Отровни стрелкови жаби (Dendrobatidae) — тропически токсични земноводни

Отровни стрелкови жаби (Dendrobatidae) — дневни, ярко оцветени и токсични земноводни от Централна и Южна Америка; биология, токсини, опасности и заплахи за оцеляването.

Отровната жаба стрела е общото име на група жаби от семейство Dendrobatidae. Те произхождат от Централна и Южна Америка.

За разлика от много други жаби те са активни през деня. Често имат ярко оцветени тела, които служат като предупредителна окраска. Всички дендробатиди са поне донякъде токсични. В дивата природа жабите от различни видове и на различни места могат да имат много различни нива на токсичност. Много видове са критично застрашени.

Отровните жаби са отровни, защото се хранят с мравки и други малки насекоми, в чиито тела има токсини. Ако някое животно изяде жабата, то ще се разболее силно.

Описание и окраска

Отровните стрелкови жаби са обикновено малки — повечето видове са с дължина 1,5–6 см. Тялото им често е гъсто пигментирано и контрастно оцветено: червено, жълто, синьо, оранжево или комбинации от тези цветове. Тази ярка окраска е форма на апозематично сигнализиране — тя предупреждава хищниците, че животното е опасно или неприятно на вкус.

Токсичност — как работи и какви са веществата

Токсичните вещества в тялото на дендробатидите са предимно алкалоиди, сред които има различни групи: батрахотоксини (най-силните, открити при рода Phyllobates), пумилиотоксини, хистрионикотоксини и други. Тези съединения атакуват нервната система и могат да доведат до мускулна парализа, сърдечни нарушения или смърт при поглъщане в достатъчно количество.

Важно: токсичността зависи от диетата и местообитанието. Жаби, отглеждани в плен на стандартни храни (без специфични диви насекоми), обикновено са практически нетоксични — те не натрупват същите алкалоиди като дивите екземпляри.

Храна и произход на токсините

Както е посочено, отровните жаби получават токсините си чрез храната — дребни мравки, термити, някои видове акарi и други безгръбначни съдържат алкалоиди, които жабите акумулират и преобразуват. Видът и количеството на токсините варират в зависимост от географията и наличните храни.

Размножаване и грижа за потомството

Много дендробатиди показват сложно родителско поведение. Обикновено размножаването включва външно оплождане, след което родителите (понякога само мъжките или само женските, в зависимост от вида) носят телата на току-що излюпените пъстри пеперуди — т.нар. пъпки — до водни миниатюри (напр. листни купчини вода или малки саксии в растения). В някои видове женските носят потомството и снабдяват тъмпите с хранителни яйца (пример: рода Oophaga).

Разпространение и местообитания

Дендробатидите обитават влажни тропически гори, горски ръбове и понякога по-сухи шумарски местообитания в Централна и Южна Америка. Някои видове се намират само в много малки, ендемични райони (напр. островни популации или ограничени планински долини), което ги прави особено уязвими.

Заплахи и консервация

• Загуба и разрушаване на местообитанията — обезлесяване за земеделие, добив и урбанизация.
• Търговията с екзотични домашни любимци — неморална колекция и/или събиране на диви екземпляри.
• Заболявания — например инфекция с гъбата Batrachochytrium dendrobatidis (хитридиомикоза), която причини сериозен спад в популациите на амфибии по целия свят.
• Климатични промени — промяна на влажността и температурите, които засягат размножаването и хранителните ресурси.

Защитата включва опазване на горите, контрол на търговията, програми за развъждане в плен и мониторинг на популациите.

Живот в плен и безопасност

Много видове се отглеждат в террариуми като хоби. Когато жабите са отгледани в плен на стандартна диета (мухи, дребни насекоми от питомната среда), те почти винаги са нетоксични. Въпреки това винаги трябва да се внимава при работа с диви екземпляри — да не се допуска поглъщане, да не се допускат контакти с очи или рани и да се използват ръкавици при необходимост. В случай на съмнение или ухапване/контакт с жива тъкан, потърсете медицинска помощ.

Примерни видове

• Phyllobates terribilis — златната отровна жаба, една от най-отровните в рода.
• Dendrobates tinctorius — често срещана в террариуми, със силни цветови вариации.
• Oophaga pumilio — „ягодова жаба“, известна с ярко червено-оранжевия си окрас.
• Ranitomeya — малки, цветни видове, много атрактивни за наблюдение.

Интересни факти

• Името „стрелкова жаба“ идва от използването на отрова от някои местни народи за покриване на върховете на стрели при лов.
• Ярката окраска служи като визуално предупреждение — това е пример за еволюционна комуникация между видове.
• Изследвания на техните токсини помагат за развитието на фармакологични и неврологични изследвания.

Отровните стрелкови жаби са уникални представители на амфибийния свят — малки, цветни и с изключително интересна биология. Опазването им е важно както за екосистемите, които населяват, така и за научните изследвания, които могат да доведат до медицински открития.

Търсене по буква