Сепия

Анатомия

Кости от сепия

Сепиите имат вътрешна сепийна кост, изградена от калциев карбонат. Тя е пореста, пълна с малки дупчици, Плаваемостта на сепията може да се променя, което позволява на сепията да се издига по-ниско или по-високо, като променя количеството газ и течност в камерите си. Костите на сепията на всеки вид имат различна форма, размер и модел от хребети или текстура. Костите на сепията се използват от бижутерите и сребролюбците като калъпи за отливане на малки предмети. Днес те вероятно са по-известни като материал, който се дава на домашните птици като източник на калций. Костите на сепията се срещат само при сепиите и са една от особеностите, които ги отличават от калмарите и другите мекотели.

Промяна на цвета

Сепиите понякога се наричат морските хамелеони, защото могат да променят цвета на кожата си. Кожата им може да проблясва с цветни шарки, за да общува с други сепии и да се маскира от хищници. Тази функция за промяна на цвета се осъществява от групи червени, жълти, кафяви и черни пигментирани хроматофори над слой от отразяващи иридофори и левкофори. Всички те се намират в кожата на сепията и работят заедно, за да променят цвета ѝ. На всеки квадратен милиметър има до 200 от тези специални пигментни клетки.

Пигментираните хроматофори имат торбичка с пигмент и голяма мембрана, която се сгъва, когато се прибере. Отстрани има 6-20 малки мускулни клетки, които могат да се свиват, за да притиснат еластичната торбичка в диск към кожата.

Иридофорите са пластини от хитин или протеин, които могат да отразяват светлината. На тях се дължат металните сини, зелени, златни и сребристи цветове, които често се наблюдават при сепиите. Всички тези клетки могат да се използват в комбинации. Освен че могат да влияят на цвета на светлината, която се отразява от кожата им, сепиите могат да влияят и на поляризацията на светлината, което може да се използва за сигнализиране на други животни, които усещат поляризацията.

Очи

Очите на сепията са едни от най-развитите в животинското царство. Начинът, по който се развиват очите на главоногите, е коренно различен от този на гръбначните животни като хората, но начинът, по който те работят, е доста сходен. Приликата между очите на главоногите и гръбначните животни е пример за конвергентна еволюция. Въпреки че не могат да виждат цвят, те могат да възприемат поляризацията на светлината, което подобрява способността им да виждат контраст. Те имат две места с концентрирани сензорни клетки на ретината (известни като фовеа) - едното за гледане по-напред, а другото - по-назад. Лещите, вместо да се преоформят, както е при хората, вместо това се изтеглят, като се преоформя цялото око, за да се промени фокусът.

Кръв

Кръвта на сепията е с необичаен зелено-син оттенък, тъй като за пренасяне на кислород се използва съдържащият мед протеин хемоцианин, а не червеният желязосъдържащ протеин хемоглобин, който се среща при гръбначните животни. Това е подобно на кръвта на членестоногите. Хемоцианинът не пренася толкова добре кислорода, колкото хемоглобинът. Кръвта се изпомпва от три отделни "сърца". Две от тях се използват за изпомпване на кръв към хрилете на сепията (по едно сърце за всеки хрилей), а третото - за изпомпване на кръв в останалата част на тялото.

Пламтяща сепия на Пфефер, от Сипадан, Малайзия

Човешки интерес

Мастило

Сепиите имат мастило като калмарите и октоподите. Както и при калмарите, мастилото е средство за защита, което се изпръсква, за да прикрие отстъплението в случай на опасност. Преди това това мастило е било важен оцветител, наречен сепия. Днес изкуствените (а не естествените) багрила са заменили естествената сепия.

Сепията като храна

В средиземноморските и източноазиатските култури каракудите се ловят за храна. Въпреки че калмарите са по-популярни като ресторантско ястие по целия свят, в Източна Азия сушената сепия е много популярна.

Сепията е популярна в Италия и Хърватия, където се използва в Risotto Nero. "Неро" означава "черен" - това е цветът, който оризът придобива благодарение на мастилото от сепия. В испанската кухня мастилото от сепия и калмар често се използва за готвене поради морския вкус и гладкостта, които придава на ястията, и се включва в ястия като ориз, паста и рибни яхнии.

Сепия в литературата

Най-важната литературна поява на каракудите е заглавието на стихосбирката на Еудженио Монтале "Кости от каракуди" (Ossi di seppia), публикувана в Торино през 1925 г. Монтале е удостоен с Нобелова награда за литература през 1975 г.

Класификация

Съществуват над 120 вида живи сепии в 5 рода. Sepiadariidae съдържа седем вида и два рода; всички останали са в Sepiidae.

• КЛАС ГЛАВОНОГИ
• Подклас Nautiloidea: наутилус
• Подклас Coleoidea: калмари, октоподи, сепии
• Надразред Октоподи (Octopodiformes)
• Надразред Decapodiformes
• Разред Spirulida: Калмари с рога на овен
• Разред Sepiolida: калмари с опашка
• Разред Teuthida: гигантски калмари
• Разред Sepiida: сепия
• Подразред Sepiina
• Семейство Sepiadariidae
• Семейство Sepiidae