Почивката

Животни

• Хибернация: Хибернацията е механизъм, използван от много бозайници, за да пестят енергия и да оцелеят при недостиг на храна през зимата. Хибернацията може да бъде прогнозна или последваща.
• Диапауза: Диапаузата е предсказваща стратегия, контролирана от генотипа на животното. Тя е често срещана при насекомите между есента и пролетта.
• Аестивация: Аестивацията е последващ покой в отговор на много горещи или сухи условия. Тя е често срещана при безгръбначните животни, а също така и при рибите бели дробове, саламандрите, пустинните костенурки и крокодилите.
• Брумация: Брумацията е покой при влечугите, подобен на хибернацията. То се различава от хибернацията по метаболитните процеси, които протичат при него. Влечугите обикновено започват брумация в края на есента. Те често се събуждат, за да пият вода, и се връщат към "съня". Могат да изкарат месеци без храна.

Растения

Развитие от семената

Семето, макар и неактивно, е малко живо същество. В него се съдържа зародишът на бъдещото растение, който не се променя и не се развива: той е в покой. Общоприетата идея е, че семето "спи", докато получи това, от което се нуждае, за да се събуди. Това не е вярно. Различните семена имат различни навици, несъмнено адаптирани към местообитанието им. Съществуват различни видове етапи на покой при семената:

1. Дремене на семената: означава, че семената не се развиват за известно време, дори когато условията са подходящи. ^{стр. 98} Забавеното покълване (развитие) дава време за разпръскване. Във вътрешността на семето настъпват промени, които рано или късно го карат да покълне. Детайлите варират в огромна степен при различните видове.

2. Зимуване на семената: не успяват да покълнат, защото условията не са подходящи. Растежът се предизвиква от определени събития в околната среда. За някои, но не за всички семена, са известни подробности за задействащите фактори. Дъжд, пожар, температура на почвата са примери. Много семена покълват едва след като са били изядени и са преминали през храносмилателната система на животно. Това също е метод на разпространение.

Когато едно семе покълне ("събуди се"), то започва да расте в малко растение, наречено разсад. То използва мекия месест материал вътре в семето за хранителни вещества (храна), докато стане готово да се храни самостоятелно, използвайки слънчева светлина, вода и въздух.

Повечето семена покълват под земята, където няма слънчева светлина. Растението не се нуждае от хранителните вещества в почвата за няколко дни или седмици, защото семето има всичко необходимо, за да расте. По-късно обаче то ще започне да се нуждае от слънчева светлина. Ако има слънчева светлина, растението ще я използва, за да расте здраво. Ако няма светлина, растението все още ще расте известно време, но пластидите му няма да узреят: хлорофилът няма да стане зелен. Ако растението не получава достатъчно светлина, накрая то ще умре. То се нуждае от светлина, за да си набавя храна, когато запасите в семената свършат.

• Най-старото датирано с въглерод 14 семе, което е израснало в растение, е семе от юдейска финикова палма на около 2000 години, намерено при разкопки в двореца на Ирод Велики в Масада, Израел. То е покълнало през 2005 г.
• Най-големите семена се произвеждат от кокосовата палма Lodoicea maldivica, наричана още "двойна кокосова палма". Целият плод може да тежи до 23 килограма и обикновено съдържа едно единствено семе.

Свързани страници

• Торпор