Амонити — вкаменели морски главоноги: строеж, възраст и изчезване

Амонити — вкаменели морски главоноги: научете за строежа, възрастта, причините за изчезване, фосилите и връзката с модерните октоподи и наутилуси.

Амонитите са морски главоноги мекотели от подклас Ammonoidea. Те са сред най-разпознаваемите вкаменелости заради спираловидната си черупка и богатото видово разнообразие във фосилните пластове.

Широко известните им вкаменелости показват оребрена спираловидна черупка, в чието крайно отделение е живяло животното с пипала. Тези същества са живели в моретата преди поне 400 до 65 милиона години. Те са изчезнали по време на К/Т измирането. Най-близките им живи роднини са октоподът, калмарът, сепията и наутилусът.

В Ammonoidea са разпознати девет разреда: пет в палеозоя и четири в мезозоя.

Строеж и морфология

Черупката на амонитите обикновено е плоско спирално навита (планиспирална) и е разделена на многобройни камери чрез тънки прегради, наречени септи. Зад външната, последна камера (т.нар. тялообем или body chamber) се е намирал мекотелият организъм с пипалата и устен апарат. По-задните камери образуват фрагмокон (phragmocone), който е изпълнявал функцията на плавучестен орган чрез регулиране на газовете и течността в камерите.

На границата между септите и стената на черупката се образува характерна линиича структура — силно вариращи по сложност шевове (sutures). Различават се основни типове шева:

• гониатичен — по-опростен, типичен за ранните амонити;
• цератитичен — с назъбени елементи и изпъквания;
• амонитичен — силно сложни, многократно нагънати шевове, характерни за по-късните групи.

Оребряване, гребени, бодли и други орнаменти по черупката са общи и вероятно са изпълнявали роли в защита, прикритие и хидродинамика. Сифункулът (свързващият канал между камерите) при амонитите обикновено е разположен по вентралния ръб на черупката, за разлика от централното му положение при някои наутилоиди.

Размери и форми

Размерите варират силно — от няколко милиметра при млади или дребни видове до метри при гигантски видове като Parapuzosia, при които диаметърът на черупката може да надхвърли 2–3 m. Освен плоско навити форми има и хетероморфни амонити, чиято черупка е частично или напълно ненавита, спиралообразна в други равнини или дори праволинейна (например родовете Baculites, Turrilites и др.).

Еволюция и възраст

Амонитите възникват в късния девон и постигат голяма диверсификация през палеозоя и особено през мезозоя (триас, юра, креда). Те преминават през няколко еволюционни излъчвания, адаптиращи се към различни морски нишови пространства. Разнообразието им нараства и затихва в отговор на масови измирания и екологични промени, като едно от най-драматичните и късно — изчезването им в края на креда (К/Т или K–Pg измиране), преди около 66 милиона години.

Екология и начин на живот

Повечето амонити са се смятали за активно плуващи организми (нектон), хищници или всеядни, хранещи се с риби, ракообразни и други мекотели. Някои видове вероятно са живели близо до повърхността, други — в по-дълбоки водни слоеве. Ларвите (амонитела) са били плаващи и са спомогнали за широкото разпространение на родовете. Някои особености, като орнаментацията и формата на черупката, подсказват адаптации към различни нива на плаване и хидродинамика.

Има и доказателства за полова диморфия — т.нар. микроконхи (предполагаемо мъжки, по-малки) и макроконхи (предполагаемо женски, по-едри), което затруднява понякога определянето на видовото разнообразие въз основа само на черупкови останки.

Роля в стратиграфията и значение за науката

Благодарение на бързата им еволюция и широка географска разпространеност амонитите са изключително полезни като индексни (фосилни) видове за относително датиране на седиментни пластове, особено в мезозоя. Наличието на характерни амонитни видове позволява да се калибрира хронологията на скалните последователности и да се свържат разпокъсани геоложки разрези.

Изчезване

Амонитите изчезват при масовото измиране в края на креда, което е свързано с комбинация от фактори — голямо въздействие от астероиден удар (Чиксулуб), вулканизъм (приблизително лавови изливи и климатични промени), промени в морската химия и нарушаване на хранителните вериги. Скоростта и характера на изчезването варират между регионите и видовете, но до края на K–Pg границата амонитите са напълно изчезнали, докато някои други главоноги (например наутилусите) оцеляват.

Културни и икономически бележки

Амонитите са популярни при колекционирането и често се използват като декоративни обекти и бижута. Някои вкаменелости, особено тези с добре запазени перламутрови слоеве, са обработвани като ценни камъни — известни като амолит (ammolite) и намиращи търговско приложение. Вкаменелостите също са важни в образованието и популярната наука за илюстриране на еволюцията и древните морски екосистеми.

Интересни факти

• Шевовете на амонитите могат да бъдат много сложни и са използвани за систематично разделяне на групите.
• Някои амонити са били толкова големи, че едва ли биха могли да бъдат плячка за повечето морски хищници, докато дребните видове са били част от основата на хранителни вериги.
• Хетероморфните амонити показват, че еволюционните експерименти с форма на черупката са били разнообразни и многократни.

Изучаването на амонитите продължава да дава нови сведения за древните океани, екологичните промени и процесите на еволюция и измиране, а техните вкаменелости остават едни от най-ценните и информативни за палеонтологията.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представляват амонитите?

В: Как изглеждат вкаменелостите на амонитите?

В: Кога са живели амонитите?

В: Кога амонитите са изчезнали?

В: Кои са най-близките живи роднини на амонитите?

Въпрос: Колко разреда са разпознати в Ammonoidea?

В: Към кой подклас принадлежат амонитите?

Търсене по буква