Платеозавър (Plateosaurus) — триасов растителнояден динозавър: описание и факти
Платеозавър — триасов растителнояден динозавър: открийте описание, размери, поведение и любопитни факти за първия дългокрак растителнояден през триаса.
Платеозавърът (Plateosaurus) е род платеозавридни динозаври от семейство Прозавроподи. Те са живели през норийския и ретийския етап на горния триас, преди около 216-199 млн. години, на територията на днешна Европа.
Платеозавърът е първият дългокрак растителнояден през триаса. Възрастният платеозавър е можел да тежи до 1 500 фунта (680 кг) и да достигне дължина от 27 фута (8,2 м). Използвали са и двете си ръце, за да откъсват листа от дърветата, но тъй като са имали слаби зъби, са използвали острите си нокти на палеца, за да се защитават от хищници.
Описание
Платеозавърът имал дълго тяло и врат, сравнително малка глава с листовидни, плоски зъби, приспособени за рязанe и обработка на растителна храна. Предните крайници били по-къси от задните, но силни и подвижни — с три функционални пръста и един добре развит палец със силен нокът. Задните крайници били дълги и мощни, което позволявало на животното да се движи както на два крака (бипедално), така и на четири крака при нужда (факултативен квадрупедизъм).
Размер и тегло
Оценките за размерите варират между отделните екземпляри: типичната дължина е между 4,8 и около 8–9 m, а теглото — от няколкостотин килограма до повече от тон при по-едрите индивиди. Разликите се дължат на възраст, пол и изчезнали видови различия.
Начин на живот и хранене
Платеозавърът бил основно растителнояден. Зъбите му не били пригодени за силно сдъвкване на твърда растителност, затова вероятно откъсвал и смилал по-меки листа, стъбла и папрати. Някои находки подсказват, че в храносмилателната система могат да са използвани и гастролити (стомашни камъчета), които помагали при смилането.
Ръцете и палаците служели за захващане и държане на растителни части, а големите нокти можели да се използват за бране на тъмно или за защита от хищници.
Поведение и растеж
Костната хистология показва, че растежът при платеозаврите е бил променлив и често спиран, вероятно в зависимост от наличието на храна и климатични условия. Многобройни скелети в едни и същи находки предполагат, че поне в някои периоди те са обходили територии на стада или групи.
Открития и разпространение
Фосили на платеозавър са откривани главно в централна и западна Европа — известни находища са при Тросинген (Германия), Фрик (Швейцария), както и в части от Франция, Норвегия и други страни. Често се срещат добре запазени скелети, което прави рода един от най-добре известните ранни растителноядни динозаври.
Таксономия и изследвания
Родът Plateosaurus е известен от много екземпляри и през годините в него са описвани различни видове. Таксономичните граници са предмет на научни дискусии — изследванията на скелетната морфология и костната хистология помагат да се различават видове и индивиди и да се проследи биологията им.
Среда и съвместници
Платеозавърите населявали предимно равнинни, крайречни и периодично наводнявани територии с обилна растителност — папрати, примитивни иглолистни и др. Те съжителствали с разнообразна мезозойска фауна: ранни тероподи, архозаври и други влечуги, както и водни и плажни организми.
Интересни факти
- Платеозавърът е един от първите динозаври, за които са намерени големи количества скелетни останки, което го прави важен за разбирането на еволюцията на прозавроподите.
- Поради вариациите в размерите и формата на костите, дълго време палеонтолозите са описвали множество видове, но съвременните анализи ги свързват в по-малко, по-добре дефинирани таксони.
- Местните находища често съдържат множество индивиди, загинали по еднакви причини (наводнение, затруднено движение), което дава информация за животната екология и поведение.
Платеозавърът остава ключов род за изучаване на прехода от ранните двукраки динозаври към по-едрите, дългоръки прозавроподи и по-късните зауроподи, както и за разбирането на екологията на горния триас в Европа.
обискирам