на минали и настоящи климатични промени и за наблюдение на морската екосистема. Те служат и като моделни организми в микрофосилните изследвания и образованието.
Като цяло, фораминиферите са многообразна и научно значима група едноклетъчни еукариоти, чиито тестове и екология дават ключова информация за историята на океаните и за съвременните промени в морската среда.

Група тестове на форами от плиоцена.


Жив форам
Въпроси и отговори
В: Какво представляват форамите?
О: Форамите са важна група малки едноклетъчни ризовидни еукариоти. Известни са също като фораминифери.
В: Къде живеят форамите?
О: Форамите живеят предимно в морската среда, но някои от тях могат да бъдат открити в сладка вода и дори на влажни земни площи. В морето те обитават както планктона (пелагията), така и по-дълбоките води (бентоса).
Въпрос: От какво е направена черупката им?
О: Черупките на форамите са изградени от калциев карбонат (CaCO3).
В: Как улавят храната?
О: Форамите използват псевдоподи като амеба, за да улавят и изяждат бактерии и малки диатомеи.
В: Какво представлява идиопластичността?
О: Идиопластичността се отнася до поведение, при което форамите се хранят с водорасли, но запазват хлоропластите на водораслите в себе си за своя собствена полза.
В: Как се използват форамите в палеонтологията?
О: Форамите често се използват за датиране на пластове в палеонтологията поради подробните им записи от дълбоководни сондажи, които образуват индекс на фосилите, който може да се използва за определяне на геоложки периоди или етапи - това се нарича биостратиграфия.
Въпрос: Как някои видове дълбоководни форами са се приспособили да оцелеят под дълбочината на карбонатната компенсация?
О: Някои видове дълбоководни форами са развили органични тестове вместо калциевокарбонатни, което предполага, че тези тестове могат да ги предпазват от други микрохищници.