Octopus | род главоноги мекотели от разред Октоподи

Анатомия

За разлика от повечето други главоноги, повечето октоподи имат само меко тяло без вътрешен скелет. Скелетът им е отвън. Те нямат защитна външна обвивка като наутилуса, който е друг вид главоноги. Единствената им твърда част е човката, подобна по форма на човката на папагала.

Поради това октоподът много лесно се промъква през много тесни отвори между скалите, например през дупка, голяма колкото окото му.

Очи

Очите на октоподите са сложни. Всъщност те нямат сляпо петно. Сляпото петно е специално място в очите, което не е в състояние да усеща светлина. Така че, когато погледнем някъде, част от това, което е там, всъщност не се възприема (мозъкът "запълва", така че да не забележим). Октоподът обаче няма този проблем.

Лещите в октопода са подвижни. Той се движи напред-назад, за да фокусира. Това е начинът, по който фокусира фотоапаратът. Когато фотоапаратът фокусира върху обект, за да направи снимка, лещата се движи напред-назад, докато изображението, което вижда фотоапаратът, не се фокусира правилно.

Цветове

Някои октоподи могат да използват хроматофорите си не само за камуфлаж. Ако не се сливат със заобикалящата ги среда, те могат да сигнализират за чувствата си с помощта на цвят. Когато са отпуснати, например, те са с матов, сивокафяв или оранжев цвят. Когато се ядосат, те могат да станат червени. Ако се чувстват уплашени, могат да станат бели.

 

Поведение

Разузнаване

Октоподите са изключително интелигентни, вероятно повече от всички останали безгръбначни. Точната степен на тяхната интелигентност и способност за учене е предмет на много спорове сред биолозите. Експерименти с лабиринти и решаване на проблеми показват, че те имат както краткосрочна, така и дългосрочна памет. Краткият им живот ограничава количеството, което могат да научат.

Някои октоподи, като например октоподът имитатор, могат да движат ръцете си по начин, който копира движенията на други морски същества.

В лабораторни експерименти октоподите могат лесно да бъдат обучени да различават различни форми и модели. Те са наблюдавани по начин, който някои описват като игра: многократно пускат бутилки или играчки в кръгово течение в аквариумите си и след това ги хващат. Октоподите често излизат от аквариумите си, а понякога и от други в търсене на храна.

Най-големият от над 300-те вида октоподи, гигантският октопод Enteroctopus, е наистина голям. Възрастните мъжки екземпляри тежат средно около 50 кг, а женските - около 33 кг. Обхватът на ръцете им е около 8 фута. Те дори са се качвали на рибарски лодки и са отваряли трюмове, за да влязат вътре и да изядат раците.

В Обединеното кралство главоногите, като октоподите, се считат за почетни гръбначни животни съгласно Закона за животните (научни процедури) от 1986 г. Това им дава защита, която обикновено не се предоставя на безгръбначните животни.

Октоподите са единствените безгръбначни, за които е доказано, че използват инструменти. Най-малко четири екземпляра от жилавия октопод (Amphioctopus marginatus) са били забелязани да събират изхвърлени кокосови черупки и след това да ги сглобяват, за да ги използват като убежище.

Октоподите са активни и интелигентни хищници, с добро зрение и мозък. Те се хранят предимно с раци и някои риби.

Защита

Октоподите имат разнообразни защитни механизми. Те използват активен камуфлаж и мимикрия, контролирани от нервната им система. Повечето от тях могат да изхвърлят облаци от черно мастило, за да си помогнат да избягат, а някои могат да хвърлят ръка при крайна опасност. Тя се извива и привлича нападателя.

 
Октопод, който отваря контейнер с капачка на винт  

Размножаване и смърт

Когато октоподите се размножават, мъжките използват специализирана ръка, за да поставят пакетчета сперматозоиди в мантийната кухина на женската. Мъжките умират в рамките на няколко месеца след чифтосването. При някои видове женските октоподи могат да запазят сперматозоидите живи в себе си в продължение на седмици, докато яйцата им узреят.

След като бъдат оплодени, женската снася около 200 000 яйца (тази цифра варира значително при различните видове). Женската се грижи за яйцата, като ги пази от хищници и внимателно ги обдухва с водни потоци, за да получат достатъчно кислород. Женската не ловува през едномесечния период, в който се грижи за неизлюпените яйца, и може да погълне част от собствените си ръце, за да се изхрани.

Приблизително по времето, когато яйцата се излюпват, майката напуска леговището и е твърде слаба, за да се защитава от хищници като треската, и често се поддава на техните атаки. Младите ларви октоподи прекарват известен период от време, носейки се в облаци от планктон, където се хранят, докато станат готови да се спуснат на океанското дъно, където цикълът се повтаря.

Всички октоподи, за които имаме данни, имат сравнително кратка продължителност на живота. Някои видове живеят само шест месеца. По-големите видове, като севернотихоокеанския гигантски октопод, могат да живеят до пет години при подходящи условия.

Размножаването е причина за смърт: мъжките екземпляри могат да живеят само няколко месеца след чифтосването, а женските умират скоро след излюпването на яйцата. Те пренебрегват храненето през (приблизително) едномесечния период, в който се грижат за неизлюпените си яйца, но очевидно не умират от глад. Понастоящем няма биологично обяснение на тази кратка продължителност на живота (или бързото остаряване).

Дълбоководен октопод мъти яйца

Край бреговете на Калифорния морските биолози наблюдават един и същ женски октопод, който пази яйцата си в продължение на повече от четири години. Развитието им е отнело много време, тъй като водата на дълбочина 1,4 км е била много студена. Те разбрали, че това е един и същ октопод, защото имал характерен белег. Изследването е извършено с помощта на дистанционен водолазен апарат с камери, светлини и роботизирани ръце.