Горен триас: епоха, динозаври и масово измиране (237–201,3 млн. г.)

Горният триас е последната епоха от триаския период. Започва преди 237 милиона години и завършва преди 201,3 милиона години. Тя настъпва след епохата на средния триас и е преди епохата на долния юрски период.

Другите две епохи на триаса са епохата на долния триас и епохата на средния триас.

Много ранни видове динозаври се появяват за първи път през горния триас, включително платеозавър, коелофизис и еораптор. Птерозаврите са били често срещани във въздуха, а ихтиозаврите са доминирали в моретата.

В края на горния триас някакво събитие или събития предизвикват изчезването на много животински видове по света. Познато като крайното триаско измиране, то е подобно на по-известното събитие, довело до изчезването на динозаврите, само че никой не знае със сигурност какво е причинило това събитие. Съществуват много теории за причините за събитието, като например удар на метеорит, цунами или изхвърляне на коронарна маса от Слънцето.

Кратка хронология и продължителност

Горният триас обхваща приблизително 37 милиона години (от около 237 до 201,3 млн. г.). Традиционно се подразделя на три стадия: Carnian (по-ранен отдел от горния триас), Norian и Rhaetian, като най-късният Rhaetian завършва с масовото измиране, което прекъсва триаския период и открива юрската епоха.

Геология и климат

По време на горния триас почти цялата суша е била обединена в суперконтинента Пангея. Тази обширна суша е предизвиквала екстремни климатични условия: горещи и сухи вътрешни равнини, със силни сезонни колебания и локални монсунни цикли по бреговете. В края на триаса започват първите разломи и рифтове по границите на Пангея, които в крайна сметка водят до разкъсването ѝ и оформянето на Атлантическия океан.

Живот и биологична диверсификация

• Динозаври: Горният триас отбелязва появата и ранната диверсификация на първите динозаври — предимно дребни до средни по размер хищни и тревопасни форми (напр. еораптор, коелофизис, платеозавър). Те все още не са били доминиращи във всички екосистеми, но започват да заемат различни ниши.
• Други влечуги и архозаври: светът е населен от разнообразни архозаври — rauisuchia, aetosaurs, първите крокодилоподобни и други големи сухоземни хищници и растителноядни форми.
• Птерозаври: появяват се първите летящи влечуги и бързо се разпространяват по небето.
• Морски обитатели: моретата са дом на много безгръбначни (амонити, бивалви), както и на морски влечуги като ихтиозаври и други рептили, адаптирани към водния начин на живот.
• Ранни бозайцеподобни: в края на триаса се появяват първите примитивни бозайцеподобни (мамаформни групи) — малки, но важни за еволюцията на бозайниците.
• Растителност: доминират спорови растения и примитивни дървесни форми (папрати и папратоподобни), както и различни групи gymnosperms — първични иглолистни и семенни растения, които оформят горите.

Крайното триаско измиране — причини и последици

Крайното триаско измиране (краят на Rhaetian) е едно от големите масови измирания в геоложката история. Загубите засегат множество групи както в морето, така и на сушата: значителни спадове при амонитите, някои морски влечуги и много сухоземни видове. Последствията от събитието улесняват по-късната доминация на динозаврите в юрския период.

За причините се предлагат няколко основни хипотези, като вероятно причина са комбинация от фактори:

• Масивна вулканична активност: особено изригванията, свързвани с Central Atlantic Magmatic Province (CAMP), които биха могли да изпуснат огромни количества вулканични газове (CO2, SO2), да доведат до бързо глобално затопляне, киселинни дъждове и разрушаване на хранителните вериги.
• Изменения в нивото на моретата и охлаждане/затопляне: регресии и трансгресии на морската вода, промени в океанските кръгове и кислородните нива, които нарушават морските екосистеми.
• Удар от космически обект: макар и по-малко подкрепен, този сценарий остава в обсега на възможностите и е част от обсъжданите причини.
• Комбинация от фактори: днешните изследвания често предпочитат мултифакторен модел — вулканизъм, климатични колебания и биосферни реакции, действащи заедно.

Значение и палеонтологически находища

Горният триас е ключов за разбирането на прехода към епохата на динозаврите и юрската фауна. Важни находища от този период включват образци от формации като Chinle (САЩ), Ischigualasto (Аржентина) и Keuper (Европа), където са открити множество ранни динозаври, птерозаври и други характерни форми.

Резюме

Горният триас (237–201,3 млн. г.) е време на големи геоложки и биологични промени: края на Пангея като единен суперконтинент започва да се оформя, появяват се и се диверсифицират първите динозаври и летящи влечуги, а в края на епохата масово измиране променя световните екосистеми и подготвя сцената за юрската доминация на динозаврите. Причините за измирането остават предмет на активни научни изследвания и вероятно включват комбинация от вулканична активност, климатични промени и морски фактори.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява епохата на горния триас?

В: Коя епоха настъпва след епохата на горния триас?

Въпрос: Кои ранни видове динозаври се появяват за първи път през горния триас?

Въпрос: Динозаврите доминирали ли са в сухоземната среда през горния триас?

В: Какви животни са доминирали в моретата през горния триас?

В: Кое събитие е причинило изчезването на много животински видове по света в края на горния триас?

Въпрос: Има ли известни причини за изчезването в края на триаса?

Търсене по буква