Сепии — морски главоноги: описание, анатомия и хранене

Открийте света на сепиите — морски главоноги: анатомия, поведение и хранене. Интересни факти за сепийната кост, ловни техники и живот в морето.

Сепиите са морски мекотели от семейство Главоноги. Те принадлежат към същия клас като калмарите, октоподите и наутилусите.

Сепиите имат вътрешна черупка (наречена сепийна кост), големи очи, осем ръце и две пипала, снабдени с фино назъбени смукалки, с които хващат плячката си.

Сепиите се хранят с малки мекотели, раци, скариди, риби и други сепии. Различни акули и риби са тяхна плячка. Живеят около 1 до 2 години.

Анатомия и приспособления

Основните анатомични особености на сепиите включват:

• Сепийна кост (вътрешна черупка) – пореста структура, която подпомага плаваемостта чрез задържане на газ и течност. Тази кост е често използвана от хората (напр. като "cuttlebone" за птици).
• Мантия и сифон – мускулестата мантия осигурява движение чрез вкарване и изкарване на вода през сифона, което позволява бързо "джет" придвижване.
• Крайници – осем по-къси ръце и две по-дълги пипала, които при лов се стрелват бързо напред; смукалките и назъбените ръбове помагат за задържане на плячката.
• Очите – големи, добре развити; при много видове зрението е отлично и е важно за откриване на плячка и заплахи.
• Хранителен апарат – клюн подобен на папагал и дреховка (радулa) за раздробяване на твърди части от храната.
• Хроматофори и други пигментни клетки – специализирани клетки в кожата, които им позволяват бързо да променят цвет и текстура за камуфлаж и комуникация.
• Мастилница (ink sac) – орган, от който се отделя мастило при опасност, за да заблуди хищника и да позволи бягство.

Поведение и снабдяване с храна

Сепиите са активни хищници. Те откриват плячката си с помощта на зрението и тактилните си органи, приближават я бавно, след което изстрелват пипалата си, за да я уловят. Хранят се предимно с рибки, ракообразни и други мекотели. Някои видове използват камуфлаж и отблясъци, за да се приближат незабелязани, а при нужда изпускат мастило.

Размножаване и жизнен цикъл

В повечето видове мъжките предават сперматофори на женските с помощта на специализиран ръкав (хектоцотилус при някои главоноги). Женските полагат яйца по скали, водорасли или друг субстрат, често във групи или гнезда. Яйцата се развиват няколко седмици до месеци в зависимост от температурата и вида; при много сепии младите изпълзяват като миниатюрни версии на възрастните (директно развитие), без продължителна ларвна плаваща фаза. Повечето видове имат кратък живот — 1–2 години — и умират скоро след размножаването.

Хабитат и разпространение

Сепиите обитават предимно плитки крайбрежни води в умерения и топлия пояс, въпреки че някои видове се срещат и в по-дълбоки води. Те предпочитат места с пясъчно или каменисто дъно и зони с водорасли, където могат лесно да се прикриват и да ловуват.

Хищници и защита

Сред основните врагове на сепиите са по-големи риби, акули, морски бозайници (делфини, тюлени) и морски птици. За да се защитят, сепиите използват:

• камouflage чрез промяна на цветовете и текстурата на кожата;
• бързо избутване с водна струя (джет)
• изпускане на мастило, за да дезориентират нападателя;
• бягство в пясъка или зад скали.

Отношение с човека

Сепиите имат икономическо значение — уловени са за храна в много региони (напр. средиземноморска и азиатска кухня). Сепийната кост се използва като добавка за птичи диети и в някои промишлени приложения. Освен това те са обект на научни изследвания в областите на невробиологията, поведенческата екология и биомиметиката (например изучаване на системите за камуфлаж).

Заплахи и опазване

Основните заплахи за популациите на сепиите са прекомерният риболов, унищожаването на местообитанията, замърсяване и климатични промени (затопляне и океанска киселинност). За някои видове има регионални ограничения или препоръки за управление на риболова; общата ситуация варира по видове и райони. Изследванията и мониторингът са важни за устойчивото използване и опазване.

Интересни факти

• Сепийната кост често е белезникава и с формата на плоска, извита плочка — използва се и в занаяти.
• Техните бързи промени в цвета не са само за скриване — служат и за комуникация между индивидите при размножаване и агресия.
• Някои видове проявяват впечатляващи ловни стратегии, включително примамване на плячката чрез имитация на движения или цветове.

Анатомия

Кости от сепия

Сепиите имат вътрешна сепийна кост, изградена от калциев карбонат. Тя е пореста, пълна с малки дупчици, Плаваемостта на сепията може да се променя, което позволява на сепията да се издига по-ниско или по-високо, като променя количеството газ и течност в камерите си. Костите на сепията на всеки вид имат различна форма, размер и модел от хребети или текстура. Костите на сепията се използват от бижутерите и сребролюбците като калъпи за отливане на малки предмети. Днес те вероятно са по-известни като материал, който се дава на домашните птици като източник на калций. Костите на сепията се срещат само при сепиите и са една от особеностите, които ги отличават от калмарите и другите мекотели.

Промяна на цвета

Сепиите понякога се наричат морските хамелеони, защото могат да променят цвета на кожата си. Кожата им може да проблясва с цветни шарки, за да общува с други сепии и да се маскира от хищници. Тази функция за промяна на цвета се осъществява от групи червени, жълти, кафяви и черни пигментирани хроматофори над слой от отразяващи иридофори и левкофори. Всички те се намират в кожата на сепията и работят заедно, за да променят цвета ѝ. На всеки квадратен милиметър има до 200 от тези специални пигментни клетки.

Пигментираните хроматофори имат торбичка с пигмент и голяма мембрана, която се сгъва, когато се прибере. Отстрани има 6-20 малки мускулни клетки, които могат да се свиват, за да притиснат еластичната торбичка в диск към кожата.

Иридофорите са пластини от хитин или протеин, които могат да отразяват светлината. На тях се дължат металните сини, зелени, златни и сребристи цветове, които често се наблюдават при сепиите. Всички тези клетки могат да се използват в комбинации. Освен че могат да влияят на цвета на светлината, която се отразява от кожата им, сепиите могат да влияят и на поляризацията на светлината, което може да се използва за сигнализиране на други животни, които усещат поляризацията.

Очи

Очите на сепията са едни от най-развитите в животинското царство. Начинът, по който се развиват очите на главоногите, е коренно различен от този на гръбначните животни като хората, но начинът, по който те работят, е доста сходен. Приликата между очите на главоногите и гръбначните животни е пример за конвергентна еволюция. Въпреки че не могат да виждат цвят, те могат да възприемат поляризацията на светлината, което подобрява способността им да виждат контраст. Те имат две места с концентрирани сензорни клетки на ретината (известни като фовеа) - едното за гледане по-напред, а другото - по-назад. Лещите, вместо да се преоформят, както е при хората, вместо това се изтеглят, като се преоформя цялото око, за да се промени фокусът.

Кръв

Кръвта на сепията е с необичаен зелено-син оттенък, тъй като за пренасяне на кислород се използва съдържащият мед протеин хемоцианин, а не червеният желязосъдържащ протеин хемоглобин, който се среща при гръбначните животни. Това е подобно на кръвта на членестоногите. Хемоцианинът не пренася толкова добре кислорода, колкото хемоглобинът. Кръвта се изпомпва от три отделни "сърца". Две от тях се използват за изпомпване на кръв към хрилете на сепията (по едно сърце за всеки хрилей), а третото - за изпомпване на кръв в останалата част на тялото.

Пламтяща сепия на Пфефер, от Сипадан, Малайзия

Въпроси и отговори

В: Какво представляват сепиите?

В: С какво се хранят сепиите?

В: С какво се хранят сепиите?

В: Колко дълго живеят сепиите?

В: Какво представлява костта на сепията?

В: Колко ръце и пипала имат сепиите?

В: Кои други животни принадлежат към същия клас като сепията?

Търсене по буква