Геохронологична скала
Историческата геология използва принципите и техниките на геологията, за да определи геоложката история на Земята. Тя разглежда процесите, които променят земната повърхност и скалите под повърхността.
Геолозите използват стратиграфията и палеонтологията, за да установят последователността на събитията и да покажат растенията и животните, които са живели в различни периоди в миналото. Те разработват последователността на скалните пластове. Тогава откриването на радиоактивността и изобретяването на радиометричните методи за датиране дават възможност да се определи възрастта на слоевете (пластовете).
Вече знаем времето на важни събития, случили се в историята на Земята. Земята е на около 4,567 милиарда (4 567 милиона) години. Геоложкото или дълбокото време на миналото на Земята е организирано в различни единици. Границите на времевата скала обикновено се маркират от големи геоложки или палеонтологични събития, като например масови измирания. Например границата между периода креда и палеогена се определя от събитието на измиране през креда и терциер. То бележи края на динозаврите и на много морски видове.
Търсенето на енергийни източници и ценни минерали зависи от разбирането на геоложката история на даден район. Тези знания могат да помогнат и за намаляване на опасностите от земетресения и вулкани.
Диаграма на геоложката скала на времето.
Терминология
Най-голямата дефинирана единица за време е суперионът, съставен от еони. Еоните се делят на ери, които от своя страна се делят на периоди, епохи и етапи. Същевременно палеонтолозите определят система от фаунистични етапи с различна продължителност въз основа на видовете животински вкаменелости, открити в тях. В много случаи такива фаунистични етапи са възприети при изграждането на геоложката номенклатура, въпреки че като цяло има много повече признати фаунистични етапи, отколкото дефинирани геоложки времеви единици.Геолозите са склонни да говорят за горна/късна, долна/ранна и средна част на периоди и други единици, като например "горна юра" и "среден камбрий". Горни, средни и долни са термини, прилагани към самите скали, както в "горно-юрски пясъчник", докато късни, средни и ранни се прилагат към времето, както в "ранно-юрско отлагане" или "вкаменелости с ранно-юрска възраст". Прилагателните имена се пишат с главна буква, когато подразделението е официално признато, и с малка, когато не е; така "ранен миоцен", но "ранна юра".
Тъй като геоложките единици, възникнали по едно и също време, но от различни части на света, често могат да изглеждат различно и да съдържат различни вкаменелости, има много примери, при които един и същ период исторически е получил различни имена на различни места. Например в Северна Америка долният камбрий е наречен уакобанска серия, която след това е разделена на зони въз основа на трилобитите. В Източна Азия и Сибир същият времеви период е разделен на томотски, атдабански и ботомански етапи. Ключов аспект от работата на Международната комисия по стратиграфия е примиряването на тази противоречива терминология и определянето на универсални хоризонти (времево разделение), които могат да се използват в целия свят.
Таблица на геоложкото време
В следващата таблица са обобщени основните събития и характеристики на периодите от време, съставляващи геоложката скала на времето. Както и по-горе, тази времева скала се основава на Международната комисия по стратиграфия. Височината на всеки запис в таблицата не съответства на продължителността на всеки подраздел на времето. (не е показано в мащаб)
| Геоложко време | ||||||
| Период/възраст4,5 | Основни събития | Начало | ||||
| Фанерозой | Холоцен | Нарастване на човешкото население; край на последния ледников период | 11,700 | |||
| Ледникови епохи и по-топли периоди; изчезване на много големи бозайници; еволюция на напълно съвременните хора | 2,588 милиона | |||||
| Неоген | Плиоцен | Климатът се захлажда още повече; еволюират австралопитекински хоминини | 5,333 милиона | |||
| На Земята има много гори; животните процъфтяват, но по-късно температурите започват да се понижават | 23,03 милиона | |||||
| Палеоген | Олигоцен | Континентите се преместват на сегашните си места | 33,9 милиона | |||
| Хималаите се образуват при навлизането на Индия в Азия | 56 милиона | |||||
| Индия достига Азия; бозайниците еволюират в нови групи; птиците оцеляват след изчезването | 66 милиона | |||||
| Динозаврите изчезват по време на К/Т измирането. | 100,5 милиона | |||||
| Динозаврите продължават да процъфтяват; появяват се торбести и плацентни бозайници; първите цъфтящи растения | 145 милиона | |||||
| Горна юра | Динозаврите доминират на сушата; първите птици, първите бозайници; иглолистни, цикадни и други семенни растения. Суперконтинентът Пангея започва да се разпада | 163,5 милиона | ||||
| 174,1 млн. | ||||||
| 201,3 млн. | ||||||
| Първи динозаври; птерозаври; ихтиозаври; плезиозаври; костенурки; яйценосни бозайници | 237 милиона | |||||
| Среден триас | 247,2 млн. | |||||
| 252,17 милиона | ||||||
| Пермски | Изчезване P/Tr - 95% от видовете изчезват. Образува се суперконтинентът Пангея. | 298,9 милиона | ||||
| Тропически климат: изобилие от насекоми, първите синапсиди и влечуги; въглищни гори | 323,2 милиона | |||||
| Мисисипски | Големи примитивни дървета | 358,9 милиона евро | ||||
| Епоха на рибите; появяват се първите земноводни; появяват се клубенолуковиците и хвощовете; появяват се прогимноспермите (първите семенни растения) | 419,2 млн. | |||||
| Силур | Първите вкаменелости на сухоземни растения | 443,4 милиона | ||||
| Доминиращи безгръбначни животни | 485,4 млн. | |||||
| Голяма диверсификация на живота в камбрийската адаптивна радиация | 541 милиона | |||||
| Неопротерозой2 | Първите многоклетъчни животни | 635 милиона | ||||
| Криогениан | Възможен период на Земята на снежната топка | 720 милиона | ||||
| Tonian | Суперконтинентът Родиния се разпада | 1 милиард | ||||
| Мезопротерозой | Stenian | Формира се суперконтинентът Родиния | 1,2 милиарда | |||
| Ectasian | Първият полово размножаващ се организъм | 1,4 милиарда | ||||
| Calymmian | Суперконтинентът Колумбия се разпада | 1,6 милиарда | ||||
| Statherian | През този период се формира Колумбия (суперконтинент). | 1,8 милиарда | ||||
| Orosirian | Първият сложен едноклетъчен живот | 2,05 милиарда | ||||
| Rhyacian | Заместването на CO2 с кислород предизвиква хуронското заледяване през този период | 2,3 милиарда | ||||
| Siderian | Настъпва разпадането на суперконтинента Кенорланд | 2,5 милиарда | ||||
| Неоархайски | Формира се суперконтинентът Кенорланд | 2,8 млрд. | ||||
| Мезоархайски | Суперконтинентът Ur е от тази епоха | 3,2 милиарда | ||||
| Палеоархайски | Бактериите изграждат строматолити | 3,6 милиарда | ||||
| През тази епоха съществува първият суперконтинент Ваалбара | 4 милиарда | |||||
| Образуване на Земята преди 4,6 милиарда години; образуване на Луната преди 4,5 години | 4,54 милиарда (~4,6 г. пр. Хр.) | |||||
| ||||||
Въпроси и отговори
В: Каква е геоложката скала на времето?
О: Геоложката скала на времето е начин за организиране и разбиране на миналото на Земята чрез разглеждане на процесите, които променят повърхността и скалите под повърхността. Тя използва принципите и техниките на геологията, за да се определи геоложката история на Земята.
В: Как геолозите използват стратиграфията и палеонтологията?
О: Геолозите използват стратиграфията и палеонтологията, за да открият последователността на събитията, които са се случили в миналото на Земята, както и какви растения и животни са живели през различните периоди от историята. Те използват тази информация, за да определят последователността на скалните пластове.
Въпрос: На колко години е Земята?
О: Земята е на около 4,567 милиарда (4 567 милиона) години.
В: С какво обикновено се обозначават границите на времевата скала?
О: Границите във времевата скала обикновено се отбелязват от големи геоложки или палеонтологични събития, като например масови измирания. Например една граница между два периода може да бъде отбелязана от събитие на измиране, което е унищожило определени видове.
Въпрос: С какво може да ви помогне познаването на геоложката история?
О: Познаването на геоложката история може да помогне при търсенето на енергийни източници и ценни минерали, както и за намаляване на опасностите като земетресения и вулкани в даден район.
В: Какво дава на учените възможност да определят възрастта на пластовете?
О: Откриването на радиоактивността и изобретяването на радиометричните методи за датиране дават на учените възможност да определят възрастта на пластовете, открити в различни райони на Земята.
