Плиозаврите са група големи подводни влечуги — представители на плезиозаврите, които са живели през различни етапи на мезозойската ера. За разлика от онези плезиозаври с много дълги шии, плиозаврите се отличават с къса, масивна шия и относително голяма, здраво построена глава. Техните силни челюсти и конични зъби са пригодени за хващане и задържане на голяма, подвижна плячка. Формата на тялото — торпеденовидна и с четири широки перкоподобни крайника — подсказва, че са били мощни подводни плувци и активни хищници. p29

Външен вид и анатомия

Плиозаврите са имали сравнително къси вратове и големи черепи, често с усилени челюстни кости и добре развита мускулатура, която е позволявала силна ухапване. Зъбите им са били конични, понякога назъбени (с ръбове), за да пробиват и прилепват към хлъзгави тъкани на риби и други морски влечуги. Четирите крайника са се преобразували във флуидни перки, които са осигурявали тласкаща и маневрена сила при плуване. Тялото е било обтекаемо, с къс и вероятно неособено мощен опашен сегмент — основното придвижване е ставало чрез „летене под вода“ с перките, подобно на съвременни костенурки и някои морски бозайници.

Размери и видове

Размерите на плиозаврите варират значително: от сравнително малки форми с дължина около 2–3 метра до гигантски хищници, оценявани на около 10–15 метра в някои реконструкции. Най-известните родове и видове, свързвани с плиозаврите, включват:

  • Liopleurodon — известен от юрски седименти в Европа; класически възстановявания му приписват няколко метра дължина, макар че популярните преувеличения (много големи размери) са предмет на спорове.
  • Kronosaurus — откриван в кредни отлагания в Австралия и други места; споменат като един от най-едрите плиозаври с оценки от порядъка на няколко до около десетина метра.
  • Pliosaurus — род, включващ едри форми от средния и късния юра, с масивни черепи и мощни зъбни редици.

Точните размери често са предмет на научен дебат, тъй като са базирани на непълни скелети и реконструкции.

Разпространение и находки

Плиозаврите са откривани в множество морски отлагания по целия свят — в Европа, Русия, Австралия, Южна Америка и други области. Първите значими находки в съвременния смисъл са направени през началото на XIX век: един от първите екземпляри е открит от Мери Анинг на "юрския бряг" в Лайм Риджис, Англия, през 20-те години на XIX век. Някои от нейните находки и по-късни открития на плиозаври са експонирани в Природонаучния музей в Лондон.

Палеобиология и хранене

Като относително върхови хищници в своята екосистема, плиозаврите са се хранели с големи риби, калмари, други морски влечуги (включително по-малки плезиозаври и іхтиозаври) и, вероятно, с твърдосмлени организми като амонити. Някои видове са имали специализации за преработване на големи плячки — широки и здрави челюсти за разкъсване на месо, както и зъби, пригодени за задържане и пробиване. Анализи на челюстите и мускулатурата предполагат, че много плиозаври са могли да упражняват значителна захапка, което им е позволявало да покоряват по-едри животни.

Класификация и еволюция

Още Д.М.С. Уотсън разграничил плезиозаврите на две основни екологични и морфологични групи: едри, къношии хищници (плиозаврите) и дългошийни, по-дребни формули, които са се хранели предимно с по-дребна плячка. В съвременната таксономия тези групи обикновено се разпознават като плезиозаври с различни клонове — pliosauroidea (плиозавроиди) и plesiosauroidea (плезиоозавроиди). Еволюцията на плиозаврите отразява адаптацията към различни ниши в морската среда: от бързи ловци на открито море до по-специализирани преследвачи в близост до дъното или при бреговете.

Образ в науката и популярната култура

Плиозаврите често са представяни в популярната литература и медии като класически морски чудовища поради внушителните си размери и мощен външен вид. В научните реконструкции обаче вниманието е насочено към точни анатомични и екологични детайли, базирани на остеологични данни и съвременни методи за анализ (включително компютърни реконструкции, изотопни анализи и сравнителна анатомия).

Като цяло плиозаврите представляват важна група мезозойски морски хищници — значими за разбирането на древните океански екосистеми и еволюционните адаптации на влечугите към живот в морето.