Естивация (аестивация) е периодично състояние на покой на животните, при което те намаляват активността и метаболизма си в отговор на високи температури и суша. Терминът идва от латинското aestivare („живея през лятото“) и на английски се среща като estivation или aestivation.

Естивацията донякъде прилича на хибернация, но се задейства от противоположни условия: докато хибернацията е отговор на студ и ограничено наличие на храна, естивацията служи за избягване на вредното въздействие на горещина и изсушаване. Животните влизат в състояние на летаргия, намаляват дишането, сърдечната честота и общия енергиен разход.

Физиологични и поведенчески промени

При естивация организмът предприема различни мерки за запазване на вода и енергия, сред които:

  • падане на метаболитната скорост и температурната активност;
  • намаляване на дишането и сърдечната честота;
  • вкопаване в почвата или образуване на защитни структури (например кокоон или епифрагма при охлюви), които ограничават изпарението;
  • натрупване на резерви (мазнини или гликоген) преди началото на сухия период.

Кой може да естивира

В широк кръг от животни е известно, че както безгръбначните, така и гръбначните могат да изпаднат в това състояние, за да избегнат щетите от високите температури и риска от изсъхване. Примери включват белодробните риби, които правят това още от девонския период, нилския крокодил, различни охлюви (които често затварят черупката си с епифрагма) и много бръмбари. Както сухоземните, така и водните животни могат да изпаднат в състояние на естивация.

Продължителност и екологично значение

Продължителността варира — от няколко дни до няколко месеца или дори години в екстремни случаи. Естивацията позволява на видовете да преживеят неблагоприятни периоди и така да запазят популации и екосистемни роли в региони със сезонни суши. Тя има важно значение за разпределението на видовете в аридни и сезонно сухи местообитания.

Разлики от други форми на покой

Въпреки прилики с хибернацията и с диапаузата при някои безгръбначни, естивацията се отличава по това, че е основно реакция на топлина и липса на вода, а не на студ или предварително програмиран вроден цикъл. При диапаузата често става дума за предизвестено спиране на развитието (напр. при насекоми), докато естивацията е адаптивен физиологичен отговор на текущите условия.

Приложение и значение за хората

Разбирането на естивацията е важно за опазване на редки и икономически важни видове в условията на климатични промени — повишаването на температурите и чести суши могат да влияят върху честотата, продължителността и излизането от естивация. В селското стопанство и управлението на вредители знанието за този феномен помага да се прогнозира активността на насекоми и охлюви и да се планират мерки за контрол.

Бележка: Термините и примерите могат да имат вариации според таксономичната група и местообитанието — начините на естивация са разнообразни и често специфични за адаптацията на даден вид.