Наутилус е общото име на главоногите от семейство Наутилови (Nautilidae). Те са единствените живи представители на подклас Nautiloidea и външният им вид не се е променил съществено в продължение на милиони години. Често се използва терминът камерен наутилус за всички видове от семейство Nautilidae. Наутилусите са твърдо обвързани със своите характерни спирални, камерни черупки, които изпълняват важна роля за плаваемостта и защитата им.
Много биолози ги смятат за "живи вкаменелости", тъй като те са единствените живи потомци на група, която е била особено разнообразна през палеозойската и мезозойската ера и е дала началото на амонитите. Днес наутилусите предоставят уникална възможност за изучаване на еволюционна консервация и морска палеобиология.
Видове и разпространение
Днес в семейството се разпознават шест живи вида, разпределени в два рода — Nautilus и Allonautilus. Най-известният и най-големият вид е Nautilus pompilius, срещан в тропическите води на Индо-Тихия океан, включително около Западна Австралия. Диаметърът му може да достигне до около 27 cm, докато повечето други наутилуси остават под 20 cm. Коремният наутилус, Nautilus macromphalus, е сред по-дребните видове и обикновено достига около 16 cm в диаметър.
Наутилусите обитават предимно стръмни рифови покривки и континентални склонове в тропични и субтропични морета. Те се срещат най-често на дълбочини от порядъка на стотици метри през деня и се придвижват към по-малки дълбочини през нощта, за да се хранят.
Анатомия и физиология
- Черупка: Външната спирална черупка е камерна — вътре има серия от отделения (камери). Младите индивиди заемат външната най-нова камера; останалите камери се изпълват с газ и течност, което помага за регулиране на плаваемостта чрез тънка тръбичка (сипункъл), която свързва камерите.
- Плаваемост и движение: Наутилусът плава главно чрез реактивно придвижване, като изхвърля вода през сифон (хипоном). Промяната на газовото и течностно съдържание в камерите регулира относителната плътност и позволява вертикални придвижвания.
- Крайници: Тялото има много щипковидни придатъци — до десетки (в някои случаи над 60–90) без приспособени за захващане присоски, а с лепливи вдлъбнатини, които им помагат да хващат храна и да се движат по субстрата.
- Хранене и устна апаратура: Радулата е широка и обикновено има девет зъба по последователни редове — адаптация за раздробяване на плячката. Диетата включва разлагащи се животински останки (карана), ракообразни и дребни риби.
- Дишане: Наутилусите имат по едно хрило от всяка страна на тялото, т.е. общо две хриле (две ктении), през които извършват газообмена.
- Органи на чувството: Окото на наутилуса е относително просто — използва принципа на пинхол камера (отворено око без леща при някои видове) и разчита повече на светлосензитивни клетки и химическо усещане, отколкото на острото зрение. Имат добре развито чувство за миризма/химическо усещане, което е важно при откриване на храна.
- Възпроизвеждане: Наутилусите са бавно растящи и достигат полова зрялост сравнително късно. Размножаването е яйцекладно — женските снасят сравнително малък брой големи яйца, които се закрепват за субстрата и се развиват продължително време; младият наутилус излиза от яйцето като миниатюрен, но вече ясно оформен възрастен екземпляр (липсва плanktонна ларвна фаза).
Поведение и екология
Наутилусите са нощни или сумрачни животни: през деня остават по-дълбоко и в по-скрити райони, а през нощта излизат на по-малки дълбочини за хранене. Те изпълняват важна екологична роля като консуматори на трупове и дребна плячка, подпомагайки разграждането на органичната материя в дълбоките рифови екосистеми.
Заплахи и опазване
Популациите на наутилус са уязвими поради ниската скорост на размножаване и събирането им за търговия с декоративни черупки и сувенири. Някои популации са подложени на значителен натиск от колекциониране и нерегулиран улов. Поради това са предприети международни и национални мерки за наблюдение и регулиране на търговията, както и изследвания за оценка на статуса и устойчивостта на различните популации.
Наутилусите представляват важен обект на научни изследвания — от палеонтология и еволюция до съвременна морска биология. Защитата им е от значение както за запазване на биологичното разнообразие, така и за по-доброто разбиране на дългосрочните промени в морските екосистеми.







