Гущер

Гущерите са влечуги. Заедно със змиите те съставляват разред Squamata.

Съществуват около 6000 вида, които живеят по целия свят, с изключение на студения климат. Те се срещат на всички континенти с изключение на Антарктида, както и на повечето океански островни вериги. Един вид, морската игуана, живее в морето. Размерите им варират в широки граници - от гекони с размери от няколко сантиметра или см до комодски дракон с размери 3 метра и 70 кг.

Някои видове гущери са:

"Lacertilia", от "Kunstformen der Natur" на Ернст Хекел, 1904 г.

Опростена класификация

Подразред Lacertilia (Sauria)

Инфраразред Iguania: Игуани, хамелеони, агами и роднини.
Инфраордер Геккота: Геккони, безноги гущери, слепи гущери.
Инфраразред Scincomorpha: Скинкс, стенни гущери и роднини.
Подразред Anguimorpha (Platynota, Varanoidea): Мониторни гущери, чудовища от Гила, бавни червеи и роднини.

† Семейство Mosasauridae: доминиращите големи морски хищници от горна креда.

Инфраразред Amphisbaenia: безноги червеещи гущери.

Алтернативен изглед

В традиционната таксономия разредът Squamata е разделен, както следва:

Разред Squamata (люспести влечуги)

Подразред Serpentes (змии)
Подразред Lacertilia (гущери)

Според съвременното схващане всички змии и гущери са инфраразреди на Squamata: ^p238

Разред Squamata

Infraorder Serpentes
Infraorder Iguania
Infraorder Gekkota
Инфраразред Scincomorpha
Подразред Anguimorpha (Platynota, Varanoidea)
Инфраразред Amphisbaenia

Съществуват и други версии и таксономията вероятно няма да се установи, докато не се съберат повече молекулярни доказателства.

Естествена история

Анатомия

Черепната структура на змиите и гущерите е характерна. Те могат да преместват горната си челюст спрямо мозъчния корпус. Имат рогови люспи, а много от тях използват отрова за нападение и защита.

Еволюция

Калмарите определено са монофилетична група; те са сестринска група на туатарите. Съдейки по фосилните им данни, калмарите са присъствали през мезозоя, но са заемали второстепенно място в екологията на сушата. Три от шестте линии са регистрирани за първи път в горна юра, а останалите - в креда. Вероятно всички (включително змиите) са възникнали по-рано през юра. Мосазаврите от горна креда са далеч най-успешните от всички гущери, като се превръщат в главния хищник в своята екосистема.

Въпреки че змиите и гущерите изглеждат толкова различни, те не са подходящи клади. Змиите са произлезли от ранните гущери, така че двете групи заедно образуват монофилетичен клад - Squamata. В рамките на този клад има друг монофилетичен клад - Toxicofera. Той включва всички отровни видове влечуги, както и много сродни неотровни видове. Доказателствата за това са от последните молекулярни анализи.

Физиология

Зрението е много важно за повечето гущери, както за откриване на плячката, така и за комуникация. Много гущери имат силно изострено цветно зрение. Повечето гущери разчитат до голяма степен на езика на тялото, като използват специфични пози, жестове и движения за определяне на територията, разрешаване на спорове и привличане на партньори. Някои видове гущери използват и ярки цветове, като например преливащите се петна по корема на Sceloporus. Тези цветове биха били много видими за хищниците, затова често са скрити от долната страна или между люспите и се разкриват само при необходимост.

Рошавата лапа е ярко оцветено кожно петно на гърлото, което обикновено е скрито между люспите. Когато е необходимо да се покаже, гущерите изправят хиоидната кост на гърлото си, в резултат на което под главата се образува голямо вертикално петно от ярко оцветена кожа, което може да се използва за комуникация.