Октопод — видове, анатомия и интересни факти
Открийте света на октоподите: видове, анатомия, интелигентност, камуфлаж и забавни факти за техните навици и опасности.
Октоподът е род главоноги мекотели от разред Октоподи. Родът е доста типичен за повечето октоподи. Те имат две големи очи и осем крайника с присадки. Имат твърда човка, като устата е в централната точка на раменете.
Анатомия
Октоподите нямат вътрешен или външен скелет, което им позволява да се промъкват през тесни места и да се крият. Тялото им се състои от голяма мускулеста мантия, глава с развити очи и осем рамена, покрити със смукала (при повечето видове). В центъра, под раменете, се намира твърдата човка, използвана за раздробяване на плячката. Имат три сърца — две помпят кръв към хрилете, а едно — към останалата част на тялото. Кръвта им е синя поради наличие на хемоцанин.
Чувства и нервна система
Октоподите имат изключително развита нервна система и висока интелигентност за безгръбначни животни. Интелигентни са, могат да решават задачи, да отварят контейнери, да използват инструменти (напр. кокосови черупки за укритие) и да запомнят пътища. Част от нервните им клетки са концентрирани в мозъка, но много неврони се намират и в рамената, които действат полуавтономно и могат да "опитват" или усещат с помощта на рецептори по смукалата.
Камуфлаж и защита
За да се защитят от хищници, октоподите използват няколко стратегии: крият се в пукнатини между скали или корали, бягат бързо чрез цетно-изстрелване с филтрация на вода през сифон, изхвърлят мастило и променят цвета и формата си чрез хиляди клетки хроматофори, иридофори и папили. Много видове могат да имитират околната среда или да имитират други животни — например т.нар. „имитиращ октопод”.
Хранене и поведение при лов
Октоподите са активни хищници, които се хранят предимно с ракообразни, мекотели и риби. Те използват човката и силните си рамена, за да разкъсат или разбият твърдите черупки на плячката. Някои видове пробиват черупки и инжектират отрова, за да парализират жертвата.
Отрова и опасност за хората
Всички октоподи имат жлези, които произвеждат отровни вещества — това им помага при лов и със сигурност ги прави условно отровни. В повечето случаи отровата не е опасна за хората. Изключение е малкият октопод със сини пръстени, чиито токсини могат да бъдат смъртоносни за хората при ужилване.
Размножаване и жизнен цикъл
Октоподите обикновено са семелпарни — един път се размножават и след това умират. Мъжките предават сперматофорите със специално модифицирано рамо (хектокотил) на женската. Женската снася яйца и често ги охранява и проветрява, без да се храни, докато се излюпят — процес, който в някои видове може да отнеме седмици или месеци. След излюпването възрастните често умират.
Видове и разпространение
Съществуват около 300 вида октоподи, от които повече от 100 са от рода Octopus. Октоподите обитават много райони на океана — от плитки крайбрежни води и кораловите рифове до по-дълбоки офшорни зони и дълбоководни среди. Някои видове предпочитат скалисти местообитания и пукнатини, други — пясъчни дъна или мангрови зони.
Живот и продължителност
Повечето октоподи живеят сравнително кратко — обикновено 1–3 години, въпреки че някои по-едри видове могат да живеят по-дълго. Животният им цикъл е тясно свързан с размножаването: след чифтосване и излюпване на младите възрастните често загиват.
Взаимодействие с хората и опазване
Октоподите имат значение за науката (изследвания върху поведение и невронауки), аквакултури и риболов — в някои култури те са деликатес. Заплахи за популациите включват прекомерен риболов, загуба на хабитат, замърсяване и климатични промени. Някои видове могат да бъдат чувствителни към промени в температурата и оксигенацията на водите, което налага мерки за опазване в определени райони.
Интересни факти
- Октоподите имат три сърца и синя кръв.
- Могат да променят не само цвета, но и текстурата на кожата си.
- Рамената им могат да регенерират при загуба.
- Някои видове използват инструменти — например преносими укрития от черупки или кокосови черупки.
- Терминът "октопод" може да се използва за обозначаване на тези от род Octopus, но също така е правилен за представителите на разред Октоподи като цяло.
Октоподите са едни от най-интересните и адаптивни същества в морето — съчетание от ловкост, интелект и забележителни защитни механизми, които продължават да привличат вниманието на изследователи и любители на морската фауна.
Октопод в камуфлаж
Анатомия
За разлика от повечето други главоноги, повечето октоподи имат само меко тяло без вътрешен скелет. Скелетът им е отвън. Те нямат защитна външна обвивка като наутилуса, който е друг вид главоноги. Единствената им твърда част е човката, подобна по форма на човката на папагала.
Поради това октоподът много лесно се промъква през много тесни отвори между скалите, например през дупка, голяма колкото окото му.
Очи
Очите на октоподите са сложни. Всъщност те нямат сляпо петно. Сляпото петно е специално място в очите, което не е в състояние да усеща светлина. Така че, когато погледнем някъде, част от това, което е там, всъщност не се възприема (мозъкът "запълва", така че да не забележим). Октоподът обаче няма този проблем.
Лещите в октопода са подвижни. Той се движи напред-назад, за да фокусира. Това е начинът, по който фокусира фотоапаратът. Когато фотоапаратът фокусира върху обект, за да направи снимка, лещата се движи напред-назад, докато изображението, което вижда фотоапаратът, не се фокусира правилно.
Цветове
Някои октоподи могат да използват хроматофорите си не само за камуфлаж. Ако не се сливат със заобикалящата ги среда, те могат да сигнализират за чувствата си с помощта на цвят. Когато са отпуснати, например, те са с матов, сивокафяв или оранжев цвят. Когато се ядосат, те могат да станат червени. Ако се чувстват уплашени, могат да станат бели.
Поведение
Разузнаване
Октоподите са изключително интелигентни, вероятно повече от всички останали безгръбначни. Точната степен на тяхната интелигентност и способност за учене е предмет на много спорове сред биолозите. Експерименти с лабиринти и решаване на проблеми показват, че те имат както краткосрочна, така и дългосрочна памет. Краткият им живот ограничава количеството, което могат да научат.
Някои октоподи, като например октоподът имитатор, могат да движат ръцете си по начин, който копира движенията на други морски същества.
В лабораторни експерименти октоподите могат лесно да бъдат обучени да различават различни форми и модели. Те са наблюдавани по начин, който някои описват като игра: многократно пускат бутилки или играчки в кръгово течение в аквариумите си и след това ги хващат. Октоподите често излизат от аквариумите си, а понякога и от други в търсене на храна.
Най-големият от над 300-те вида октоподи, гигантският октопод Enteroctopus, е наистина голям. Възрастните мъжки екземпляри тежат средно около 50 кг, а женските - около 33 кг. Обхватът на ръцете им е около 8 фута. Те дори са се качвали на рибарски лодки и са отваряли трюмове, за да влязат вътре и да изядат раците.
В Обединеното кралство главоногите, като октоподите, се считат за почетни гръбначни животни съгласно Закона за животните (научни процедури) от 1986 г. Това им дава защита, която обикновено не се предоставя на безгръбначните животни.
Октоподите са единствените безгръбначни, за които е доказано, че използват инструменти. Най-малко четири екземпляра от жилавия октопод (Amphioctopus marginatus) са били забелязани да събират изхвърлени кокосови черупки и след това да ги сглобяват, за да ги използват като убежище.
Октоподите са активни и интелигентни хищници, с добро зрение и мозък. Те се хранят предимно с раци и някои риби.
Защита
Октоподите имат разнообразни защитни механизми. Те използват активен камуфлаж и мимикрия, контролирани от нервната им система. Повечето от тях могат да изхвърлят облаци от черно мастило, за да си помогнат да избягат, а някои могат да хвърлят ръка при крайна опасност. Тя се извива и привлича нападателя.
Октопод, който отваря контейнер с капачка на винт
Размножаване и смърт
Когато октоподите се размножават, мъжките използват специализирана ръка, за да поставят пакетчета сперматозоиди в мантийната кухина на женската. Мъжките умират в рамките на няколко месеца след чифтосването. При някои видове женските октоподи могат да запазят сперматозоидите живи в себе си в продължение на седмици, докато яйцата им узреят.
След като бъдат оплодени, женската снася около 200 000 яйца (тази цифра варира значително при различните видове). Женската се грижи за яйцата, като ги пази от хищници и внимателно ги обдухва с водни потоци, за да получат достатъчно кислород. Женската не ловува през едномесечния период, в който се грижи за неизлюпените яйца, и може да погълне част от собствените си ръце, за да се изхрани.
Приблизително по времето, когато яйцата се излюпват, майката напуска леговището и е твърде слаба, за да се защитава от хищници като треската, и често се поддава на техните атаки. Младите ларви октоподи прекарват известен период от време, носейки се в облаци от планктон, където се хранят, докато станат готови да се спуснат на океанското дъно, където цикълът се повтаря.
Всички октоподи, за които имаме данни, имат сравнително кратка продължителност на живота. Някои видове живеят само шест месеца. По-големите видове, като севернотихоокеанския гигантски октопод, могат да живеят до пет години при подходящи условия.
Размножаването е причина за смърт: мъжките екземпляри могат да живеят само няколко месеца след чифтосването, а женските умират скоро след излюпването на яйцата. Те пренебрегват храненето през (приблизително) едномесечния период, в който се грижат за неизлюпените си яйца, но очевидно не умират от глад. Понастоящем няма биологично обяснение на тази кратка продължителност на живота (или бързото остаряване).
Дълбоководен октопод мъти яйца
Край бреговете на Калифорния морските биолози наблюдават един и същ женски октопод, който пази яйцата си в продължение на повече от четири години. Развитието им е отнело много време, тъй като водата на дълбочина 1,4 км е била много студена. Те разбрали, че това е един и същ октопод, защото имал характерен белег. Изследването е извършено с помощта на дистанционен водолазен апарат с камери, светлини и роботизирани ръце.
Вляво: Ваза от микенско гръцко гробище в Просимна, Аргос, около 1500 г. пр.н.е.
Вдясно: Древногръцка чернофигурна амфора (ваза), 530-520 г. пр. Вляво - хоплит с изображение на октопод върху щита си. Staatliche Antikensammlungen, Мюнхен, Германия
Въпроси и отговори
В: Какъв е родът на октопода?
О: Родът на октоподите е Octopoda.
В: Колко очи имат октоподите?
О: Октоподите имат две големи очи.
В: Какъв тип уста имат?
О: Октоподите имат твърда човка, а устата е в централната точка на раменете.
В: Как октоподите се защитават от хищници?
О: За да се защитят от хищници, октоподите се крият, бягат бързо, изхвърлят мастило или използват променящ цвета си камуфлаж.
В: Какъв вид плячка ловуват?
О: Октоподите са интелигентни хищници с вкус към раци.
В: Всички видове октоподи ли са отровни?
О: Всички видове октоподи са отровни, но само малкият октопод със сини пръстени е известен като смъртоносен за хората.
В: Колко вида главоноги мекотели има общо?
О: Съществуват общо около 300 вида главоноги мекотели, от които повече от 100 са от рода Octopus.
обискирам