Амонит

Еволюция

Амонитите се появяват за първи път в началото на девонския период. Те са еволюирали от малък бактридиан с прави черупки, който е бил ранен наутилоид. Бързо са еволюирали в разнообразни форми и размери, включително някои с форма на фиби. По време на еволюцията си амонитите са се сблъскали с не по-малко от четири катастрофални събития, които в крайна сметка са довели до изчезването им. Първото събитие е настъпило през горен девон, а второто в края на перм (преди 250 млн. години), когато само две линии са оцелели след събитието на измиране P/Tr. Оцелелите видове се разпространяват и процъфтяват през целия триаски перод. В края на този период (преди 206 млн. години) те отново са изправени пред почти пълно измиране, когато оцелява само един род. Това събитие бележи края на триаса и началото на юрата, през което време броят на видовете амонити отново нараства. Последната катастрофа настъпила в края на периода Креда, когато всички видове били унищожени и амонитите изчезнали.

Младите амонити са живели в планктона, близо до морската повърхност. Докато растат, те се хранят предимно с малки рибки. Това ги правело особено уязвими при всяко събитие, което нарушавало състоянието на планктона.

Живот

Амонитите започват живота си като малки планктонни същества с диаметър под 1 мм. В ранната си възраст те са били уязвими за нападения от други хищници, включително мозазаври и риби. Въпреки това черупката им е осигурявала известна защита на меките им части. Съществуването на полов диморфизъм с по-големи женски и по-малки мъжки екземпляри е много обсъждано.^p244 Въпросът все още е отворен, но поне при някои видове са открити находища с два размера и без междинни.

С нарастването на черупката задните отделения се запечатват с полупропусклива мембрана. През центъра на всяка преграда преминава една тръба - сифункулът, който свързва камерите. Животното може да добавя или изтегля газ, когато е необходимо за постигане на плавателност. От вътрешната страна на черупката отделенията са обозначени със сложни шевове. Те могат да се видят лесно при вкаменелостите, които са с вътрешни форми, каквито са повечето.^p241 Амонитите са били активни хищници и самите те често са били изяждани от риби и морски влечуги. Вкаменелостите почти винаги се намират с отчупена външна част, вероятно в резултат на такова нападение.

Амонитите плуват с реактивно задвижване, както и повечето други главоноги. Водата е влизала в мантийната кухина, преминавала е през хрилете и е била изтласквана навън. Наутилусът има и механизъм за бягство, при който свиването на разклонителната (хрилна) камера кара животното да изскочи от пътя на хищник.^p232 Би било разумно да се предположи, че амонитите са имали подобен механизъм.