Жаби (Anura) — описание, жизнен цикъл, местообитания и значение

Жабите са земноводни и гръбначни животни от разред Anura. В разговорния език понякога се прави разграничение между „жаби“ и „ропухи“, но това не отразява строго таксономично разделение — формите с по-гладка, влажна кожа и тези с по-суха, груба кожа са резултат от адаптация към различни местообитания и често представляват пример за еволюирала конвергенция. Формата „жаба“ се е появявала независимо в различни групи, което е класически пример за конвергентна еволюция.

Външен вид и адаптации

Жабите имат компактно тяло, голяма глава и липса на опашка при възрастните индивиди. Краката на много видове са удължени и специализирани за скачане или плуване; при дървесните видове са развити лепкави подложки на пръстите за катерене. Кожата е тънка и може да абсорбира вода и газове, а при някои видове съдържа жлези, които отделят токсини или слуз. Някои от тези жлези са видими като паротоидни жлези при ропухите и служат за защита срещу хищници.

Биология и жизнен цикъл

Жабите развиват чрез метаморфоза. Обикновено женската снася яйца във вода или влажен субстрат — тези жабешки яйца са групирани в желеподобни маси или пянни гнезда, в зависимост от вида. От яйцата се излюпват ларви, наричани обикновено „пъпчета“ или тадполи, които имат опашка и дихателни органи под формата на хриле. По време на растежа настъпва метаморфозата: развиват се крайници, опашката се резорбира, хрилата се заменят от бели дробове и индивидът започва да диша въздух. Възрастната жаба е безопашата и обикновено има по-развит гръбен скелет и силни задни крайници за скачане.

Размножаване и поведение

Повечето жаби се размножават полово. Самците често привличат самките чрез характерно пеене или крякане, което се усилва от гласни торбички при някои видове. Някои видове полагат яйца във вода, други — в пянни гнезда върху растителност; при някои видове има развито родителско поведение (напр. пренос на палавите ларви по гърба или съхранение на яйцата в коремни торбички). Понякога женските снасят голям брой яйца, тъй като ларвите са уязвими към хищници и променливи условия.

Местообитания и разпространение

Жабите могат да живеят на сушата и в сладка вода, включително езера, блата, реки, временни локви и влажни тропически гори. Повечето видове не оцелява в солена вода. Някои са специализирани за дървесен (арбореален) или подземен (фосорен) начин на живот; други са обитатели на откритите пространства и тревисти местообитания. Жабите са широко разпространени и могат да бъдат намерени по целия свят в райони със сравнително благоприятни климатични условия и наличност на влага.

Хранене и ролята им в екосистемата

Възрастните жаби са предимно насекомоядни: хранят се с буболечки, паяци, бръмбари, комари и други дребни безгръбначни. Те използват дълги и лепкави езици, за да улавят плячката си. Пъпчето (ларвата) обикновено е филтратор или растителноядно/детритофаг, което влияе на хранителните мрежи във водните екосистеми. Чрез контролиране на популациите на насекоми жабите помагат да се поддържа балансът в екосистемите; например понижаването на техните популации може да доведе до увеличаване на броя на комарите и съответно на рискa от преносими заболявания, макар че ефектът варира в зависимост от местните хранителни взаимоотношения.

Защита, отровни видове и инвазивност

Някои видове са защитени, тъй като притежават токсини, които им осигуряват защита срещу хищници; пример за това са отровни дървесни жаби, от които идват добре познатите „отровни жаби“ с ярка окраска. Някои видове, напр. американската пълзяща жаба (бикова жаба) или Rhinella marina (позната като каинов ропух), са станали инвазивни при въвеждане в нови територии и силно нарушават местните екосистеми. Обратно, някои местни видове са застрашени от изчезване и са обект на консервационни програми.

Взаимоотношения с хората

В някои региони жабешките бутчета се консумират като деликатес — например във Франция, части от Китай и Средния Запад на САЩ. Комерсиалният лов и търговията с диви популации могат да окажат натиск върху популациите, ако не се регулират. Жабите се използват и в научни изследвания (хистология, токсикология, екология) поради особеностите на тяхната физиология и жизнени цикли.

Заплахи и опазване

Загуба на местообитания: урбанизация, отводняване на блата, агрикултурно разширение.
Замърсяване: пестициди и други химикали повреждат кожата и репродуктивните системи.
Инфекциозни болести: гъбични инфекции като хитридиомикозата (chytridiomycosis) предизвикват масови масови умирачки при амфибии.
Климатични промени: промяната в количеството и сезонността на валежите засяга размножителните локви и успеха на ларвите.
Инвазивни видове: въвеждането на конкуренти или хищници може да доведе до спад на местните популации.
Прекомерен лов и търговия: за храна, домашни любимци или изследвания.

Мерки за опазване включват защита и възстановяване на влажни местообитания, мониторинг на популациите, регулиране на търговията и програми за развъждане и повторно въвеждане. Законодателни мерки и международни споразумения също играят роля при опазването на редки видове.

Обобщение

Жабите са разнообразна и екологично важна група животни с интересни адаптации и сложни жизнени цикли. Те играят ключова роля в контролa на безгръбначните популации и функционирането на водните и наземните екосистеми. Въпреки това множество видове са заплашени от човешка дейност и болести, което прави опазването им важна част от глобалните усилия за съхранение на биологичното разнообразие. Ако чужд вид жаби бъде въведен в друга държава, това може да засегне местната екосистема.

Жабите са представители на клас Lissamphibia, единственият клас земноводни, който е оцелял до наши дни.

Предупредителна окраска на отровна дървесна жаба: ягодовата отровна жаба съдържа множество алкалоиди, които отблъскват хищниците

Европейска жаба (Bombina bombina)

Бедрена джобна жаба, Assa darlingtoni, фантастично добре маскирана

Мъжки Dendropsophus microcephalus: гласовата му торбичка се използва за крякане

Характеристики

Жабите са студенокръвни животни. Това означава, че те се нуждаят от топлина, за да поддържат телесната си температура. Ако температурата навън е ниска, земноводните няма да са активни. Земноводните могат да получават топлина от слънцето, но обикновено непряко: докато влечугите могат да се пекат на слънце, земноводните обикновено не го правят, защото то изсушава кожата им. Някои жаби аестивират през зимата или по време на суша. Обикновено те търсят подземно място, където да лежат. Те включват заравяне в кал и дупки. Те оцеляват, като си набавят кислород през кожата. Излизат, когато времето навън е благоприятно.

Жабите имат кожа без люспи или косми. Те могат да приемат кислород от водата или въздуха. Слуз, която помага на кожата им да остане мокра и хлъзгава. Много земноводни имат токсична кожа. Те имат секрети, които правят кожата им отровна.

Много жаби са полуводни. Те могат да живеят както на сушата, така и във водата, и във всички случаи предпочитат влажни места. Такива са езерата, блатата, реките и езерата. Повечето възрастни живеят там, където са израснали. Повечето земноводни снасят яйцата си в гнезда от пяна.

Жаби

Жабата е вид жаба. Това не е научен термин, а популярен. Причината, поради която не се използва в таксономията, е, че начинът на живот на жабата се е развил няколко пъти в различни групи жаби.

Всички жаби са жаби, но не всички жаби са жаби. Жабите са еволюирали предимно в сух климат, затова много жаби имат по-груба и кафява кожа. Много жаби също така се заравят, макар че това зависи от средата, в която е еволюирала жабата. Жабите снасят яйцата си на нишки, прикрепени към скалите, за разлика от истинските жаби, които снасят яйцата си в желеобразна маса. Освен това жабите обикновено имат по-къси крака и по-дебели тела. Жабите имат паратоидни жлези зад очите си, които се използват за производство на отрова.

Разработване

Въпреки че е вярно, че повечето жаби се развиват от главички, а главичките - от яйца, снесени във водата, има и изключения. Обикновено яйцата се оплождат след снасянето им, т.е. извън тялото. Някои обаче използват вътрешно оплождане, макар че не е известно как го правят мъжките. Когато се оплодят вътрешно, те също снасят яйца, но този път те вече са оплодени.

В Сулаваси, Индонезия, обаче е открит нов вид, който ражда живи главички. Жабата вече е известна като Limnonectes larvaepartus. Семейство Limnonectes са известни като "жаби с пръсти" заради двойните изпъкналости на долната челюст, които се използват при бой. Сулавеси е остров, който бързо губи горите си. Тропическите гори са мястото, където живее тази жаба.

Разпространение и местообитания

Въпреки тези ограничения жабите са широко разпространени и са се адаптирали към много климатични условия, дори към пустините. Те разчитат на специфични адаптации, за да оцелеят. Представителите на род Cyclorana живеят в централната пустиня на Австралия. Те се заравят под земята, където създават непромокаем пашкул, в който да пренощуват през сухите периоди. След като завали дъжд, те излизат, намират временен басейн и се размножават. Развитието на яйцата и тадулите е много бързо в сравнение с това на повечето други жаби, така че размножаването може да завърши, преди водоемът да пресъхне.

Някои видове жаби са адаптирани към студена среда. Горската жаба (Rana sylvatica), чието местообитание се простира до Полярния кръг, се заравя в земята през зимата. Въпреки че голяма част от тялото ѝ замръзва през това време, високата концентрация на глюкоза в жизненоважните ѝ органи ги предпазва от увреждане.

Съществуват редица малки дървесни жаби, които се развиват от яйца, снесени във водни басейни върху тропически листа на много метри над земята. Повечето от тези видове не слизат на земята, освен за да се чифтосват. Дървесните жаби са еволюирали няколко пъти, но всички те имат почти идентични адаптации. Много милиони години конвергентна еволюция са довели до почти идентична морфология и навици.

Като цяло жабите са успешна и широко разпространена група. Регистрирани са около 4800 вида, което представлява над 85 % от всички живи видове земноводни. Те са един от петте най-разнообразни разреда гръбначни животни.

Най-голям, най-малък

Най-голямата жаба е африканската голиатска жаба (Conraua goliath). Максималното тегло на новороденото е 3,8 kg, а дължината от муцуната до отвора е 39 cm.
Paedophryne amauensis е не само най-малката жаба, но и най-малкото гръбначно животно, дълго 7,7 милиметра (0,30 инча).

Въпроси и отговори

В: Каква е разликата между жабите и жабите?

О: Няма голяма разлика между жабите и жабите и те не се класифицират отделно. Това е така, защото начинът на живот на жабите, със сухата и груба кожа, е адаптация към живот в по-сухи местообитания. Формата на жабата е еволюирала няколко пъти независимо, което е пример за конвергентна еволюция.

Въпрос: Къде могат да живеят жабите?

О: Жабите могат да живеят на сушата и в сладка вода. Те не могат да оцелеят в солена вода.

В: Как се развиват жабите?

О: Развитието им се осъществява чрез метаморфоза. Обикновено те се излюпват като главички от яйца, които се снасят от женска жаба. Яйцата се наричат жабешки яйца. Пъпчиците имат опашки и хриле. На следващия етап - "жабчето" - вместо хриле се развиват бели дробове, за да дишат въздух, но все още имат опашки. Напълно порасналата жаба има дълги крака и няма опашка.

Въпрос: Какъв звук издават жабите?

О: Възрастните жаби издават звук, наречен крякане.

В: Има ли отровни видове жаби?

О: Да, някои видове жаби са защитени с това, че са отровни.

В: Къде по света живеят жаби?

О: Жабите живеят навсякъде по света; ако обаче чужд вид жаби бъде въведен в друга държава, това може да засегне местната екосистема.

Въпрос: Има ли някакви последици от убийството на жаби? О: Убиването на жабите може да има ефект върху екосистемата; например, ако има по-малко жаби, ще се родят повече комари, което може да доведе до повече болести, които комарите пренасят в районите, където това се прилага (т.е. където те са били основни хищници).