Наутилуси

Черупката

Наутилусите са единствените главоноги, които имат външна черупка. Това е предшестваща или базисна характеристика. Животното може да се оттегли напълно в черупката си. То може да затвори отвора с кожеста качулка, образувана от две специално сгънати пипала. Черупката е навита и варовита, с перлена обвивка. Тя е устойчива на натиск, но се имплодира на дълбочина около 800 m. Черупката на наутилуса е изградена от два слоя: външният слой е матово бял, а вътрешният - поразително бял с иридесценция. Най-вътрешната част на черупката е перлена, синьо-сива. Перлата осмена не е перла, а бижутериен продукт, получен от тази част на черупката.

Черупката е вътрешно разделена на камери. Всички стени между камерите ("прегради") са пробити в средата от канал - сифункул. Чрез него животното може да променя налягането на въздуха в камерите. При съзряването на наутилуса тялото му се придвижва напред, като запечатва всяка камера с нова преграда (стена). Последната напълно отворена камера, най-голямата, се използва като жива камера. Броят на камерите се увеличава от около четири в момента на излюпването до тридесет или повече при възрастните.

Цветът на черупката държи животното скрито във водата. Когато се гледа отгоре, черупката е по-тъмна на цвят и е маркирана с неправилни ивици, което я кара да се слива с тъмнината на водата отдолу. Долната страна е почти изцяло бяла, което прави животното неразличимо от по-светлите води близо до повърхността на океана. Този начин на камуфлаж се нарича контразасенчване.

Черупката на наутилуса е един от най-добрите естествени примери за логаритмична спирала.

Черупки от наутилус: N. macromphalus (вляво), A. scrobiculatus (в средата), N. pompilius (вдясно)

Естествена история

Плаваемост и движение

За да плува, наутилусът вкарва и изкарва вода в жилищната камера и използва струйно задвижване. Когато водата се намира в камерата, сифункулът извлича сол от нея и я разпръсква в кръвта. Когато водата се изпомпва навън, животното регулира плаваемостта си с помощта на газа, съдържащ се в камерата. Плаваемостта може да се контролира чрез изпомпване на газ и течност в или от камерите с помощта на сифункула. Подобен контрол на плаваемостта ограничава наутилусите; те не могат да работят при екстремно налягане.

В дивата природа наутилусът обикновено живее на дълбочина около 300 м, като през нощта се издига на около 100 м, за да се храни, чифтосва и снася яйца. Черупката на наутилуса не може да издържи на дълбочини, по-големи от около 800 м.

Диета и сетивна система

Наутилусите са хищници и се хранят основно със скариди, малки риби и ракообразни, които се улавят с пипалата. Въпреки това, поради много малкото енергия, която отделят за плуване, им е необходимо да се хранят само веднъж месечно. За разлика от другите главоноги те нямат добро зрение; структурата на очите им е силно развита, но липсва твърда леща. Те имат проста леща с "дупчица", през която може да преминава вода. Смята се, че вместо зрение животното използва обонянието като основно сетивно средство по време на търсене на храна, намиране или идентифициране на потенциални партньори.

Еволюция

Фосилните данни показват, че наутилоидите не са се променили много (поне по отношение на формата на тялото) през последните 500 милиона години. Преди 200 милиона години наутилоидите са били много по-разпространени и разнообразни. Много от ранните са били с права черупка, както при изчезналия род Lituites. Те се развиват през камбрия и стават значим морски хищник през периода ордовик. Някои видове са достигали размери над 2,5 метра. Другият подклас главоноги, Coleoidea, отдавна се е разграничил от Nautilidae и оттогава наутилусът е останал сравнително непроменен. Измрелите роднини на наутилуса включват амонити, които са били много важни в продължение на много милиони години. Други групи са бакулитите и гониатите.

Размножаване и продължителност на живота

Наутилусите са полово диморфни и се размножават чрез снасяне на яйца. Закрепени за скали в плитки води, яйцата се развиват дванадесет месеца, преди да се излюпят с дължина около 30 mm. Женските се размножават веднъж годишно и регенерират гонадите си, което прави наутилусите единствените главоноги, които се размножават многократно. Продължителността на живота на наутилусите е около 20 години, което е изключително много за главоноги.

Дистрибуция

Наутилусите се срещат само в тропическите райони на Индийския и Тихия океан, от 30° с.ш. до 30° ю.ш. и от 90° до 185° з.д. Живеят по дълбоките склонове на кораловите рифове.

Черупката на наутилуса заема видно място в официалната емблема на Нова Каледония.


Пипала на Наутилус

Свързани страници

• Амонит