Жан Луи Агасиз — швейцарски биолог и геолог, пионер в глациологията

Жан Луи Родолф Агасиз (28 май 1807 г. - 14 декември 1873 г.) е биолог и геолог, роден в Мотьeр (дн. част от кантон Ньошател, Швейцария) и получил своето образование и част от професионалната си подготовка в различни европейски центрове за естествознание. През живота си работи в естествената история както в Европа, така и в Америка, където оставя дълготраен научен отпечатък.

Агасиз е особено известен с работата си върху фоссилните риби и укореняването на изучаването на ледниковите явления. В своя многотомен труд върху фосилните риби той описва и систематизира голям брой изкопаеми форми, което дава значителен тласък на ихтиологията (включително за изчезналите видове).

Като първопроходец в изучаването на ледниковите процеси, Агасиз може да се разглежда като основател на глациологията, която изучава ледените полета и ледниковите периоди. Неговите полеви наблюдения в Алпите и други райони довеждат до идеята, че през миналото големи части от Европа и други райони са били покрити с ледници, които са моделирали релефа — теза, която днес е призната като ключова за разбирането на кватернерната геоморфология.

В средата на кариерата си посещава Харвардския университет в САЩ; емигрира в Северна Америка през 1847 г. и става професор по зоология и геология в Харвард. Там той основава Музея по сравнителна зоология, който по-късно (през 1859 г.) се превръща в важен център за колекции и изследвания по зоология и палеонтология.

Въпреки научните си заслуги, репутацията на Агасиз днес е смесена. Той е известен с твърдата си опозиция на теорията за еволюцията и с възгледите си за човешките раси. Агасиз е привърженик на идеята, че различните човешки раси имат различен произход — идея, известна като "полигенизъм", която след време се използва за обосноваване на расистки интерпретации и политики. Интересен е коментарът на Дарвин в края на книгата:

"...когато принципът на еволюцията бъде общоприет, а това със сигурност ще стане скоро, спорът между моногенистите и полигенистите ще умре тихо и незабелязано".

Агасиз оставя значително научно наследство — основни описания на фосилни риби и развити методи за полево наблюдение в глациологията — но същевременно част от неговите идеи за хората се оказват погрешни и вредни. Днес неговите приноси към естествените науки се изучават заедно с критичен преглед на неговите социални и антропологични възгледи, като резултатът е комплексна оценка на личността: учен с големи заслуги в палеонтологията и глациологията, но и фигура, чиито теории за човешките различия са били използвани за оправдаване на неравенство.

Агасиз умира на 14 декември 1873 г. в Кеймбридж, Масачузетс. Неговата научна работа продължава да бъде изследвана и през XXI век — както заради оригиналния ѝ принос, така и заради уроците, които дава относно етика, научна отговорност и влияние на науката върху обществото.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Жан Луи Родолф Агасиз?

В: Защо репутацията на Агасиз сега е по-малко благоприятна?

В: Как се нарича идеята на Агасис за различните човешки раси?

Въпрос: Какво коментира Дарвин относно спора между моногенистите и полигенистите?

Въпрос: Къде се премества Агасиз през 1847 г.?

В: Какъв е приносът на Агасиз към ихтиологията?

В: Какво е открил и изучил Агасиз по отношение на геологията?

Търсене по буква