Крокодилът е голямо полуводно влечуго, приспособено да живее както във вода, така и по бреговете на реки, езера и блата. Повечето крокодили са хищници от засада: крият се полегнали във вода или край брега и внезапно атакуват плячката. Един от видовете, австралийският солен крокодил, се придвижва и в крайбрежните солени води и може да прекосява морета. При много сух климат крокодилите могат да се приютят и да пренощуват или да изпаднат в полудрямка през сухия сезон в укрития като дупки и ниши.

Анатомия и адаптации

Крокодилите имат характерно сдържано, но силно тяло: плоска, удължена глава с мощни челюсти, здраво тяло, къси възходящи крайници и мускулеста опашка, която служи за плуване. Кожата е покрита с люспи и панцероподобни остеоди, които я правят здрава и защитна. Зъбите са конусовидни и сменяеми през целия живот; формата им е пригодена за захващане и държане на плячката, а не за дъвчене на фрагменти.

Мускули на челюстите и захапване: Крокодилът може бързо да затвори челюстта си с огромна сила — при най-големите видове измерената сила на захапване е сред най-високите сред животните (редица източници дават стойности в порядъка на няколко хиляди нютона или около 3 000–4 000 psi за соленоводния крокодил). Въпреки това, мускулите, които отварят челюстта, са сравнително слаби, затова човек обикновено може да държи затворена крокодилска челюст с ръце, ако я задържи внимателно.

Сетива и поведение: Очите и ноздрите са разположени високо на главата, което позволява да виждат и дишат, докато по-голямата част от тялото е потопена. Имат добре развита нощна видимост и чувствителни рецептори по кожата (интегрални полеви сензори), които откриват вибрации и движение във водата. Крокодилите са студенокръвни и регулират телесната си температура чрез поведение — слънчеви бани, охлаждане във вода или търсене на сянка.

Видово разнообразие и размери

По същество названието "крокодил" се използва както за конкретни видове, така и за всеки представител на разред Crocodilia, който включва крокодили, алигатори и гавиали. По-широката група на архозаврите включва и динозаврите и птиците.

  • Съществуват много видове крокодили, сред които американският, тънкомуцунестият и крокодилът от Ориноко.
  • Размерите варират значително: африканският джуджест крокодил (Osteolaemus) рядко надвишава около 1,5 м, докато някои екземпляри от соленоводните крокодили могат да достигнат до 6–7 м.

Еволюция

Предците на съвременните крокодили са много по-стари — първите крокодилообразни (крокодиломорфи) се появяват още през горния триас. Коронната група Crocodylia, която включва днешните видове, се установява и разпространява през късния кембрий/палеоген; съвременните форми започват да се оформят през еоценския период и преди това в късния палеоцен/олигоцен имаше значителна диверсификация. Крокодилите са част от архозаврите и запазват много примитивни черти, но са преживели значителни еволюционни промени и адаптации.

Местообитания и разпространение

Крокодилите обитават тропически и субтропични зони по целия свят. Типични местообитания са течащи реки, естуарии, блата, езера и крайбрежни лагуни. Някои видове — например вече споменатите соленоводни — имат физиологични приспособления като функциониращи солни жлези, които им позволяват да понасят по-висока соленост и да прекосяват морета, а други са стриктно прясноводни.

В сухи сезони много видове копаят дупки или използват естествени убежища, където могат да намалят активността си и да запазят влажността на тялото си — поведение, близко до естивация. Някои видове са номадични при търсене на храна или нови водни басейни.

Размножаване и грижа за малките

Крокодилите са яйцеживи (овипарни). Самките изграждат гнезда от растителност и/или пръст, където снасят от няколко десетки до над сто яйца (в зависимост от вида). Инкубационният период обикновено е около 60–90 дни и температурата на гнездото определя пола на потомството (температурно зависимо определяне на пола).

Майките често охраняват гнездата си и след излюпването носят малките в устата до водата и ги защитават през първите седмици — това е рядък пример за родителска грижа сред влечугите.

Заплахи и опазване

Много видове крокодили са застрашени от човешка дейност: загуба и фрагментация на местообитанията, незаконен лов за кожа и месо, замърсяване и конфликти с хора (нападения върху домашни животни и хора). Някои видове като крокодилът от Ориноко са силно застрашени с популации, намаляващи драстично през XX век.

Опазването включва защита на местообитанията, законова регулация на търговията, развъждане в плен и програми за възстановяване на популации. Успешни примери има в страни, където устойчиво управление и местни инициативи съчетават икономически интереси и опазване.

Отношение към хората

Крокодилите могат да представляват опасност за хората, особено когато човешки дейности пречат на естествените им местообитания или когато хората влизат в техни води. Въпреки това те играят важна роля в екосистемите като върхови хищници и като регулатори на популациите на различни видове. Защитата им често изисква баланс между сигурността на хората и опазването на видовото разнообразие.