Гущери — влечуги: видове, размери, разпространение и характеристики

Открийте всичко за гущерите: видове, размери от мини гекони до комодски дракон, разпространение по света и ключови характеристики за любители и специалисти.

Гущерите са влечуги. Заедно със змиите те съставляват разред Squamata.

Съществуват около 6000 вида, които живеят по целия свят, с изключение на студения климат. Те се срещат на всички континенти с изключение на Антарктида, както и на повечето океански островни вериги. Един вид, морската игуана, живее в морето. Размерите им варират в широки граници - от гекони с размери от няколко сантиметра или см до комодски дракон с размери 3 метра и 70 кг.

Някои видове гущери са:

• Гекони — малки до средни по размер гущери, често нощни; много видове имат лапи с лепкавите плаки (ламели), които им позволяват да се катерят по вертикални и гладни повърхности.
• Хамелеони — известни с променящия се цвят, удълженият език за улавяне на насекоми и подвижните очи; обитават предимно Африка и Мадагаскар.
• Сцинкове (скінкове) — голяма и разнообразна група с гладка, блестяща кожа; някои видове имат къси крайници или почти липсващи крака и изглеждат подобно на змии.
• Варани (включително комодски дракон) — големи месоядни гущери; комодският дракон е най-големият жив гущер.
• Игвани — включват и сухоземни, и растителноядни видове; от тях е и морската игуана, която се храни с водорасли в морето.
• Агами — дневни, често с ярки окраски; много видове са териториални и имат сложна комуникация чрез жестове и окраска.
• Отровни гущери (напр. Heloderma) — малка група, включваща гиловия гущер; имат отровни жлези и използват ухапване за защита и лов.

Анатомия и адаптации

Гущерите имат суха кожа, покрита със люспи, която ги предпазва от изпарение и механични наранявания. Много видове могат да сменят окраската си за камуфлаж или комуникация. Характерни са и следните адаптации:

• Автотомия на опашката: при някои видове опашката лесно се отделя при заплаха, а после се регенерира частично.
• Термо-регулация: като влечуги, гущерите са екзотермични — използват слънцето и поведението (гряване/сядане на сянка) за поддържане на телесната температура.
• Лепливи лапи и специализирани нокти: при геконите и други видове, адаптации за катерене и улов на храна.

Храна и поведение

Диетата на гущерите е разнообразна: насекоми и други безгръбначни, малки гръбначни, растителна храна, а при някои видове — морски водорасли или паднали трупове. Поведенчески стратегии включват лов на застъпване, засади, активен преследващ лов и териториални дисплеи. Някои видове са социални, други — самотни.

Размножаване

Повечето гущери снасят яйца (овипарни), но има и живораждащи (вивипарни) видове. Някои видове показват родителска грижа — например опазване на гнездото. В природата има и случаи на партеногенеза (безполово размножаване) при определени географски популации.

Разпространение и местообитания

Гущерите обитават най-разнообразни местообитания — пустини, гори, тревни площи, скални райони и крайбрежия. Някои са адаптирани към строг пустинен климат, други — към влажни тропични гори. Единствената напълно морска група от гущери е морската игуана, която се храни в океана, но се размножава и почива на сушата.

Опазване

Много видове гущери са подложени на заплахи: загуба на местообитания, замърсяване, незаконен лов за търговия с домашни любимци, инвазивни хищници и климатични промени. Някои видове са защитени със закони и се отглеждат в развъдници за възстановяване на популации. Защитата изисква оценка на риска, управление на местообитанията и образование на обществеността.

Връзка с хората

Гущерите имат важно екологично значение като регулатори на популациите от насекоми и други животни. Мнозина са популярни като домашни любимци; научните изследвания върху тях допринасят за знанието за еволюцията, регенерацията и поведението. При контакт с диви видове е важно да се спазват правила за безопасност и опазване.

Тази статия представя основни аспекти за гущерите — техните особености, разнообразие и значимост. За конкретни видове и по-подробна информация се препоръчва да се консултират специализирани източници и полеви ръководства.

Физиология

Зрението е много важно за повечето гущери, както за откриване на плячката, така и за комуникация. Много гущери имат силно изострено цветно зрение. Повечето гущери разчитат до голяма степен на езика на тялото, като използват специфични пози, жестове и движения за определяне на територията, разрешаване на спорове и привличане на партньори. Някои видове гущери използват и ярки цветове, като например преливащите се петна по корема на Sceloporus. Тези цветове биха били много видими за хищниците, затова често са скрити от долната страна или между люспите и се разкриват само при необходимост.

Рошавата лапа е ярко оцветено кожно петно на гърлото, което обикновено е скрито между люспите. Когато е необходимо да се покаже, гущерите изправят хиоидната кост на гърлото си, в резултат на което под главата се образува голямо вертикално петно от ярко оцветена кожа, което може да се използва за комуникация.

Див хамелеон на Джаксън от популация, внесена в Хавай през 70-те години на миналия век

Търсене по буква