Мери Анинг — британска палеонтоложка, открила ихтиозавър и плезиозавър
Мери Анинг — смела британска палеонтоложка, открила ихтиозавър, плезиозавър и птерозавър; революция за науката въпреки бедност и социални предразсъдъци.
Мери Анинг (21 май 1799 г. – 9 март 1847 г.) е британска колекционерка, търговка и палеонтоложка от началото на XIX век, чиито находки и наблюдения ускоряват развитието на съвременната палеонтология. Родена и израснала в крайбрежното селище Лайм Риджис в Дорсет, тя изкарва прехраната си с намиране, подготовка и продажба на вкаменелости от богатите юрски морски пластове в района на Лайм Риджис, Дорсет, където живее цял живот. Работата ѝ включва откриване на изключително важни и необичайни вкаменелости, които променят представите за миналия живот на Земята.
Ключови находки
Мери Анинг е известна с няколко значими открития, които до голяма степен ѝ донасят световна слава в геоложките среди:
- Първият правилно идентифициран скелет на ихтиозавър (Temnodontosaurus platyodon), намерен и подготвен от нея.
- Първите два скелета на плезиозавър, намерени някога (Plesiosaurus dolichodeirus), чийто необикновен корпус и дълга шия предизвикват голямо внимание и дебати в научните среди.
- Първият скелет на птерозавър, намерен извън Германия (Dimorphodon macronyx), открит сред джебните находки от брега.
- Няколко важни вкаменелости на риби и дребни морски животни, които допълват представата за юрските екосистеми.
Научни наблюдения и принос
Освен големите скелети, Мери прави и внимателни наблюдения върху по-малки останки. Нейните наблюдения са от ключово значение за разбирането, че вкаменелите белемнити съдържат вкаменени мастилени торбички, а копролитите, тогава често считани за „камъни безоар“, всъщност са вкаменени фекалии. Тези открития помагат за възстановяване на хранителните вериги и биологията на изчезналите морски форми.
Картината "Duria Antiquior" на геолога Хенри де ла Беш е визуална интерпретация на живот в юрско море, базирана в голяма степен на вкаменелостите, открити от Анинг. Той продава отпечатъци на картината в нейна полза, което е ранна форма на публично признание и подкрепа. Работата ѝ подпомага оформянето на нови представи в научната биология и показва, че юрските морета са населени с досега непознати и отдавна изчезнали организми.
Работни методи и условия
Мери работи предимно по бреговете и стръмните клифове около Лайм Риджис. След силни бури и свличания се разкриват нови пластове и големи фрагменти; тя и семейството ѝ ги обхождат при отлив, събирайки и разцепвайки камъните с чук и длето, за да освободят вкаменелостите. Това е опасна дейност — често са застрашени от внезапни свлачища и приливи — и изисква не само умение при препариране, но и познаване на приливните часови прозорци и местните скални образувания.
Социални пречки и взаимодействие със съвременниците
Полът и социалният произход на Анинг — родителите ѝ са бедни религиозни разколници (неангликански протестанти) — ѝ пречат да участва пълноценно в научната общност на Англия в началото на XIX век, доминирана от богати англикански джентълмени. Въпреки че много учени признават качеството на нейните находки и честно се консултират с нея, тя често остава извън официалните академични кръгове: не може да бъде член на Геологическото общество и понякога не получава пълните авторски признания за поднесените от нея материали.
Някои от мъжете, с които е работила и за които е работила, я признават и подпомагат; други използват находките ѝ, без винаги да я цитирали надлежно. Въпреки това тя поддържа контакти с водещи геолози и колекционери и продава или снабдява с образци научни колекции и музеи както във Великобритания, така и в чужбина.
Финансови трудности и подкрепа
Макар да става известна в геоложките среди във Великобритания, Европа и Америка и да печели добри пари от най-добрите си находки, през по-голямата част от живота си Анинг се бори с финансови затруднения. През 1818 г. тя попада в полезрението на Томас Бърч, богат колекционер на вкаменелости, когато му продава скелет на ихтиозавър. Година по-късно, притеснен от бедственото положение на семейството ѝ, Бърч организира публична продажба на своята колекция и предоставя приходите (приблизително 400 паунда според съвременните сведения) на семейство Анинг. Тази акция не само осигурява средства, но и повишава общественото и научно признание на Мери и семейството ѝ.
По-късно, през 1835 г., тя загубва значителна сума (около 300 лири) в лоши инвестиции. За да облекчат положението ѝ, водещи учени, сред които и Уилям Бъклънд, успяват да организират държавна пенсия от 25 лири годишно — значима помощ за времето си — която ѝ дава относителна сигурност в последните години. Ранната ѝ смърт през 1847 г. е причинена от рак на гърдата.
Наследство и съвременна памет
Мери Анинг остава символ на упоритост, практически умения и научна отдаденост в условия на ограничени възможности. Нейните находки продължават да бъдат изучавани и експонирани като важни доказателства за живота в юрската ера. След смъртта ѝ интересът към личността ѝ и приносите ѝ нараства — тя е предмет на биографии, исторически изследвания, художествени и документални произведения, които подчертават както научните ѝ заслуги, така и бариерите, с които се е сблъсквала.
Днес Мери Анинг е широко призната като една от най-значимите фигури в ранната палеонтология. Нейните открития и методи служат като важна основа за последващи изследвания, а историята ѝ напомня за ролята на пол, класа и достъп до образование в развитието на науката.
Тази синя плоча е монтирана на мястото, където се предполага, че се намира къщата, в която е родена Мери Анинг и е имала първия си магазин за фосили, а понастоящем там се намира музеят Лайм Риджис.
Магазинът за вкаменелости
Туристите посещават Лайм Риджис, който се е превърнал в популярен морски курорт. Както баща им преди тях, Мери и брат ѝ Джоузеф Анинг поставят маса с "любопитни предмети" близо до автобусната спирка в местна гостилница, за да продават стоката си на туристите. След като Джоузеф прави важна находка на череп на ихтиозавър през 1810 г., а Мери намира свързания с него скелет година по-късно, те стават известни на геолозите и любителите, които се интересуват от вкаменелости. Страстта им към вкаменелостите се превръща в основен източник на доходи за семейството им.
Нейният основен предмет на дейност са вкаменелости от безгръбначни животни, като например черупки от амонити и белемнити, които са често срещани в района и се продават за няколко шилинга. Вкаменелостите от гръбначни животни се срещали много по-рядко, а изключителни екземпляри като почти пълен скелет на ихтиозавър можели да се продадат за много повече.
Източникът на тези вкаменелости са крайбрежните скали, които заобикалят Лайм и са част от геоложка формация, известна като Синия лиас. Тази формация се състои от редуващи се слоеве варовик и шисти, които са се образували като седимент върху плитко морско дъно в началото на юрския период (преди около 210-195 милиона години). Скалите са едно от най-богатите на вкаменелости места във Великобритания.
Тъй като Мери Анинг продължава да прави важни открития, репутацията ѝ расте. През 1826 г., на 27-годишна възраст, тя успява да спести достатъчно пари, за да си купи дом със стъклена витрина за магазина си, наречен "Депо за вкаменелости на Анинг". Преместването е отразено в местния вестник, който отбелязва, че в момента в магазина е изложен прекрасен скелет на ихтиозавър. Много геолози и колекционери на вкаменелости от Европа и Америка посещават Анинг в Лайм, за да закупят образци. Сред тях е и геологът Джордж Уилям Фетерстънхау, който през 1827 г. закупува фосили за новооткрития Нюйоркски природонаучен лицей. Крал Фридрих Август II Саксонски посещава магазина ѝ през 1844 г. и закупува скелет на ихтиозавър за богатата си природонаучна колекция.
Публикация
Лейди Хариет Силвестър посещава Лайм през 1824 г. Тя отбелязва в дневника си:
... необикновеното в тази млада жена е, че тя се е запознала толкова добре с науката, че в момента, в който намери кости, знае на кое племе принадлежат. Тя закрепва костите върху рамка с цимент, а след това прави рисунки и ги гравира. . . Това несъмнено е чудесен пример за божествено благоволение - това бедно, невежо момиче да бъде толкова благословено, защото чрез четене и прилагане на знания тя е достигнала до такава степен на познание, че има навика да пише и да разговаря с професори и други умни хора по този въпрос, и всички те признават, че тя разбира от тази наука повече от всеки друг в това кралство.
С течение на времето увереността ѝ в знанията ѝ нараства и през 1839 г. тя пише до списанието "Magazine of Natural History", за да постави под съмнение твърдението им, че зъб с кука на праисторическа акула Hybodus представлява ново откритие. Преди години тя е открила съществуването на изкопаеми акули както с прави, така и с куковидни зъби. Откъсът от писмото, който списанието отпечатва, е единственото нещо, което Анинг някога е публикувала.
Основни находки
- Ихтиозавър 1810/11
- няколко ихтиозавъра 1815/19
- Plesiosaurus 1820/21
- Мастилен сак от белемнит 1826 г.
- Птерозавър 1828
- Изкопаеми риби 1828/29
- Plesiosaur 1830
През 1830 г. геологът Хенри дьо ла Беш рисува влиятелния акварел "Duria Antiquior", базиран до голяма степен на вкаменелостите, открити от Анинг.
Нейната по-късна слава
Мери Анинг е обект на стария езиков трилър: "Тя продава морски раковини на брега на морето". Тя е написана през 1908 г., повече от половин век след смъртта ѝ, от Тери Съливан, който е вдъхновен от историята на нейния живот. Текстът на песента се е променил с течение на времето, но оригиналният текст е:
Тя продава раковини на морския
брягРаковините, които продава, са раковини, сигурен съмТака че
ако тя продава раковини на морския бряг, тогава
съм сигурен, че тя продава раковини на морския бряг.
Историята на живота на Анинг е възприета като вдъхновяваща от редица писатели през 20-ти век. Повечето от тези материали са предназначени за вдъхновяваща литература за деца и обикновено се фокусират върху детството и ранната ѝ кариера, като пренебрегват по-късните ѝ постижения. Голяма част от тях са романтизирани и невинаги са исторически точни. Тя се появява като герой в исторически романи, може би най-вече в "Жената на френския лейтенант" (1969 г.) на Джон Фаулз, по който през 1981 г. е заснет игрален филм. Фаулз отбелязва критично, че нито един британски учен не е нарекъл вид на името на Анинг през нейния живот.
Въпреки това през 40-те години на XIX в. швейцарско-американският експерт по изкопаеми риби Луи Агасиз кръщава два вида изкопаеми риби - Acrodus anningiae и Belenostomus anningiae - на нейно име, а друг - на името на приятелката ѝ Елизабет Филпот. Агасиз е благодарен на двете жени за помощта, която са му оказали при изследването и разбирането на образци от вкаменени риби по време на посещението му в Лайм Риджис през 1834 г.
Въпроси и отговори
В: Коя е била Мери Анинг?
О: Мери Анинг е британска колекционерка, търговка и палеонтоложка от началото на XIX век.
В: Какви важни открития е направила тя?
О: Тя е направила много важни находки, включително първия правилно идентифициран скелет на ихтиозавър (Temnodontosaurus platyodon); първите два скелета на плезиозавър, намерени някога (Plesiosaurus dolichodeirus); първия скелет на птерозавър, намерен извън Германия (Dimorphodon macronyx); както и някои важни вкаменелости на риби. Тя също така отбелязва, че в юрските морета са съществували непознати досега форми на живот, всички от които отдавна са изчезнали.
Въпрос: С какво работата ѝ допринася за научната биология в началото на XIX век?
О: Нейната работа изиграва ключова роля за развитието на научната биология в началото на XIX в., като показва по безспорен начин, че в юрските морета са съществували неизвестни дотогава форми на живот, които отдавна са изчезнали.
В: Защо по това време тя не е могла да участва пълноценно в научната общност?
О: Нейният пол и социална класа - родителите ѝ са били бедни религиозни разколници - ѝ пречат да участва пълноценно в научната общност на Англия в началото на XIX век, доминирана от богати англикански джентълмени.
В: Как Томас Бърч помага на семейството на Мери Анинг?
О: Когато забелязал бедността им, Бърч организирал продажбата на търг на собствената си колекция от вкаменелости и им дал приходи на стойност 400 лири. Това не само осигурило така необходимите средства, но и повишило авторитета им в геоложките среди.
В: Как Уилям Бъклънд помага финансово на Мери Анинг?
О: След като тя губи 300 лири от неразумни инвестиции, Бъклънд ѝ урежда държавна пенсия в размер на 25 лири годишно.
В: Какво е причинило смъртта ѝ?
О: Мери Анинг умира от рак на гърдата.
обискирам