Мери Анинг

Магазинът за вкаменелости

Туристите посещават Лайм Риджис, който се е превърнал в популярен морски курорт. Както баща им преди тях, Мери и брат ѝ Джоузеф Анинг поставят маса с "любопитни предмети" близо до автобусната спирка в местна гостилница, за да продават стоката си на туристите. След като Джоузеф прави важна находка на череп на ихтиозавър през 1810 г., а Мери намира свързания с него скелет година по-късно, те стават известни на геолозите и любителите, които се интересуват от вкаменелости. Страстта им към вкаменелостите се превръща в основен източник на доходи за семейството им.

Нейният основен предмет на дейност са вкаменелости от безгръбначни животни, като например черупки от амонити и белемнити, които са често срещани в района и се продават за няколко шилинга. Вкаменелостите от гръбначни животни се срещали много по-рядко, а изключителни екземпляри като почти пълен скелет на ихтиозавър можели да се продадат за много повече.

Източникът на тези вкаменелости са крайбрежните скали, които заобикалят Лайм и са част от геоложка формация, известна като Синия лиас. Тази формация се състои от редуващи се слоеве варовик и шисти, които са се образували като седимент върху плитко морско дъно в началото на юрския период (преди около 210-195 милиона години). Скалите са едно от най-богатите на вкаменелости места във Великобритания.

Тъй като Мери Анинг продължава да прави важни открития, репутацията ѝ расте. През 1826 г., на 27-годишна възраст, тя успява да спести достатъчно пари, за да си купи дом със стъклена витрина за магазина си, наречен "Депо за вкаменелости на Анинг". Преместването е отразено в местния вестник, който отбелязва, че в момента в магазина е изложен прекрасен скелет на ихтиозавър. Много геолози и колекционери на вкаменелости от Европа и Америка посещават Анинг в Лайм, за да закупят образци. Сред тях е и геологът Джордж Уилям Фетерстънхау, който през 1827 г. закупува фосили за новооткрития Нюйоркски природонаучен лицей. Крал Фридрих Август II Саксонски посещава магазина ѝ през 1844 г. и закупува скелет на ихтиозавър за богатата си природонаучна колекция.

Публикация

Лейди Хариет Силвестър посещава Лайм през 1824 г. Тя отбелязва в дневника си:

... необикновеното в тази млада жена е, че тя се е запознала толкова добре с науката, че в момента, в който намери кости, знае на кое племе принадлежат. Тя закрепва костите върху рамка с цимент, а след това прави рисунки и ги гравира. . . Това несъмнено е чудесен пример за божествено благоволение - това бедно, невежо момиче да бъде толкова благословено, защото чрез четене и прилагане на знания тя е достигнала до такава степен на познание, че има навика да пише и да разговаря с професори и други умни хора по този въпрос, и всички те признават, че тя разбира от тази наука повече от всеки друг в това кралство.

С течение на времето увереността ѝ в знанията ѝ нараства и през 1839 г. тя пише до списанието "Magazine of Natural History", за да постави под съмнение твърдението им, че зъб с кука на праисторическа акула Hybodus представлява ново откритие. Преди години тя е открила съществуването на изкопаеми акули както с прави, така и с куковидни зъби. Откъсът от писмото, който списанието отпечатва, е единственото нещо, което Анинг някога е публикувала.

Основни находки

• Ихтиозавър 1810/11
• няколко ихтиозавъра 1815/19
• Plesiosaurus 1820/21
• Мастилен сак от белемнит 1826 г.
• Птерозавър 1828
• Изкопаеми риби 1828/29
• Plesiosaur 1830

През 1830 г. геологът Хенри дьо ла Беш рисува влиятелния акварел "Duria Antiquior", базиран до голяма степен на вкаменелостите, открити от Анинг.

Нейната по-късна слава

Мери Анинг е обект на стария езиков трилър: "Тя продава морски раковини на брега на морето". Тя е написана през 1908 г., повече от половин век след смъртта ѝ, от Тери Съливан, който е вдъхновен от историята на нейния живот. Текстът на песента се е променил с течение на времето, но оригиналният текст е:

Тя продава раковини на морския
брягРаковините, които продава, са раковини, сигурен съмТака че
ако тя продава раковини на морския бряг, тогава
съм сигурен, че тя продава раковини на морския бряг.

Историята на живота на Анинг е възприета като вдъхновяваща от редица писатели през 20-ти век. Повечето от тези материали са предназначени за вдъхновяваща литература за деца и обикновено се фокусират върху детството и ранната ѝ кариера, като пренебрегват по-късните ѝ постижения. Голяма част от тях са романтизирани и невинаги са исторически точни. Тя се появява като герой в исторически романи, може би най-вече в "Жената на френския лейтенант" (1969 г.) на Джон Фаулз, по който през 1981 г. е заснет игрален филм. Фаулз отбелязва критично, че нито един британски учен не е нарекъл вид на името на Анинг през нейния живот.

Въпреки това през 40-те години на XIX в. швейцарско-американският експерт по изкопаеми риби Луи Агасиз кръщава два вида изкопаеми риби - Acrodus anningiae и Belenostomus anningiae - на нейно име, а друг - на името на приятелката ѝ Елизабет Филпот. Агасиз е благодарен на двете жени за помощта, която са му оказали при изследването и разбирането на образци от вкаменени риби по време на посещението му в Лайм Риджис през 1834 г.